Управителят на Канадската централна банка бе подложен на напрежение. В продължение на седмици в медиите се разпространяваха твърдения, свързващи Марк Карни с възможно участие в надпревара за лидерския пост в Либералната партия на Канада, която търсеше нов ръководител.
Централните банкери по правило стоят далеч от политиката, но Карни не отхвърляше категорично спекулациите. Един ден в края на 2012 г., след като поредният репортер го попита дали обмисля да стане политик, той отвърна рязко: „Защо да не стана цирков клоун?“
Дузина години по-късно Карни накрая влезе в „цирка“ на канадската политика.
Бившият банкер от Goldman Sachs спечели убедително вътрешните избори за лидер на Либералната партия в неделя и се готви да замени Джъстин Трюдо като министър-председател. Победата дойде, след като той убеди мнозина либерали, включително голяма част от правителството на Трюдо, че именно той е най-подходящият да преведе страната през най-голямата ѝ криза от десетилетия насам – заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп да нанесе икономически щети на Канада чрез търговска война.
Карни остави конкурентите си далеч зад себе си по отношение на набирането на средства, а партийната номенклатура застана зад него, осигурявайки на кампанията му инерция от самото начало. Той ще стане 24-ият министър-председател на Канада в рамките на броени дни – реализирайки едно отдавнашно свое желание и показвайки още веднъж как тектоничните глобални събития му осигуряват трамплин към властта.
„Всичко в живота ми ме подготвяше за този миг“, заяви Карни в победната си реч, мигове след като партийните служители обявиха разгромната му победа. Той спечели с 86% от гласовете, а останалите 14% се разпределиха между трима други кандидати.
Път към звездите
Карни стана управител на Канадската централна банка на 1 февруари 2008 г. През септември същата година инвестиционната банка „Лиймън Брадърс“ фалира, „Мерил Линч“ бе на ръба на краха, а световната финансова система изпадна в тежка криза. Карни намали лихвените проценти почти до нула и, като управител на централна банка от Г-7, участваше в изработването на серия координирани мерки, целящи да задържат световната икономика на повърхността.
Канада, със своя концентриран банков сектор и по-предпазлив подход към надзора върху банките, премина през кризата, без да се налага да спасява големите си банки. Международната репутация на Карни нарасна, а през 2011 г. той оглави Съвета за финансова стабилност (Financial Stability Board) – орган, създаден от Г-20 след бедствието от 2008 г.
Политическите фактори в Канада забелязаха възхода му
След разочароващите избори през 2011 г., при които Либералната партия завърши на трето място за пръв път в канадската история, някои партийни членове настояваха Карни да бъде привлечен. Той се смяташе за единствения реален конкурент на младия наследник с известно име, който се готвеше за кандидатура: Джъстин Трюдо. Карни обмислял решението, но в крайна сметка отказал.
Той твърди, че не само либералите са се опитвали да го извадят от централната банка. Стивън Харпър, тогава министър-председател на консервативно правителство, му е предлагал поста министър на финансите, казва Карни. Харпър не е потвърдил това и наскоро публикува писмо, в което обвини Карни, че приписва на себе си по-голяма роля в реакцията към финансовата криза от 2008 г., отколкото е имал в действителност.
Вместо това, Карни замина за Английската централна банка (Bank of England) – ставайки първият небританец на кормилото на институцията на Threadneedle Street и придобивайки уникална позиция, като е управлявал две централни банки от Г-7. След като помогна на британската икономика в бурята на Брекзит, през 2020 г. Карни приключи мандата си и се зае с поредица от корпоративни и нестопански длъжности, включително поста председател на „Brookfield Asset Management Ltd.“ и „Bloomberg Inc.“
Но политиката винаги го примамваше.
Трюдо, който спечели три последователни избори, но чиято популярност рухна след като инфлацията надхвърли 8% през 2022 г., правеше многократни опити да привлече Карни в правителството си. Това му изигра лоша шега през декември, когато премиерът се опита да извърши ход, който да настани Карни на поста министър на финансите и да премести Кристия Фриланд да отговаря за отношенията със САЩ.
Вместо това Фриланд подаде оставка – нанасяйки тежък удар на Трюдо с писмо, което потресе цялата държава. Трюдо издържа само още три седмици, преди да обяви, че се оттегля.
Фриланд имаше най-висок профил сред опонентите на Карни във вътрешната битка в Либералната партия, но не успя да набере подкрепа. В крайна сметка тя получи само 8% от гласовете. Битката беше тиха – дори телевизионните дебати не предложиха особено много истински сблъсъци между кандидатите.
Сега, когато Карни спечели, му предстои много по-трудно изпитание. Как ще се отрази кариерата в областта на финансите и централното банкиране в ежедневната политическа схватка по време на национална предизборна кампания?
„Когато погледнем хора, които са преминавали от света на финансите в политиката, как им е вървяло? Понякога изглеждат твърде сдържани, формални и прекалено технократски“, казва Скот Рийд, който е бил високопоставен помощник на либералния премиер Пол Мартин, когато Карни е привлечен към Министерството на финансите на Канада през 2004 г.
Трудно е да си представим Карни да въодушевява тълпите на политическите митинги, смята Рийд. Дори в толкова учтива надпревара като вътрешните избори на либералите, Карни понякога се препъваше, позволявайки на журналисти да го изкарат от равновесие с въпроси за корпоративните му интереси.
Но най-важният въпрос в момента, казва Рийд, е какъв тип министър-председател искат канадците в контекста на перспективата за болезнена търговска война със САЩ – да не говорим за застрашителните послания от Вашингтон, които подкопават канадския суверенитет. Карни може и да е новак в партийната политика, но в никакъв случай не е новак в това да се справя с „икономически ураган“. А икономиката и независимостта на Канада са най-големите тревоги на избирателите.
„Ако времето е всичко в политиката, може би сега е подходящият момент бивш управител на централна банка да се предложи за министър-председател“, заяви Рийд, после се засмя. „Звучи като някакво безумие.“
От предизборния щаб на Карни отказаха искането за интервю преди вота.
Скоро трябва да има избори, а Карни ще се изправи срещу един от най-яростните „биткаджии“, оглавявали канадска политическа партия – Пиер Поалиевр, лидера на Консервативната партия.
45-годишният Поалиевр е в парламента от две десетилетия и е бил министър при Харпър, като си е създал репутация на безкомпромисен партиен нападател. Избран за лидер на партията през 2022 г., той има навика да стига „до гърлото“ на своите противници – успешно хвърли вината за инфлацията и слабия икономически растеж върху Трюдо.
Сега вниманието му е насочено към престоя на Карни в частния сектор и евентуалните конфликти на интереси, които може да възникнат при бизнесмен на власт.
„Г-н Карни може да спечели лидерството на либералите и да стане министър-председател, без да разкрие пред канадците своите колосални, много-милионни чуждестранни участия“, каза Поалиевр на пресконференция в петък. Той обеща да приеме закон, който ще задължи кандидатите за ръководни постове да оповестяват инвестициите си.
Карни не е заявил какво е имуществото му или къде се намира, но обеща да го постави в сляпо доверие (blind trust), след като стане премиер.
Пиер Поалиевр, лидер на Консервативната партия на Канада, по време на пресконференция в Отава.
Поалиевр също атакува Карни за решението на „Brookfield Asset Management“ да премести главния си офис от Торонто в Ню Йорк по време на периода, когато Карни е председател на борда, като отбеляза, че това точно отговаря на желанието на Тръмп. „Brookfield“ отговори, че преместването е направено с цел акциите ѝ да станат по-атрактивни за американски инвеститори и за да влезе в борсови индекси като S&P 500, и че това не е засегнало операциите ѝ.
Икономисти също се съмняват в някои от фискалните планове на Карни. Неговият предизборен девиз беше „Време е да изграждаме“, като той предложи използване на значителния фискален капацитет на правителството за изграждане на милиони нови жилища, разширяване на конвенционалната и чистата енергетика, за да се намали зависимостта на САЩ, и установяване на нова инфраструктура, включително пристанища и железопътни линии.
Той предложи промяна в начина, по който федералното правителство отчита бюджета си над 500 млрд. канадски долара (348 млрд. щатски долара) – отделяйки оперативния бюджет (който, според думите му, ще бъде балансиран в рамките на три години) от капиталовия, който няма да бъде такъв.
Някои смятат, че това е твърде сложен финансов инженерен подход от страна на бивш банкер от „Голдман Сакс“. „Ще затрудни разбирането на финансовото състояние на правителството, защото ще направи по-непрозрачна общата консолидирана позиция на държавата“, коментира Тревър Томб, професор в Университета на Калгари.
Карни също обеща да намали данъците за физическите лица, но отново даде малко подробности, освен да каже, че ще се цели в домакинствата със средни доходи и ще компенсира загубата на настоящия данъчен кредит, свързан с въглеродния данък.
Въпреки това, марката „Карни“ изглежда резонира с избирателите. Подкрепата за либералите нараства в социологическите проучвания и някои от тях сочат, че канадците имат голямо доверие в способността на Карни да се справи с непредвидимия Тръмп.
Някои анкети дори показват, че либералите водят пред консерваторите – изумителна промяна, като се има предвид, че партията на Поалиевр водеше с над 20 пункта само преди няколко месеца.
Андрю Енс от социологическата агенция „Leger Marketing“ казва, че за 25-те си години в бизнеса никога не е виждал толкова масивен завой в общественото мнение за толкова кратко време.
Консерваторите водят, но разликата намалява.
Той обаче предупреждава, че повечето канадци все още не познават добре Карни и могат да променят мнението си, щом той наистина застане под светлината на прожекторите. Най-новата анкета на „Leger“ все още дава преднина на консерваторите.
„Марк Карни наистина оказа влияние, не бих го отрекъл, но по-голямата промяна идва от цялата тази ситуация с Тръмп“, отбеляза Енс. „Митата промениха гледната точка на канадците за канадското правителство.“
Това представлява сериозно предизвикателство за Поалиевр, който през последните две години изграждаше имиджа си, като атакуваше Трюдо и правителството му за некомпетентност. „Аудиторията вече не е толкова отзивчива към това“, казва Енс. „Предстои да видим дали г-н Поалиевр ще успее да намери отново гласа си по начин, който отчита тази нова реалност.“
Точно поради това, заключава Рийд, канадците може да бъдат склонни да се доверят на един финансов технократ.
„Наистина е невероятно да си помислим, че човек би могъл да се появи от нищото, да поеме партия, която е с 25 пункта зад в проучванията, да я раздруса и да я изведе до победа на избори в рамките само на няколко месеца“, каза Рийд.
„Но ако тези социологически резултати ни казват нещо, може би това е, че навлизаме в много особен момент и че единственият работещ подход е да комуникираш и да покажеш, че си човекът за този момент. И, знаете ли, засега изглежда добре.“