Байдън е под силен натиск да действа срещу Иран след смъртта на американски войници

Атаката в Йордания предизвика първите американски смъртни случаи под вражески атаки, откакто Израел и "Хамас" започнаха война

09:01 | 29 януари 2024
Автор: Питър Мартин и Ерик Мартин
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Президентът на САЩ Джо Байдън е изправен пред засилващ се натиск да се изправи директно срещу Иран, след като прокситата на страната убиха трима американски войници при нападение с дрон в Йордания през уикенда, рискувайки точно по-широкия регионален конфликт, който той се опитва да избегне.

Човек, запознат с позицията на САЩ, който пожела анонимност при обсъждане на частни дискусии, каза, че е ясно, че атаката - която също рани най-малко 34 - ще наложи по-силен отговор от това, което САЩ са направили досега през седмиците след като бойци на "Хамас" нападнаха Израел на 7 октомври и предизвикаха нова криза в Близкия изток.

Иран каза, че няма "никаква връзка и нищо общо" с атаката, според иранските медии в понеделник, цитирайки представител на Техеран в ООН.

Цените на петрола Brent скочиха с до 1,5% в началото на търговията, преди да намалят печалбите до около 84 долара за барел. Те се повишиха с повече от 6% миналата седмица, тъй като регионалното напрежение се задълбочи и хуtите, подкрепяна от Иран въоръжена група в Йемен, удариха танкер, превозващ руско гориво в петък.

Една от възможностите е тайно действие, което ще означава САЩ да ударят Иран, без да си приписват заслуги за това, но въпреки това да изпратят ясно послание. Администрацията на Байдън може също да се прицели в определен ирански служители, както направи бившият президент Доналд Тръмп, когато нареди убийството на генерал Касем Солеймани в Багдад през 2020 г.

Атаката поставя Байдън пред решение, което ще бъде едно от най-значимите за неговото президентство. Той иска да накаже извършителите на атаката и да възпре Иран от действията му в региона. Но това може да постави САЩ в директна конфронтация с ръководството в Техеран, което вече беше насърчено в региона след атаката на "Хамас", предприемайки атаки в Ирак и Пакистан.

Той трябва също така да претегли потенциала за по-нататъшни икономически катаклизми, докато САЩ се борят с бунтовниците хути - друго ирански прокси - който разбуни глобалното корабоплаване и предизвика страхове от нови икономически сътресения, като атакува търговски кораби в Червено море, което представлява 12% от глобалния търговия.

„Администрацията на Байдън ще трябва да следва много деликатна линия, опитвайки се да отговори достатъчно силно, за да възстанови малко възпиране, така че това да не се случи отново, като същевременно не предприеме отговор, който ескалира конфликта“, каза Джонатан Паников, директор от Инициативата за сигурност в Близкия изток на Атлантическия съвет и бивш заместник-офицер от националното разузнаване в Националния съвет за разузнаване. „По-широкото предизвикателство обаче е как да се отговори на иранска заплаха.“

Байдън вече обеща отмъщение след атаката срещу база, наречена "Кула 22", разположена в североизточна Йордания, близо до границите на Ирак и Сирия.

„Ще подведем под отговорност всички отговорни във време и по начин, който изберем“, каза той в изявление.

Базите на САЩ в Ирак и Сирия бяха обстрелвани многократно от подкрепени от Иран групировки след избухването на войната между Израел и "Хамас" на 7 октомври. Въпреки това, че много войници бяха ранени в тези две страни, никой не бе загинал до момента.

Атаката в Йордания предизвика първите американски смъртни случаи под вражески атаки, откакто Израел и "Хамас" започнаха война. Двама военноморски тюлени се смятат за мъртви от миналата седмица, след като изчезнаха по време на конфискация на ирански оръжия, предназначени за хутите на 11 януари.

Всяка ескалация също така рискува да попречи на усилията на САЩ да постигне прекратяване на огъня между Израел и "Хамас", което би могло да помогне за спирането на конфликта им в Газа, който разпали напрежението в Близкия изток. Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс участва в Париж в преговори, насочени към спиране на насилието за поне два месеца в замяна на освобождаването на повечето от останалите заложници, заловени при атаката срещу Израел на 7 октомври.

Тези преговори нямат гаранция за успех предвид необходимостта да се убедят не само "Хамас", но и Израел, който устоява на натиска да облекчи военната си кампания. В изявление в неделя премиерът Бенямин Нетаняху каза, че остават „значителни пропуски“, въпреки че нарече преговорите продуктивни.

Натискът у дома вече нарастваше върху Байдън, за да предприеме преки действия срещу Иран, като републиканците в Конгреса обвиняват Байдън за това, което те нарекоха плахи реакции на действията от страна на ирански подставени лица досега.

Така или иначе, анализаторите твърдят, че САЩ са напът са бъдат въвлечени по-дълбоко в регионалния конфликт. САЩ нанесоха десетки удари срещу ирански проксита в Ирак и Сирия, а също така започнаха вълна от удари срещу хутите в Йемен.

По-агресивен Иран

Нищо от това досега не е проработило. Всъщност републиканците в Конгреса твърдят, че Иран само е бил насърчен.

Едно нещо, което изглежда най-вероятно на този етап, е САЩ да обмислят изтеглянето на войските от Йордания, Сирия и Ирак, където те бяха разположени като част от усилията за победа над "Ислямска държава" през последните години. С намаляването на тази заплаха има серриознпи критики, че САЩ само излагат своите военнослужещи на заплахи без основателна причина.

Йордания е поискала от САЩ и други приятелски държави да ѝ доставят необходимите оръжия, за да засилят сигурността по границите си с Ирак и Сирия, съобщи държавната новинарска агенция Петра, цитирайки говорител на правителството.

„Йордания е дългогодишен партньор в областта на сигурността, но ще трябва да се запитаме дали присъствието на американските войски в Ирак и Сирия си заслужава“, каза Гил Барндолар, сътрудник в Defense Priorities и бивш офицер от морската пехота в САЩ.

Това може да се разглежда като подарък за Иран, който има широко влияние върху иракското правителство и бойните сили в Сирия.

„Ще трябва да помислим повече какво правим за иранците, за да разберат, че тук има риск и това не е риск, който те иска да поемат“, каза Денис Рос, който служи като пратеник на Белия дом за Близкия изток под президента Бил Клинтън и сега е сътрудник във Вашингтонския институт за близкоизточна политика. „Ако характерът на нашия отговор е същият, както е бил досега, посланието е, че те могат да продължат да правят това и това няма да им струва нищо.“