Ухажването на арабските автократи няма да реши бежанската криза в Европа

Европа помага за утвърждаването на арабските автократи, като ги моли да спрат потока от бежанци през Средиземно море, без да се съобразява с тяхното управление или спазването на правата на човека. Те от своя страна са твърде щастливи да се представят за партньори, твърдейки, че сами могат да защитят южната граница на Европа от нелегални мигранти в замяна на повече пари.

От друга страна, често управлението на тези репресивни лидери кара хиляди хора от целия Близък изток и Северна Африка да напуснат домовете си и да предприемат коварното пътуване.

В годишната си оценка на заплахата, публикувана през февруари, разузнавателната общност на САЩ посочи Тунис като особен проблем в региона: „Продължаващата консолидация на управляващата власт на президента Каис Сайед увеличава риска от сериозен срив в стабилността.“

Оттогава Сайед на практика демонтира демокрацията в Тунис. Той разпали расистки настроения, отприщвайки насилие срещу мигранти от Субсахарския регион, което предизвика нова бежанска криза. Правозащитни групи обвиниха Тунис, че изхвърля мигранти в пустинята на границата с Либия, където някои са починали от жажда. Квалифицираните тунизийци също напускат на тълпи.

И все пак миналия месец ЕС подписа споразумение за стратегическо партньорство с Тунис, което предлага помощ на стойност няколкостотин милиона евро за икономическо развитие, но е насочено най-вече към справяне с нелегалната миграция и ограничаване на заминаванията. Други 900 милиона евро са в процес на подготовка, ако Сайед се съгласи с реформите, изисквани от МВФ.

Общностите, които приемат бежанци, заслужават международна подкрепа и финансовате помощ може да помогне за създаването на икономически възможности за задържане на мигрантите у дома. След като каза малко за неговото заграбване на власт, подходът на ЕС сега възнаграждава Сайед за това, че е жесток автократ и некомпетентен стопанин на икономиката на своята страна.

Десният министър-председател на Италия Джорджа Мелони също поведе процеса на ухажването на фактическия владетел на Източна Либия, генерал Халифа Хафтар, търсейки помощта му, за да предотврати напускането на мигранти от зоната под негов контрол. Съобщава се, че Хафтар, военачалник, има връзки с контрабандистите. След това е египетският Абдел Фатах ал-Сиси, на когото президентът Еманюел Макрон връчи Légion d’honneur, най-високото отличие на Франция, през 2020 г.

Сиси е похарчил милиарди за суетни проекти като нова столица, докато икономиката се срива. Инфлацията достигна исторически връх от 35,7 процента, националната валута се срина и египтяните са изправени пред спирания на тока в знойната жега. През 2022 г. Египет внезапно попадна в петте най-големи националности на нелегално пристигащи в Европа.

Докато Европа работи, за да не допуска бежанци и мигранти, тя очаква други страни, като Ливан, Йордания и Турция, да приемат милиони бежанци завинаги. Смята се, че бежанците в Ливан представляват 25 процента от общото население на страната - в сравнение със само 1,5 процента в Европа. Сирия не е безопасна за доброволно връщане и Ливан с право беше упрекнат от Европейския парламент, че е принудил някои сирийци да се приберат у дома, където след това много от тях са заловени от режима на Башар ал-Асад.

Въздействието на толкова големи популации бежанци върху стабилността и социалната структура на малки страни като Ливан и Йордания не може да бъде пренебрегнато. Но докато сирийците не се насочват в големи количества към Европа, както направиха през 2014 г., европейците изглежда доволни да игнорират гнойната рана в Сирия. Мелони, която в миналото възхваляваше Асад, може дори да мисли, че той може да бъде съюзник по въпроса с бежанците.

Дългосрочните интереси на Европа и Запада се обслужват най-добре от демокрацията и доброто управление в глобалния юг. Разбира се, политиците трябва да се справят със света такъв, какъвто е, а не с лидерите, които са искали да имат. Но угаждането на диктатори само циментира тяхното управление, създавайки порочен кръг.

Все още никой не е разбил кода за това как да се поддържа краткосрочна до средносрочна стабилност, като същевременно се помага за постигането на демокрация и добро управление в дългосрочен план. Това изисква визия и устойчиви, интелигентни политики по трудни въпроси във време на кратък период на обществено внимание, продиктуван от междинни изборни цикли, водени все повече от популизма. За съжаление, временните решения се превръщат в норма в епохата на политически блокади по различни предизвикателства, включително изменението на климата, последиците от което също ще влошат миграционната криза.

През юни ЕС заяви, че ще обедини усилията си за оценка на жизнеспособността на блокирането на слънцето за смекчаване на глобалното затопляне - вместо да се фокусира върху ограничаване на емисиите. „Модифицирането на слънчевата радиация“ носи своите рискове и се описва от някои експерти като научна фантастика. Такава е и илюзорната стабилност, обещавана от диктаторите.

Ким Гатас е колумнист на списание The Atlantic и водеща на подкаста People Like Us. Тя има над двадесет години опит като журналист за BBC и Financial Times, отразяващи Близкия изток, международните отношения и външната политика на САЩ.

Още по темата

Правителството в Нидерландия се срина след имиграционен спор

Връщането на Сирия в Арабската лига отваря вратата за връщането на бежанците

Децата бежанци без родители се нуждаят от по-добри шансове за адаптация

Три начина, по които миграционната криза в Германия е различна този път