Дилемата с втората вълна на Covid-19

Затварянето на компании, заземяването на самолети и нареждането хората да останат по домовете си беше достатъчно трудно в началото на 2020 г., а въвеждането на мерките отново е нещо, за което световните лидери дори не искат да помислят, пише Bloomberg в свои анализ. 

Правителствата в страните от Италия до Нова Зеландия признават, че са възможни нови вълни на коронавируса, а инструментите им за намаляване на щетите са ограничени. Надеждите са, че въвеждането на карантина за определени градове и региони ще бъде достатъчно, за да ограничи нарастването на новозаразени. 

Британският премиер Борис Джонсън заяви, че със сигурност не иска да използва отново опциите за блокиране, а френският му колега Жан Кастекс отбеляза, че след подобни мерки страната няма да оцелее икономически и социално. 

В другия край на земното кълбо премиерът на Нова Зеландия Джасинда Ардерн предупреди, че е “необходима само една грешка, за да бъдем отново изложени на вируса”. Но дори тя определи връщането към национално блокиране като „крайна мярка“.

Всичко това говори за голямото предизвикателство пред света - макар учените да предупреждават, че може да отнеме години, за да се овладее коронавирусната пандемия, която взе над 630 хиляди жертви в глобален мащаб, лидерите не искат вече да замразяват пътуванията, работата и развлеченията за хората, подобно на начина, по който го направиха в началото на пандемията. 

Най-тежко засегнатата страна в Европа - Великобритания, отново отвори заведенията и се бори да предотврати нови огнища на коронавируса. Джонсън, който цели завръщане към нормалното в страната до Коледа, заяви в петък, че правителството се подготвя за втора вълна на пандемията през зимата. 

Още по темата

Джонсън: Подготвяме се за тежка втора вълна на коронавируса през зимата

Борис Джонсън: Носете маски за лице и се върнете на работа

Джонсън поема най-големия си политически риск с разхлабването на мерките срещу Covid-19

Италия беше първата западна демокрация, която постави под карантина цялото си население, след като стана ясно, че броят на смъртните случаи в страната ще надвиши този на Китай - първоначалният епицентът на коронавирусната пандемия. Лице, близко до министър-председателя Джузепе Конте, описа това решение като „шокова терапия“, която не може да се повтори. Най-слабата икономика на еврозоната тази седмица стана най-големият бенефициент на спасителния пакет на Европейския съюз в размер на 860 милиарда долара.

Населението вече показа недоволството си от подобни мерки. В Мадрид улиците се изпълниха с демонстранти, а в Сърбия изказване на президента Александър Вучич за възможно въвеждане на полицейски час отново доведе до протести и насилие. 

Ситуацията е тежка и за Хърватия, която разчита на туризма повече от която и да е друга страна в Европейския съюз. В безизходицата си хърватското правителство се насочи към шведския модел, като позволи на заведенията и магазините да останат отворени и не въведе ограничения за броя на хора, които могат да се събират на публични места. 

Никъде напрежението между здравния риск и сдържаността при въвеждането на повторни мерки не е толкова откроено, колкото в САЩ - най-тежко засегнатата от коронавируса страна в света с над 140 хиляди жертви. Още през май обаче президентът Доналд Тръмп ясно очерта приоритетите си. 

“Ще бъдат ли засегнати някои хора? Да. Ще бъдат ли засегнати тежко някои хора? Да. Ние обаче трябва да отворим страната си и ние трябва да я отворим скоро”, заяви той. 

Междувременно президентът, който ще се бори за преизбиране през ноември, поднови брифингите за вируса в Белия дом в опит да убеди американците, че пандемията е под контрол и животът се връща към нормалното си състояние.