Човешката цивилизация е пригодена за климат, който вече изчезва

Можете да научите много за климата, в който живеем, от сградите, които строим.

Стръмните покриви на тайландски храмове и норвежки дървени църкви са улики за тежките натоварвания от дъжд и сняг, които падат в тези страни, които могат да повредят структурата, ако не се плъзнат бързо на земята. Традиционната архитектура от кални тухли на африканския Сахел е белег за суха среда с горещи дни и прохладни нощи, където дебелите кирпичени стени могат да поддържат интериора по-хладен от външния въздух.

Този пестелив подход — добавяне само на характеристиките, които са необходими, за да процъфтяваме в местните условия — се прилага по целия свят и през цялата история. Ние сме изградили нашата цивилизация върху поредица от местни равновесия, плащайки краткосрочните разходи за адаптиране към непосредствените условия, за да избегнем дългосрочните рискове от екстремно време. С всяка десета от градуса, която планетата затопля, ние нарушаваме тези равновесия.

В момента климатичните рекорди падат ежедневно. В Токио, което е горещо през лятото в най-добрите времена, температурите в центъра на града в момента са с 9C над средните за сезона и стигат до 38,8C в едно северно предградие. В Делхи 25 000 души бяха евакуирани миналия уикенд, за да избягат от най-големите наводнения от 45 години насам. Финикс стана свидетел на безпрецедентни 19 последователни дни над 43C, докато температурите надхвърлиха 50C в Долината на смъртта в Калифорния и региона Синцзян в Западен Китай и скоро може да го направят в части от Турция.

Димът от горските пожари в Канада наскоро се спусна над северните и източните части на САЩ за втори път в рамките на един месец, докато Италия се очаква да изпита най-високите си температури в историята до дни. Водите край тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка, които вече са най-топлите от две десетилетия, помогнаха на света да постигне най-горещия месец, откакто се водят записите. Вероятно сегашният Ел Ниньо – многогодишният климатичен цикъл, който води до по-горещи условия на местата, където живеят повечето хора – ще продължи и през следващата година и вероятно ще се усили.

Често срещан отговор към онези, които се борят за действия по отношение на климата, е, че човешката изобретателност ще ни позволи да сведем до минимум последствията от затоплящата се планета. Подобно адаптиране обаче ще има големи разходи във време, когато по-бързото преминаване към възобновяема енергия, енергийна ефективност и електрифициран транспорт ще спести пари в сравнение с продължаването на сегашния ни път. Още по-лошо, приема се за даденост, че такава радикална адаптация дори ще бъде възможна. Човешката история показва, че напротив, ние винаги сме били на милостта на подобни промени.

Сухият климат преди милиони години може да е накарал ранните хоминиди да напуснат горите, да изгубят козината си и да ходят на два крака, за да дебнат по-добре плячката в саваните на източна Африка. По-хладните и сухи условия преди шест хилядолетия може да са тласнали номадските скотовъдци в долините на реките Нил, Тигър-Ефрат, Инд и Жълтата река, люлките на цивилизацията извън Северна и Южна Америка.

Влажните условия в Европа и Западна Азия между 5-ти и 7-ми век може да са довели до разпространението на чума, пренасяна от плъхове, опустошила Византийската и Персийската империи и подпомогнала ислямските завоевания.

Затоплянето, причинено от два века индустриална цивилизация, вече ни постави в обхвата на такива епохални събития, като настоящите температури са равнозначни на тези отпреди 6000 години, които възвестиха раждането на градската цивилизация.

Това става още по-ясно, ако погледнете колко точно сме се адаптирали към настоящите условия. Всеки канал за дъждовна вода и всяка отоплителна или охладителна система на сграда са изградени за климат, който бързо изчезва. Моделите на търговията и глобалните вериги на доставки лесно се нарушават от екологични бедствия. Политиката се гради върху географски коалиции, които могат да се разпаднат, тъй като климатичните промени променят траекториите на различни региони или изпращат бежанци да търсят дом другаде. До 2050 г. около 3,4 милиарда души ще живеят в страни, изправени пред екологични катастрофи.

Екстремното време от последните няколко години – от дима от горски пожари в САЩ и изчезващите реки в Европа и Китай – трябва да е доказателство, че няма места, които да бъдат пощадени от предстоящите катаклизми. Относително богати региони като Германия, Бенелюкс и метрополията на Пекин може да са най-застрашени от унищожаване на градските горещи вълни, според едно проучване от миналия месец.

Съвременното общество е нещо като колективна застрахователна полица, която ни предпазва от най-лошите външни шокове. Но застрахователните полици имат цена, която расте с цената на бедствията - и ние не знаем точката, в която те ще напълно ще престанат да действат, с непредсказуеми, но тежки последици за всички нас.

Ние обаче знаем, че бедствия като тези, които се случват в момента в северното полукълбо, ще засягат все повече и повече от нас. За да се избегне това непредсказуемо бъдеще, скромната и често отрицателна цена на преминаването към по-чисти енергийни и хранителни системи изглежда много малка цена за плащане.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за суровини, както и промишлени и потребителски компании. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.

Още по темата

Как умният транспорт ще подобри начина ни на живот?

„Произведено в Германия“ решение на проблем с климатичната криза

Изменението на климата тепърва ще обърква ваканциите ви

САЩ и Китай ще съживят дискусиите за климата, но не поеха нови ангажименти