Китай застрашава ролята си на глобалната сцена с колебанията си за климата

Забравете международния шок от обрата на британския министър-председател Риши Сунак по отношение на политиките за климата тази седмица. Истинският политически обрат по отношение на глобалното затопляне може да се случи на 8000 км на изток. През последните години Пекин се превърна от антагонист в преговорите за климата в съюзник и дори лидер. Сега изглежда, че започва да се колебае.

Според репортаж на Financial Times за катастрофалната среща на министрите на климата от Групата на 20-те в южния индийски град Ченай миналата седмица китайският преговарящ се е обединил със Саудитска Арабия и е отказал да обсъжда целта за глобалните емисии до 2025 г. Неназовано лице, запознато с преговорите, е цитирано да описва преговарящия като едноличен разрушител. "Напускам Ченай разочарован", написа комисарят по околната среда на Европейския съюз Виржиниус Синкевичюс в социалната медийна платформа, известна преди като Twitter. "Очакваме глобална солидарност."

На Китай се падат почти една трета от световните емисии и 196% от увеличението на глобалното парниково замърсяване от 2019 г. насам. Въпреки това огромните му инвестиции в енергия от възобновяеми източници и желанието му да издигне престижа си на световната сцена пораждат определени очаквания. А именно, че Пекин може да помогне за постигането на последващ резултат на тазгодишната среща на ООН по въпросите на климата COP28 в Дубай през декември.

Растящи болки. На Китай се падат почти една трета от световните емисии на парникови газове

От най-ниската точка на срещата на върха на ООН по въпросите на климата в Копенхаген през 2009 г. (когато Китай беше широко обвиняван за невъзможността да се постигне споразумение), той се издигна до ключов съюзник в изработването на Парижкото споразумение със САЩ през 2015 г., преди да поеме допълнителен ангажимент за нулеви нетни емисии през 2020 г.

Всяко отстъпление от този статут би било катастрофално не само за световната траектория на климата, но и за визията на президента Си Дзинпин за глобалната роля на Китай. Си иска страната да премине от периферията на международните отношения към централната сцена - позиция, която да отговаря в по-голяма степен на статута ѝ на втората по големина икономика с второто по големина население.

През последното десетилетие климатът работи като своеобразен пясъчник, в който Пекин практикува тази така наречена "дипломация на големите държави", демонстрирайки отговорното си лидерство пред по-малките и по-бедни държави и печелейки доверие, което може да подкрепи по-широките амбиции за промяна на глобалните институции в негова полза. Поведението в Ченай намалява статута му на този фронт.

Грешна посока. Емисиите на парникови газове на глава от населението в Китай вече са по-високи от тези в Европейския съюз

В същото време това не е напълно неочаквано. Китай и Индия се обединиха на конференцията за климата COP26 в Глазгоу през 2021 г., за да блокират ангажимента за постепенно спиране на изкопаемите горива, посочва Том Уудроф, бивш дипломат по въпросите на климата и директор-основател на Китайския център за климата към Азиатското общество.

Според него обещаният пик на глобалните емисии през 2025 г. не съвпада напълно с плана на Китай за достигане на върхова стойност на емисиите до 2030 г., поради което е разочароващо, но не толкова изненадващо, че преговарящите отказаха да разгледат този въпрос. Ситуацията все още "предвещава много лош резултат за историческото председателство на Индия" на срещата на върха на лидерите на Г-20 по-късно тази година, каза той по електронната поща. Тя "стеснява полето за изява" за COP28, намалявайки вероятността за дипломатически пробив: "Отдавна отминаха дните, когато Китай можеше да се крие зад раздвоението на развития и развиващия се свят като извинение да не направи повече".

Във всяко отношение Китай вече е основна държава по отношение на своя отпечатък върху климата. Дори на глава от населението емисиите му са значително по-големи от тези в ЕС и не отстъпват много на Япония. Сега Китай има много повече общо с големите индустриални икономики, отколкото с тези от глобалния Юг. 

Както показва обратът на Сунак в Обединеното кралство обаче, всяка страна е изправена пред вътрешни и международни ограничения при формирането на политиката си в областта на климата. Китай продължава да е привързан към въглеродно интензивен начин на развитие - от мръсната тежка промишленост, която е причина за повече от половината от парниковото замърсяване; през използването на недвижимите имоти и инфраструктурните разходи като инструмент за икономически стимули; до мрежата, която все още зависи от почти неограниченото разширяване на въглищата, благодарение на неадекватността на пазарните реформи, които биха могли да увеличат дела на възобновяемите енергийни източници.

Това помага да се обясни скептицизмът, който често посреща претенциите на Пекин за лидерство в областта на климата. Докато емисиите на богатите страни са намалели с около 817 млн. тона след Парижкото споразумение, тези на Китай са се увеличили с 1,5 млрд. тона, което се равнява на три четвърти от общото увеличение в световен мащаб.

Винаги ще имаме Париж. На Китай се падат около три четвърти от нетния ръст на емисиите между 2015 г., когато е подписано Парижкото споразумение, и 2022 г.

Да се присъединиш към Саудитска Арабия като противник на климатичните проблеми обаче не е отговорът. Изключителният темп на растеж на възобновяемите енергийни източници означава, че емисиите в енергийния сектор вероятно ще достигнат таван през тази година, особено ако китайските хидроенергийни язовири се възстановят от сушата, която преобладаваше през последните 12 месеца. Потреблението на петрол през 2023 г. вероятно вече е достигнало своя максимум и през следващите години ще отбележи слаб растеж, тъй като електромобилите и по-бавният икономически темп намаляват търсенето. Действията на самия Китай могат да бъдат причината светът да достигне пика на емисиите през 2025 г., който неговите дипломати отказаха да обсъдят.

Си и неговите висши служители често говорят за необходимостта да се изгради "екологична цивилизация" в страната и да се "изпълнява образцова роля" по въпросите на климата в международен план. В ръцете му е възможността да превърне забавянето и съзряването на китайската икономика в история на успеха, която може да повиши нейния световен авторитет. Алтернативата е да се превърне в поредната индустриализирана страна, която да сипе бедствия върху по-малко богатите държави и да си спечели тяхното недоверие чрез неконтролируемото си замърсяване.

Ако тактиката на разрушаване в Ченай се повтори и в Дубай през декември, светът ще разбере кой път е избрал Си.

Още по темата

Tвърде горещо за летене: как промяната на климата влошава пътуването със самолет

Климатичният риск още тъне в мъгла за рейтинговите агенции

Скилакакис: Климатичната криза е вече тук