Крайнодесният лидер на Румъния печели първия тур на изборите, показва проучване

Симион обяснява обръщането срещу истаблишмънта с трайната бедност, която е накарала милиони румънци да напуснат страната в търсене на работа

4 May 2025 | 22:34
Обновен: 5 May 2025 | 05:23
Автор: Андра Тиму, Ирина Вилку
Редактор: Галина Маринова
Джордж Симион от ултранационалистическия Алианс на Съюза на румънците си осигури 30%, според екзитполовете.Снимка: Bloomberg LP
Джордж Симион от ултранационалистическия Алианс на Съюза на румънците си осигури 30%, според екзитполовете.Снимка: Bloomberg LP

Крайно десният опозиционен лидер на Румъния спечели първия тур на повторните президентски избори, тъй като избирателите се прицелиха в управляващата върхушка заради продължаващата корупция и бедността в черноморската държава, показват екзитполовете. 

Джордж Симион от ултранационалистическия Алианс на Съюза на румънците си осигури 30%, според екзитполовете, публикувани от телевизионните оператори Digi 24 и Antena 3 в неделя. Бившият лидер на либералната партия Крин Антонеску, подкрепян от основните партии, и кметът на Букурещ Никушор Дан получиха по 23%. Кандидатът, който спечели второто място, ще се яви на втори тур със Симион след две седмици. 

Състезанието е вторият опит за избор на президент, след като шокиращата победа на крайно десен кандидат миналата година предизвика обвинения в намеса на Кремъл и анулиране на вота от страна на Върховния съд. Неочакваната победа на първия тур през ноември на Калин Джорджеску, на когото беше забранено да участва в надпреварата в неделя, предизвика най-голямата политическа криза в Румъния след падането на комунизма. 

Симион обяснява обръщането срещу истаблишмънта с трайната бедност, която е накарала милиони румънци да напуснат страната в търсене на работа. Той заяви, че е спечелил и от липсата на напористост на сегашното правителство в защитата на интересите на Румъния в Европейския съюз и извън него. 

Една от причините, поради които правителството и истаблишмънтът не са подкрепяни тук, в Румъния, е фактът, че те не са имали достатъчно силен глас в рамките на ЕС“, каза Симион в интервю в офиса си в Букурещ малко преди затварянето на избирателните секции. „Те правеха каквото искаха другите, големите сили“.

Но залогът е голям - румънците решават дали страната ще запази надеждния трансатлантически курс, който е поела през трите десетилетия и половина след падането на режима на Николае Чаушеску, или ще се обърне към антисистемните сили, които оспорват либералния ред в ЕС. 

Въпреки че повечето социологически проучвания предричаха победа на Симион, те показваха, че той може да срещне по-силна съпротива на втория тур срещу Антонеску или Дан, които бяха в най-добра позиция да консолидират подкрепата на избирателите, които искат да запазят пътя на интеграция на Румъния с останалата част от Европа. 

Дан изрази увереност, че гласовете на румънците в чужбина ще му дадат предимство. Загубата на Антонеску, който има подкрепата на коалицията на министър-председателя Марсел Чолаку, може да нанесе удар на правителството. 

Вярност към Тръмп
Над състезанието бе надвиснала сянката на президента Доналд Тръмп, чиято администрация прояви жив интерес към румънската политика на фона на протестите срещу анулирания вот. Един ултранационалистически настроен държавен глава, който би представлявал Румъния на срещите на върха на Европейския съюз и НАТО, би могъл да се присъедини към крайно десните сили в целия ЕС, които се разкъсват по шевовете на либералните институции на блока. 

Говорейки пред репортери по-рано в неделя, Симион заяви, че е привърженик на движението на Тръмп - и отправи множество обвинения във връзка с предполагаеми нередности при гласуването, включително милиони мъртви души в избирателните списъци, и обвини редица телевизионни оператори в разпространяване на „лъжи“. Той не представи никакви доказателства в подкрепа на твърденията си.

Висшият съд на страната анулира миналогодишния вот и разпореди повторение заради съмнения за руска намеса в кампанията на Джорджеску. Решението на съда, което Симион нарече „държавен преврат“, беше подложено на обстрел от крайно десни групи, както и от съюзници на Тръмп. Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс го посочи като пример за отстъпление от демокрацията и предполагаема дискриминация на крайнодесни политици в реч пред Мюнхенската конференция по сигурността през февруари. 

В съобщение, публикувано във фейсбук акаунта на посолството на САЩ в Букурещ тази седмица, Ванс е цитиран да призовава Румъния да гарантира, че „гласът на народа се чува, тъй като това е свещената основа на демокрацията“. 

Въпреки това високопоставен американски служител, заместник-председателят на Федералната избирателна комисия Джеймс „Трей“ Трейнър, предупреди за външна намеса в румънската демокрация. Част от делегация на високо равнище от Вашингтон, Трейнър заяви в събота, че е „много ясно“, че миналогодишният конкурс е бил манипулиран. 

Симион заяви, че партията му AUR смята италианския министър-председател Джорджия Мелони за свой европейски съюзник. Крайнодесният лидер обеща да прекрати помощта за Украйна, въпреки че - отбелязвайки контраст с Джорджеску, който похвали Владимир Путин - Симион осъди руския президент като военнопрестъпник. 

Румъния е страната от ЕС, която има най-дългата сухопътна граница с Украйна и е помогнала за улесняването на износа на милиони зърнени храни от разкъсваната от войната страна през своите черноморски пристанища. 

Президентът на Румъния не е фигура, подобна на държавните глави в други европейски страни. Избиран за петгодишен мандат, президентът представлява страната на срещите на ЕС и НАТО и е главнокомандващ на армията, въпреки че министър-председателят ръководи правителството на страната.