Капиталовите опасения на UBS в Швейцария се оправдаха

UBS Group AG се надяваше, че швейцарското правителство няма да направи тежки искания за повече капитал след свръхдоходното спасяване на Credit Suisse миналата година. Но с баланс, който сега е два пъти по-голям от икономиката на Швейцария, разбираемата нервност сред служителите подхранва желанието им за по-добра защита.

Федералният съвет на Швейцария не каза точно от колко повече капитал ще се нуждае UBS, но промените, обявени в сряда, изглежда вероятно ще отложат или намалят обратното изкупуване на акции, на което инвеститорите на UBS се надяват през следващите няколко години.

Наред с капиталовите изисквания, правителството предлага да засили правомощията на швейцарския финансов надзорен орган Finma, най-вече по разумните линии, предложени в няколко доклада за фалита на Credit Suisse. Швейцария ще последва Обединеното кралство, като ще вмени на отделните ръководители да носят отговорност за конкретни рискове и практики в банката. Освен това ще даде правомощия на Finma да се намеси по-рано, когато дадена банка упорито отказва да признае собствените си проблеми.

Правителството обаче кой знае защо се отказа да даде на надзорния орган правомощия да налага сериозни глоби за лошо поведение. То каза, че ще разгледа възможността за въвеждане на санкции за банките, но не и за хората. Това го прави да изглежда много по-меко от САЩ и други европейски страни, където наказанията и назоваването на банкери и техните институции са важна част от дисциплинарните действия. Разследването на швейцарския парламент за срива на Credit Suisse все още може да изисква по-строги наказания, когато докладва по-късно тази година. Трябва да го направи.

Но обратно към капитала. Credit Suisse не се провали поради поток от загуби по лоши активи, които изгориха собствения ѝ капитал, и все още имаше силно съотношение на регулаторния капитал до момента, в който изтичането на депозитите ѝ я заплаши с неплатежоспособност. Аргументът, изтъкнат от Колм Келехер, председател на UBS, и други е, че по-високите капиталови изисквания не биха спасили Credit Suisse - и в известен смисъл това е вярно.

В друг смисъл обаче на Credit Suisse не ѝ достигаше капитал: това подкопа доверието на инвеститорите и ограничи способността ѝ да излезе от дупката, в която я оставиха годините на лошо управление. Регулаторите също изиграха своята роля в това.

Проблемът беше, че Credit Suisse не финансираше капиталовите нужди на своите дъщерни дружества с капитал, набран от инвеститори; вместо това вземаше тези пари назаем. В същото време ѝ беше разрешено от Finma да оцени своите дъщерни дружества по по-малко наказателен начин за капиталови цели, отколкото строго изискваните счетоводни правила. В края на 2023 г. така нареченият регулаторен филтър, който предостави на Credit Suisse капиталово облекчение за тази разлика в оценката, струваше 6,2 милиарда швейцарски франка обикновен капитал за UBS. Това няма да бъде извадено едно към едно от собствения капитал на UBS съгласно правителствения план и банката наистина започна 2024 г. с около 11 милиарда франка повече от регулаторните изисквания, но промяната няма да е тривиална.

Резултатът от заема и облекчението за Credit Suisse беше, че банката имаше по-малко истински капитал, отколкото предполагаха заглавните числа. Според експертен доклад, изготвен за швейцарското финансово министерство миналата година, някои инвеститори са се тревожели за качеството на капитала, което е направило банката по-уязвима на загубата на доверие, когато дойде. По-малко инвеститори бяха готови да се вслушат в обясненията, когато нещата тръгнаха надолу.

По-лошото от това е, че според швейцарското правителство липсата на реален капитал в чуждестранните дъщерни дружества на Credit Suisse е била смъртоносна, когато кризата удари. Продажбите на чуждестранни подразделения обикновено са бърз път за съкращаване на активи и набиране на пари, но те всъщност бяха невъзможни за Credit Suisse, защото биха отслабили общия капитал на банката, вместо да го укрепят, каза правителството в сряда. „Това силно ограничи обхвата на банката за стратегическо пренастройване – и по-късно по време на кризата, за възстановяване и преструктуриране“, се казва в доклада.

Неговото предложение е банките да бъдат принудени да капитализират напълно всички чуждестранни дъщерни дружества в бъдеще, считано от следващия януари. UBS вероятно ще протестира, но това също изглежда разумно.

Има няколко други части, насочени към подобряване на качеството на капитала, като дават на банките по-малко кредити за активи като софтуер, който може бързо да стане безполезен при фалит. Правителството също така предлага да се използват стрес тестове, за да се добави допълнителна, по-перспективна част от капитала за всяка банка. Това е мястото, където вероятно ще се води истинска битка, особено ако се отчитат двойно рисковете. Дяволът ще е в детайлите.

Тези корекции ще бъдат леко болезнени за банката и нейните акционери, но предвид сянката, която UBS сега хвърля върху Швейцария, те можеха да бъдат много по-лоши.

Пол Дж. Дейвис е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ банкирането и финансите. Преди това е бил репортер за Wall Street Journal и Financial Times.

Още по темата

UBS възобновява обратното изкупуване заради интегрирането на Credit Suisse

Този хитър трик на UBS може да даде тласък на европейските банкови сделки

Рисковите облигации, унищожени от имплозията на Credit Suisse, отново са в подем

Швейцарската криза и (не)научените уроци

Глобата заради Archegos на Credit Suisse подсказва много по-голям проблем за UBS