- Марин льо Пен вижда възможност да надгради успеха на партията си от извънредните избори миналата година.
- Дългогодишни съюзници започнаха да се дистанцират, докато позиционират политическото си бъдеще.
- Или Макрон ще предложи на някой друг шанс да се опита да състави мнозинство – вероятно от социалистите, тъй като това все още не е опитвано – или ще свика отново предсрочни избори
Макрон беше изтласкан в нова криза, след като премиерът Себастиен Льокорню подаде оставка само няколко часа след представянето на новото правителство в неделя, след напрегната среща с министъра на вътрешните работи Бруно Ретайо.
По време на разговора, който продължи почти два часа, Ретайо обвини Льокорню, че избягва трудни въпроси за програмата на правителството и предлага неясни планове, според високопоставени членове на центристката Републиканска партия на Ретайо, които са били информирани за дискусията.
Ретайло беше разочарован, но все пак беше готов да остане, казаха източниците. Това се промени, след като Елисейският дворец обяви назначаването на Бруно Ле Мер за министър на отбраната – решение, което изненада партията на Ретайо.
Льо Мер, който беше министър на финансите на Макрон в продължение на седем години, е широко обвиняван от мнозина, включително от консерваторите на Ретайо, за нарастващия дефицит на Франция. Назначаването му разгневи дори някои от лоялистите на Макрон в Националното събрание, които го описаха като сериозна политическа грешка, която сигнализира за продължаване на старата политика, а не за скъсване с миналото, както изискват повечето партии.
Хаосът като възможност
В рамките на 24 часа след оставката на Льокорню опозиционните фигури бързо се възползваха от хаоса, подновявайки призивите за предсрочни избори. Начело сред тях беше лидерката на крайната десница „Национален фронт“ Марин льо Пен, която вижда възможност да надгради успехите на партията си от извънредните избори миналата година.
Още по-тревожно за Макрон е, че дългогодишни съюзници започнаха да се дистанцират, докато позиционират политическото си бъдеще.
В понеделник вечерта Габриел Атал – бивш министър-председател на Макрон и лидер на центристката му партия „Ренесанс“ – заяви по националната телевизия, че вече не разбира решенията на президента. Коментарите му белязаха ясен разрив с Макрон и позиционираха Атал за президентските избори през 2027 г., в които Макрон е конституционно лишен от правото да се кандидатира.
Атал се позова на изненадващото решение на Макрон да разпусне парламента и да насрочи извънредни избори миналата година, като го обвини, че проявява „един вид упоритост в придържането си към властта“. Атал, който някога беше един от най-верните съюзници на Макрон, беше министър на образованието, преди да стане най-младият министър-председател на Франция през януари 2024 г.
Габриел Атал
Няколко часа след като прие оставката на Льокорню в понеделник, Макрон помоли напускащия премиер да направи последен опит – с краен срок сряда вечер – да събере противопоставящите се партии, за да даде на Франция „стабилност“, тъй като спешно е необходим бюджет, за да се ограничи нарастващото дългово бреме и да се успокоят инвеститорите.
Политическа програма
Непосредствената задача на Льокорню е да изготви политическа програма, способна да спечели достатъчна парламентарна подкрепа, за да сформира функциониращо правителство. Според човек, близък до Макрон, Льокорню е бил помолен да се съсредоточи върху политическите предложения, а не върху състава на новото правителство.
Досега нито един път не изглежда устойчив.
Социалистическата партия и нейните съюзници призовават Макрон да назначи министър-председател от техните редици, след като левата коалиция спечели най-много места в предсрочните избори през 2024 г., които последваха злощастното разпускане на Националното събрание от Макрон.
Докато както левите, така и центристките републиканци са изключили възможността да обединят сили в единно правителство, двама висши съюзници на Ретайо са споделили на Bloomberg, че може да се въздържат от свалянето на социалистическото правителство, ако крайната левица „Франция без компромиси“ бъде запазена.
Някои депутати, подкрепящи Макрон, които са говорили при условие за анонимност, са заявили, че са отворени за ограничено сътрудничество с умерената левица в името на националната стабилност. Един про-Макрон законодател дори заяви, че са готови да обмислят подкрепата на предложението на социалистите за данък върху богатството.
Най-добрият шанс
„Ако Льокорню се провали, Макрон ще трябва да назначи нов премиер или да свика предсрочни избори – което потенциално ще даде на крайната десница „Национален съюз“ най-добрия шанс да дойде на власт,“ коментират в свой анализ за Bloomberg Economics Антонио Барозу и Жан Далбар.
Все пак дълбоките идеологически различия правят трайния съюз малко вероятен.
„Или Макрон ще предложи на някой друг шанс да се опита да състави мнозинство – вероятно от социалистите, тъй като това все още не е опитвано – или ще свика отново предсрочни избори“, заяви Селия Белин, ръководител на парижкия офис на Европейския съвет за външни отношения.
Досега Макрон е изключвал възможността за нови предсрочни избори, въпреки натиска от страна на Националния фронт на Льо Пен. Президентът многократно е подчертавал необходимостта от стабилност в условията на глобална несигурност, като в същото време оставя вратата отворена за евентуално разпускане на парламента.
Политическите маневри преди общинските избори през 2026 г. и евентуалните предсрочни парламентарни избори подхранват непреклонните позиции на политическите съперници, което допълнително усложнява търсенето на компромисно решение от страна на Макрон.
„Все по-малко е желанието за компромис и хората вече отброяват дните“, каза Антонио Фатас, професор по икономика в бизнес училището INSEAD.
Президентските избори
Президентските избори, които ще се проведат през 2027 г., са на прицел за някои от опонентите на Макрон.
„Остава все по-малко време до следващите президентски избори. Кой се интересува от хаоса, ако мисли, че ще спечели следващите избори?“, каза Фатас.
Политически групи във Френската национална асамблея
Макрон отправи завоалирано предупреждение след оставката на Льокорню, като заяви чрез свои сътрудници, че ако до сряда вечерта не бъде постигнато споразумение, той ще „поеме отговорността“ – израз, който широко се тълкува като заплаха за разпускане на Националната асамблея отново.
Други извънредни избори изглеждат все по-вероятни, казват депутати от различни партии. Но дори и това може да не прекъсне задънената ситуация, тъй като проучванията сочат, че нито една партия няма да си осигури абсолютно мнозинство.
Неудобна позиция
Националният фронт остава единствената група с реалистичен шанс да спечели ясен мандат, което потенциално оставя Макрон в неудобната позиция да е проправил пътя за възхода на френската крайна десница към властта.
Извънредни избори, които да доведат до поредния парламент без мнозинство, биха рискували да превърнат политическата криза в „криза на режима“, каза Белин от ECFR, предупреждавайки, че тогава работата на самия Макрон може да бъде застрашена.
Макар че оставката на Макрон все още изглежда малко вероятна, тя се обсъжда по-открито от всякога през неговото президентство.
Дори бившият му министър-председател Едуард Филип – ключов съюзник и възможен кандидат за 2027 г. – предложи на президента да насрочи предсрочни президентски избори след одобряването на бюджета за 2026 г., за да разреши задълбочаващата се криза.
„Още 18 месеца в това състояние са прекалено дълго време“, заяви Филип.