Защо планът за партия на Илон Мъск среща сериозни предизвикателства?
Илон Мъск планира партия, която да спечели ключови места в Конгреса и да прекрати политическия монопол, но ще може ли да я регистрира
Редактор: Волен Чилов
Илон Мъск, най-големият дарител на републиканците на изборите през 2024 г., заявява, че иска да създаде нова политическа партия, която да намали държавния дълг на САЩ, който в момента възлиза на 37 трилиона долара.
След като през 2024 г. Мъск похарчи повече от 290 млн. долара, за да съдейства за избирането на президента Доналд Тръмп и за осигуряването на републиканско мнозинство в Конгреса, той съвсем публично скъса с Тръмп и неговата партия заради техния „Голям красив закон“, за който Комитетът за отговорен федерален бюджет предупреждава, че може да увеличи дълга с цели 5 трилиона долара за едно десетилетие.
Скоро след като Тръмп подписа законопроекта на 4 юли, Мъск публикува анкета в социалната мрежа X, в която попита последователите си дали подкрепят създаването на нова партия, наречена „Партия Америка“. Последва пост, в който той отбеляза, че 65,4% от участниците в ненаучното проучване са подкрепили идеята, и декларира, че партията е създадена.
Всъщност за създаването на политическа партия в САЩ е необходимо нещо повече от декларация в социалните мрежи, дори от най-богатия човек в света. Ето защо Мъск иска да се откъсне от двупартийната система и какво може да е необходимо, за да го направи.
Защо Мъск иска да създаде нова политическа партия?
След напускането си през май от Департамента по правителствена ефективност (DOGE), който имаше за цел да съкрати държавните разходи, Мъск започна все по-остро да критикува Тръмп и републиканците за това, че не са орязали разходите повече. Той заяви, че мегазаконът на републиканците, който тогава беше в процес на договаряне, „подкопава работата“ на Департамента, а по-късно го нарече „отвратителна мерзост“ заради това, че значително увеличава дефици
Мъск също така се възмути от законопроекта, който отменя данъчни облекчения в размер до 7500 долара за купувачите на електромобили, за това, че дава „подаяния на индустриите от миналото, като същевременно нанася сериозни щети на индустриите от бъдещето“. Мъск играе централна роля в множество предприятия за зелени технологии, като понастоящем е главен изпълнителен директор на производителя на електромобили Tesla, който има и енергийно подразделение, продаващо батерии за домакинствата и системи за слънчева енергия.
През юни Мъск за първи път изказа идеята за създаване на партия „Америка“, а през юли доразви плановете си. В публикация в X той предложи свикване на конгрес на партия „Америка“ през август тази година в Остин, Тексас. Той заявява, че партията му ще участва в междинните избори през 2026 г. и че ще поддържа „фокус само върху 2 или 3 места в Сената и 8 до 10 района в Камарата на представителите“, за да лиши някоя от партиите от мнозинство в Конгреса.
Какво е необходимо, за да се създаде политическа партия?
Мъск вече има инициативен комитет: През 2024 г. Мъск даде на своя America PAC около 250 млн. долара за провеждане на кампании за привличане на гласоподаватели за Тръмп и 17 републиканци от Камарата на представителите. Но създаването на политическа партия е много по-сложен процес от създаването на инициативен комитет. За да бъде призната от Федералната избирателна комисия като „национален комитет“ - необходима стъпка, за да бъде конкурентноспособна на федералните избори - се изисква тромав процес на кандидатстване, без който партията няма да може да получава съществени дарения или да координира ресурсите на кампанията.
За да получи признанието на Федералната избирателна комисия, Мъск ще трябва да създаде партийни организации в няколко щата - които имат свои собствени, различни закони, които определят дали една партия може да се яви на избори - както и национален комитет, който да отговаря за ежедневните дейности. Партията ще трябва да докаже, че разполага със собствени правила за управление и програма, както и физически офис за националния клон. Тя ще трябва да се ангажира с дейности за изграждане на партия, като например мащабни кампании за регистрация на избиратели и усилия за привличане на гласоподаватели от името на своите кандидати. И ще трябва да издигне кандидати в няколко щата за повече от един вид федерален пост (Камарата на представителите и Сенатът са достатъчни).
Каква е ролята на третите партии в американската политика?
На президентско ниво кандидатите от трети партии често са обвинявани, че провалят изборите. През 2000 г. президентската кампания на Ралф Нейдър от Зелената партия получава 97 488 гласа във Флорида, което значително надвишава разликата от 537 гласа, с която републиканецът Джордж Буш побеждава демократа Ал Гор. Друг кандидат за президент на Зелената партия, Джил Стайн, беше възприемана широко като човек, който е отмъкнал достатъчно гласове от Хилъри Клинтън на изборите през 2016 г., за да струва на представителя на Демократическата партия изборите.
Тези твърдения невинаги са подкрепени с академични анализи. Според проучване на моделите на гласуване от 2021 г., проведено от политолозите Кристофър Девин и Кайл Копко, по-голямата част от гласоподавателите на Стайн не биха отишли до урните през 2016 г., ако нея я е нямало в бюлетината. Те разглеждат и влиянието на друг кандидат, участвал в изборите през тази година - либертарианеца Гари Джонсън, и стигат до заключението, че в противен случай повечето от неговите избиратели биха подкрепили Тръмп, макар и не достатъчно, за да му спечелят народния вот.
През 1992 г. бизнесменът Рос Перо се кандидатира като независим кандидат за президент. До юни той е лидер в социологическите проучвания, класира се за изборите във всички 50 щата и завършва с 18,9% от гласовете на избирателите. Три години по-късно той основава Реформаторската партия, а през 1996 г. отново се кандидатира за президент под знамето на новата си партия. Въпреки че получава само 8,4% от гласовете, това е едно от най-успешните начинания на третите партии в историята на САЩ. През 1998 г. бившият професионален борец Джеси Вентура се кандидатира от листата на Реформаторската партия, когато е избран за губернатор на Минесота.
Независимите кандидати като цяло се представят по-добре на национално ниво от тези, които представляват трети партии. Сенаторите Ангъс Кинг от Мейн и Бърни Сандърс от Върмонт се кандидатират като независими, въпреки че се числят към демократите.
Защо третите партии не успяват да играят значителна роля в САЩ?
Победата на федерални избори е много скъпо начинание. В миналото новосъздадените политически партии са имали проблеми с набирането на средства, а публичните средства, осигурявани от данъкоплатците за финансиране на кампаниите, са достъпни само за кандидатите за президент. Право на тези средства се дава отчасти въз основа на броя на гласовете на партиите от предишните избори.
Републиканците и демократите също работят за ограничаване на конкуренцията. След като през 1992 г. Перо се явява на президентските дебати срещу президента Джордж Буш от Републиканската партия и Бил Клинтън от Демократическата партия, Комисията по президентските дебати, съставена от демократи и републиканци, променя критериите за класиране на дебатите, така че в тях да участват само кандидати, за които се смята, че имат „реалистичен шанс“ да спечелят. Когато Перо се кандидатира през 1996 г., той е изключен от дебатите въз основа на тази промяна в законодателството.
Тъй като избраните длъжностни лица от двете основни партии изготвят изборните закони на федерално и щатско ниво, те са в състояние да затвърдят своите предимства - например като налагат сериозни изисквания за подписи на кандидатите, за да се появят в бюлетините, и разчитат на голямата си база от регистрирани гласоподаватели за постигането им.
Каква е обществената подкрепа за идеята на Мъск?
Мнозинството от американците харесват идеята за трета партия, която може да се конкурира с двете основни. През октомври 2024 г. 58% от избирателите заявяват пред Gallup, че такава партия е необходима в САЩ.
Три четвърти от отговорилите на допитване, проведено през април от консервативния Hoover Institution, заявяват, че националният дълг е проблем. Не е ясно обаче дали въпросът е достатъчно важен за избирателите, за да послужи като основополагащ принцип на конкурентна политическа партия. Ако Мъск издаде по-всеобхватна платформа, може би ще бъде по-лесно да се прогнозира популярността на партия „Америка“.
Какво ще се случи с инциативния комитет на Мъск - America PAC?
Ако Мъск успее да създаде своята партия „Америка“, той най-вероятно ще използва своя инициативен комитет, за да подпомага своите кандидати за Конгреса, или ще създаде друго средство за това. Партийните комитети се сблъскват с ограничения за размера на средствата, които могат да приемат от индивидуални дарители, докато инициативните комитети могат да приемат неограничени средства. На изборите през 2024 г. Националният републикански конгресен комитет, който подкрепя представителите на републиканците в Камарата на представителите, е похарчил почти 40 млн. долара, за да бъдат избрани неговите кандидати. Фондът за ръководство на Конгреса, който подкрепя Националният републикански конгресен комитет, е похарчил още 217 млн. долара в подкрепа на тези кандидати.