Абдул Гани Барадар: безспорният победител в 20-годишната война в Афганистан

Барадар е човекът, чието име се споменава най-често като бъдещ или най-малко временен президент

13:14 | 18 август 2021
Автор: Даниел Николов
Снимка: БГНЕС
Снимка: БГНЕС

Абдул Гани Барадар, талибанският лидер, освободен от пакистански затвор по искане на САЩ преди по-малко от три години, се очерта като безспорен победител в 20-годишната война. 

Мола Барадар, шефът на политическата служба на талибаните, пристигна в провинция Кандахар в Афганистан във вторник и се очаква в столицата Кабул в сряда или четвъртък 

Докато Хайбатула Ахундзада е общият лидер на талибаните, Барадар ръководи политическото крило (доколкото може да се каже, че талибаните имат такова) и е най-публичното лице на движението. 

Барадар, един от съоснователите на талибаните, беше част от екипа за преговори, който групата има в Доха, където се водеха разговорите със САЩ. 
В телевизионно изявление за падането на Кабул той каза, че истинският тест на талибаните едва сега започва и че те трябва да служат на нацията.

 „Постигнахме победа, която не се очакваше ... сега става въпрос за това как да служим и защитаваме хората си, за да им осигурим бъдеще.“

Барадар е човекът, чието име се споменава най-често като бъдещ или най-малко временен президент. 

Освен че е посещавал Москва, той бе част от делегацията на талибаните в Китай преди седмици, като разговорите създадоха представата, че движението може да разчита на подкрепа от Пекин. 

През цялата кампания Барадар успя да запази единен фронт между политическото ръководство и бойците в цялата страна, въпреки понякога противоречивите интереси по въпроси, вариращи от мирни преговори до споделяне на приходите от отглеждането на опиумен мак. 

Завръщането на Барадар на власт олицетворява неспособността на Афганистан да избяга от кървавите окови на миналото си. Историята на неговия живот е историята на непрекъснатия, безмилостен конфликт в страната. 

Роден в провинция Урузган през 1968 г., той се бие в афганистанските муджахидини срещу Съветския съюз през 80-те години. След като руснаците бяха изгонени през 1989 г. и страната изпадна в гражданска война между съперничещи си военачалници, Барадар създаде мадраса (училище) в Кандахар с бившия си командир и най-вероятно зет Мохамад Омар (по-известен като Молла Омар). Заедно двамата основават талибаните („учещи се“)- движение, водено от млади ислямски учени, посветено на религиозното пречистване на страната и създаването на емирство. 

Барадар подписване

Подхранвани от религиозен плам, широко разпространена омраза към военачалниците и значителна подкрепа от пакистанската разузнавателна агенция Inter-Services Intelligence (ISI), талибаните дойдоха на власт през 1996 г. след поредица от зашеметяващи завоевания на провинциални столици, които изненадаха света, точно както движението направи последните седмици. 

За Барадар, заместник на Молла Омар, се смяташе, че е изключително ефективен стратег и е ключов архитект на тези победи. Барадар поема редица военни и административни роли в петгодишния режим на талибаните и по времето, когато той беше свален от САЩ и техните афганистански съюзници, той беше заместник-министър на отбраната. 

По време на 20-годишното изгнание на талибаните Барадар се славеше като сериозен военен лидер и умел политически оператор. 

Западните дипломати започнаха да го разглеждат като човека в Quetta Shura (прегрупираното ръководство на талибаните в изгнание), който е най-неподатлив на контрол от ISI и най-съгласен на политически контакти с Кабул. 

Администрацията на Обама обаче се страхуваше повече от неговия военен опит, отколкото се надяваше на уж умерените му наклонности. ЦРУ го проследи до Карачи през 2010 г. и през февруари същата година убеди ISI да го арестува. 

„Залавянето на Барадар беше предимно провокирано поради ролята му във войната, а не поради вероятността той внезапно да сключи мир“, каза бивш служител в администрацията на САЩ. „Факт е, че пакистанците го държаха през всичките тези години до голяма степен, защото Съединените щати ги помолиха.“

През 2018 г. обаче отношението на Вашингтон се промени и афганистанският пратеник на Доналд Тръмп, Залмай Халилзад, помоли пакистанците да освободят Барадар, за да може той да води преговори в Катар, въз основа на убеждението, че ще се съгласи на споразумение за споделяне на властта.

„Никога не бях виждал истинска обосновка на тази точка, но тя просто придоби някаква митична реалност“, каза бившият служител. 

Барадар и

През 2020 г. Барадар стана първият талибански лидер, който общува директно с американски президент, след като проведе телефонен разговор с Доналд Тръмп.

Барадар подписа споразумението от Доха със САЩ през февруари 2020 г., което администрацията на Тръмп приветства като пробив към мира, но което сега изглежда просто като инсценировка към пълната победа на талибаните.

Споразумението между САЩ и талибаните да не се бият помежду си трябваше да бъде последвано от преговори за споделяне на властта между талибаните и правителството в Кабул на Ашраф Гани.

Тези преговори се бавеха и имаха малък напредък и е много вероятно, че Барадар и талибаните са печелили време, чакайки американците да напуснат и подготвяйки последната си офанзива.