Защо природните бедствия изглеждат по-лоши от най-страшните ни прогнози

Само през последната седмица крайбрежието на Мианмар е засегнато от най-силния циклон, наблюдаван някога в северната част на Индийския океан. В Югоизточна Азия се разпространи рекордна гореща вълна, а живакът в Пекин и Портланд, Орегон, се покачи до средата на 30-те градуса по Целзий. С увеличаването на температурите в Европа два пъти по-бързо от средното за света, части от Испания стават сухи десетилетия по-рано от очакваното. Огромен антарктически ледник може да се срути много по-рано, отколкото някой е предполагал. Скоростта на промените е главозамайваща.

Учените от десетилетия отхвърлят обвиненията на скептиците, че преувеличават рисковете от затоплянето. Сега се сблъскват с обратния проблем. "Някои от въздействията на климатичните промени се проявяват по-бързо и с по-голяма сила, отколкото предвиждахме", каза Майкъл Ман, климатолог от Университета в Пенсилвания, пред британския Channel 4 News по време на лятната гореща вълна в Европа миналата година.

Изкушаващо е пред лицето на неочаквани природни бедствия да се запитаме "защо не бяхме предупредени?". Макар че напредъкът на глобалното затопляне все още плътно следва прогнозите, направени от климатолозите преди десетилетия, конкретните му последици могат да шокират дори тези, които са посветили живота си на изучаването му. Част от отговора се крие в широкия обхват на техниките, използвани за изготвяне на проверими прогнози за едно несигурно бъдеще. Друга част се крие в начина, по който нашите мозъци, които са еволюирали, за да ни помагат да правим бързи преценки, все още могат да тълкуват погрешно статистическите данни.

Умът ни се хваща за най-лесно достъпните откъси от информация, дори и да нямаме инструменти за правилното им тълкуване. Глобалното затопляне от 1,09C (където сме сега), 1,5C (нивото, към което се стремят дипломатите по въпросите на климата, вероятно скоро ще бъде недостижимо) и 2,8C до 3,2C (към което се насочваме в момента) не може да не изглежда маловажно за хората, които увеличават и намаляват домашните си термостати с подобни стойности в рамките на един ден. За експертите, които са запознати с науката за въздействието на климата, тези цифри предизвикват образи на нарастващи, опустошителни промени във времето, екосистемите и човешките общества. От друга страна, за неспециалистите може да се окаже почти непонятно да свържат тези сухи цифри с реалните бедствия, които те представляват.

Това разминаване се задълбочава от факта, че е трудно да се предвидят краткосрочните бедствия, които доминират в новинарските заглавия. Напразно ще търсите в научната литература прогнози за това, каква ще бъде например най-високата температура, регистрирана в Делхи до 2050 г.

Климатът на нашата планета е твърде сложен и динамичен, за да може да се прогнозират отделни събития за повече от няколко дни напред. Дори преминаването от глобални модели към регионални, които дават по-фини детайли, е предмет на големи спорове сред климатолозите поради несъгласие с полезността и стойността на подобни изчисления. Според Джули Арбластър, професор в австралийския университет "Монаш", която изследва екстремните климатични явления, в момента се преминава от симулации с пиксели от 100 кв. км към по-гранулирани с пиксели от 1 кв. км.

Развиващата се наука за определяне на метеорологичните условия означава, че вече сме сравнително сигурни в това, че можем да покажем влиянието на предизвиканите от човека климатични промени върху широкомащабни събития като суша, горещини и екстремни валежи. Извършването на подобни анализи за по-малки бедствия, като циклони, торнада и бури, обаче остава далеч по-трудно. Наред с това дългосрочните прогнози обикновено се фокусират по-скоро върху нарастващата честота на екстремните метеорологични явления, отколкото върху интензивността на рекордните събития. Последните обаче е по-вероятно да привлекат въображението на човешките мозъци, които са еволюирали да се страхуват от необичайно лошото време като непосредствена заплаха за живота и здравето.

Науката все още не може да предостави прогнози с висока разделителна способност, които биха били необходими за изготвяне на подробна политика за конкретни области, казва Арбластър. "На местно ниво е трудно да се отговори на въпроса какво ще бъде в Мелбърн през 2040 г."

Ще трябва да се научим да живеем с това. Начинът, по който климатолозите интерпретират данните за околната среда, и начинът, по който неспециалистите мислят за природните бедствия, са коренно различни и често несъвместими информационни системи. Това е в основата на предизвикателствата, с които се сблъскваме, за да накараме обществеността да разбере съдбоносните последици от глобалното затопляне. В свят, в който всичко изглежда количествено измеримо, учените не могат да предоставят прогнози с нивото на подробности, от които средният човек се нуждае, за да разбере мащабността на промените, които се развиват пред очите ни.

Вместо да отхвърляме страховете на учените, занимаващи се с климата, като "паникьорство", трябва да приемем сериозно тяхната явна тревога. Тя може да се окаже най-добрият ни ориентир за вредите, които нанасяме на нашия свят.

Още по темата

Океаните се нагряват, а Ел Ниньо само ще влоши положението с климата

Централната банка на Швейцария се сблъсква с проблеми заради климата и Credit Suisse