Светът чака ответен удар - Нобеловата награда се изплъзна от ръцете на Тръмп

С присъждането на Нобеловата награда за мир на Мария Корина Мачадо от Венецуела, Норвежкият Нобелов комитет отличи „жена, която запазва пламъка на демокрацията да гори сред нарастващата тъмнина“.

Трудно е да се предскаже как ще реагира американският президент, който е известен с това, че предпочита да бъде в центъра на вниманието.

Доналд Тръмп

За Доналд Тръмп обявяването, че Нобеловата награда за мир отново е присъдена на някой друг, рискува да се превърне в поредното унижение в живота му, белязан от отхвърляне от елитите.

Въпросът е как той ще изрази своето негодувание.

Тръмп не крие желанието си да спечели Нобелова награда. Той често цитира своите интервенции, които, според него, са сложили край на седем войни. В реч пред Общото събрание на ООН миналия месец Тръмп заяви пред присъстващите, че „всички казват“, че той трябва да получи наградата.

„Кампанията на Тръмп за получаване на наградата беше необикновена“, заяви секретарят на комитета Кристиан Берг Харпвикен пред Bloomberg News в Осло в петък след обявяването на резултатите.

Нобеловата награда – призната в световен мащаб и синоним на върхови постижения – е икона по начин, който Тръмп, обсебен от силата на марката, оценява високо.

Обсесията се засили, когато първоначалният политически враг на Тръмп, бившият президент Барак Обама, спечели наградата през 2009 г., само няколко месеца след встъпването си в длъжност. Дори съюзниците на Обама признаха, че това е по-скоро политическо отхвърляне на администрацията на Буш, отколкото заслужена чест.

„Много по-важно“

Но за Тръмп признанието разкри манипулирана игра, в която престижът беше запазен за онези, които вече бяха приети от световния ред, който, въпреки всичките му усилия, го отхвърли като аутсайдер.

„Той спечели изборите и после му дадоха наградата за мир, нали?“ каза Тръмп пред репортери в четвъртък. „Моите избори бяха много по-важни избори.“

Това разочарование само се задълбочи след избора му за президент.

През първия си мандат Тръмп се възползва от близките си отношения както с Израел, така и с арабските лидери, за да сключи поредица от споразумения, които размразиха отношенията в Близкия изток. Но светът се фокусира повече върху неговата репутация на човек, който пренебрегва следвоенните институции, и върху подкрепата му за конспиративни теории, за да оспори загубата си на изборите.

Годините на Тръмп в безпътицата – и множеството наказателни преследвания, на които беше подложен – сякаш засилиха жаждата му за външно признание. Откакто се върна на поста, той неуморно преследва мирни споразумения. 

Някои от войните, за които Тръмп твърди, че е приключил, всъщност са приключили преди години. Други продължават да бъдат белязани от изблици на насилие. Но в някои случаи САЩ изиграха конструктивна посредническа роля.

Във всеки от случаите лидерите, които искат да спечелят благоразположението на Тръмп, са промотирали каузата му, като символично са номинирали Тръмп за наградата или са заявили публично, че той я заслужава.

Въпреки това, обявяването тази седмица, че САЩ и партньорите им са посредничили за сключването на споразумение за освобождаване на заложници в конфликта между Израел и "Хамас", трябваше да бъде последният удар, истинско постижение след две години на кръвопролития, което да изстреля кандидатурата на президента на върха. 

Групата поддръжници

Синът на Тръмп, Ерик, и официалните акаунти на Белия дом публикуваха в социалните медии призиви към поддръжниците да изразят убеждението си, че президентът трябва да бъде почетен.

Вместо това Нобеловият комитет отличи Мачадо, забранената лидерка на опозицията във Венецуела, „за неуморната ѝ работа за насърчаване на демократичните права“. Това беше умен ход, имайки предвид настоящото засилване на натиска от страна на Тръмп срещу режима на Николас Мадуро.

В часовете преди обявяването Тръмп сякаш усети, че наградата отново ще му се изплъзне. 

Той настоя пред репортерите в Овалния кабинет, че дипломатическите му усилия са породени от искрена загриженост за световния мир, и намекна, че не очаква да спечели.

„Каквото и да направят, е добре“, каза Тръмп. „Знам това, не го направих за това, направих го, защото спасих много човешки животи.“

Светът все още ще се подготвя за това как Тръмп ще приеме загубата.

Ранен тест ще бъде планираното пътуване на президента в следващите дни до Египет и Израел, за да отпразнува мирното споразумение. Без блясъка на Нобеловата награда, американският президент може да загуби интерес по време на критичните първи дни от прилагането на споразумението.

Също така, с американските сили, събрани в Карибско море край Венецуела, няма Нобелова награда за мир, която да накара Тръмп да се въздържи. 

В Норвегия политиците се подготвят за възможността Тръмп да накаже страната чрез мита или да насочи вниманието си към суверенния фонд на страната, въпреки че президентът никога не е предлагал наказателни мерки срещу Осло. 

По-общо казано, световните лидери ще наблюдават дали загубата ще отблъсне Тръмп от съвместните дипломатически усилия. Войната на Русия срещу Украйна остава постоянна причина за безпокойство, като Тръмп вече е намекнал, че може да се откаже от подкрепата си за Киев и да остави страните да се борят сами.

В разговор с висши военни лидери в края на миналия месец Тръмп формулира неотпускането на Нобеловата награда за неговите усилия в категорични термини.

„Това ще бъде голяма обида за нашата страна, да ви кажа“, заяви той.

Още по темата

Тръмп казва, че примирията нямат значение. Всъщност значението им е огромно

Срещите за мир в Украйна бяха само медиен спектакъл без съдържание

Как Тръмп може да спечели и да заслужи Нобелова награда за мир