Централните банкери са раздвоени дали скокът на цените на енергията ще повиши лихвите

Централните банки не са на едно мнение как да реагират на евентуален скок на цените на енергията в случай на ескалация на войната между Израел и „Хамас“.

Макар че органите, определящи лихвените проценти, обикновено пренебрегват колебанията на енергийните пазари, ръководителите на централните банки в Канада и Обединеното кралство сигнализираха, че ще трябва да се справят с инфлационния риск от по-високите цени на петрола и газа.

Тиф Маклем, управител на Банката на Канада, заяви пред Financial Times, че последващите ефекти от шоковете в цените на енергията могат да се окажат по-трудни за контролиране поради неотдавнашната вълна от инфлация - най-големият подобен скок от едно поколение насам.

„Когато в продължение на две години инфлацията е била над целта, очакванията са над нея и предприятията бързо прехвърлят разходите за производство, трябва да сте по-предпазливи“, каза той.

„Ако по-високите транспортни разходи се прехвърлят върху цените на други стоки и услуги, това е знак, че ни предстои още работа.“

Подобни аргументи са в противоречие с досегашното настояване на някои централни банкери, че повишаването на цените на енергията, на което не е лесно да се противодейства чрез повишаване на лихвените проценти, има само преходно въздействие върху инфлацията.

В прогнозата си за инфлацията, публикувана миналата седмица, BoE също посочи Близкия изток и енергетиката като един от „възходящите рискове“ за ценовата стабилност. По този повод управителят на СБ Андрю Бейли заяви, че светът е преживял „поредица от големи сътресения в предлагането, между които не е имало паузи“.

Ръководителят на Европейската централна банка Кристин Лагард обаче изрази различно мнение, след като банката запази лихвените проценти на заседанието си в края на миналия месец.

Лагард заяви, че днес еврозоната е „напълно различна икономика“ в сравнение с времето, когато цените на енергията се повишиха миналата година, тъй като страните от ЕС се отказаха от руския внос. По-високите лихвени проценти и по-слабото търсене този път ще ограничат ценовия натиск, произтичащ от Близкия изток.

Друг член на Управителния съвет на ЕЦБ, който определя лихвените проценти, беше по-предпазлив, като заяви пред FT, че реакцията на повишаването на цените на петрола ще зависи от причината.

Определящият лихвените проценти на ЕЦБ направи разграничение между напрежението на пазара, което може спокойно да бъде пренебрегнато, и по-проблематичен шок за доставките в пълен мащаб, например ако Иран се опита да затвори Ормузкия проток, през който се транспортира една трета от втечнения природен газ и една четвърт от петрола.

Подобно голямо събитие би довело до паралели с арабското петролно ембарго срещу САЩ през 1973 г., което доведе до четирикратно увеличение на цените на суровия петрол. Засега цените остават под нивото от 7 октомври, деня на нападението на „Хамас“ срещу Израел.

Скокът в цените на енергията почти веднага повишава общата инфлация. Но в икономики с понижено търсене по-скъпият петрол и газ може в крайна сметка да отслаби ценовия натиск, като се отрази на приходите и производството.

В икономики със силно търсене обаче по-високите разходи за енергия могат да се прехвърлят в други области на икономиката, тъй като работниците и компаниите повишават цената на своя труд и продукти.

Въпреки сравнително високия растеж в САЩ председателят на Федералния резерв Джей Пауъл изглеждаше спокоен.

Според него световните цени на петрола досега не са реагирали твърде значително на конфликта и не е ясно дали той ще има „значителни икономически последици“. От решаващо значение е дали конфликтът се разширява.

Други служители на Фед са по-загрижени. Във вторник Мишел Боуман, един от по-решително настроените гуверньори, предупреди за риска по-високите цени на енергията да „обърнат част от постигнатия напредък за намаляване на общата инфлация“.

Боуман очаква, че Фед ще трябва да увеличи лихвените проценти „още повече“, за да се върне инфлацията обратно към целта от 2%, като заяви, че би подкрепила подобна стъпка, „ако входящите данни показват, че напредъкът по отношение на инфлацията е спрял или е недостатъчен за нейното намаляване“.

В момента пазарите не очакват конфликтът в Близкия изток да се отрази на световните лихвени проценти.

Марсело Карвальо, глобален ръководител на отдел „Икономика“ в BNP Paribas, заяви, че банката очаква цената на петрола да се задържи на около $100 за барел сорт Brent. При тази цена централните банки все още биха погледнали през шока. Само при неблагоприятен сценарий, при който цените на петрола се покачват до 120 долара, политиците биха започнали да се притесняват.

„Ако говорехме за петролен шок преди година или две, когато нещата в страната бяха наистина горещи, инфлацията се повишаваше, очакванията излизаха извън контрол, цените на храните се увеличаваха, а лихвите бяха много ниски - това би било по-притеснително за централните банки“, коментира той.

Още по темата

Акциите на чиста енергия не са толкова токсични, колкото изглеждат

Електроенергията от Скандинавието ще бъде ключова за Великобритания през зимата

„Сега лихвените проценти са много по-високи, налице са някои признаци за забавяне на активността и много ясни признаци за намаляване на общата инфлация.“