Може ли Федералният резерв на Пауъл да си позволи да игнорира геополитиката?

За Пол Волкър си спомнят най-вече с нежност в САЩ като председателя на Федералния резерв, който възстанови стабилността на една полудяла икономика. На юг от границата обаче той често се помни като човекът, който срина света.

Латиноамериканските дългови кризи, предизвикани от лихвените проценти в САЩ, които Волкър вдигна до почти 20% през 1980 г. и 1981 г., до известна степен се равняват на „най-лошата финансова катастрофа, която светът някога е виждал”. През 1980 г. БВП на глава от населението в региона надвишава средното за света. До края на десетилетието той възлиза на едва 85%.

Федералният резерв отново преследва инфлацията, която се покачи миналата година до най-високото си ниво от ерата на Волкър. Докато повишава лихвените проценти с най-бързите темпове от над 40 години, суровите спомени за попарените надежди за икономически просперитет се завръщат на преден план в Латинска Америка и по-широко в развиващия се свят.

Те повдигат потенциално спешен въпрос: дали председателят Джерoм Пауъл ще отиде там, където Волкър отиде преди него? Могат ли САЩ днес да си позволят да предизвикат такъв икономически хаос в развиващия се свят?

Гийермо Калво от Колумбийския университет, един от най-големите световни експерти по капиталови потоци и кризи на платежния баланс в развиващите се страни, смята, че не. „Волкър беше шамар за Латинска Америка“, каза той. „Днес САЩ са по-съзнателни по отношение на геополитиката.“

В напрегнатата глобална среда, в която живеем, отбеляза Калво, Вашингтон може да не иска да бъде възприеман като подстрекател на нестабилност в големи части от Глобалния юг, който неговите геополитически съперници усърдно ухажват.

През 80-те години по-голямата част от Латинска Америка беше заключена в сферата на влияние на САЩ, често от десни диктатори. Въпреки че Съветският съюз все още подкрепяше Куба, самият той беше в процес на фалит и не беше в състояние да предложи широка финансова подкрепа в целия регион. Вашингтон можеше да си позволи да игнорира тежкото положение на Латинска Америка.

Този път е различно. Вашингтон вече среща трудности да убеди Глобалният юг да отблъсне инвазията на Русия в Украйна. Китай работи, за да се позиционира като кредитор от последна инстанция, предлагайки стотици милиарди долари в подкрепа на развиващите се страни във финансови затруднения. „Днес САЩ са в различна ситуация“, каза Калво.

Нещо повече, добави той, Федералният резерв е установил репутация като де факто глобален кредитор от последна инстанция, наводнявайки финансовата система с пари всеки път, когато има сериозен удар. Въпреки че парите не са били директно разпределени в услуга на развиващите се страни, независимо дали в Латинска Америка или където и да е другаде, те със сигурност са им помогнали да останат ликвидни в тревожни времена.

Федералният резерв не направи много, за да помогне на нововъзникващите икономики по време на азиатската криза от края на 90-те години, която се разпространи в Русия, Бразилия и дори потопи американския хедж фонд Long Term Capital Management. И на нововъзникващите икономики бяха необходими около четири години, за да възстановят своите позиции отпреди кризата.

За разлика от това, когато жилищният пазар в САЩ се срина десетилетие по-късно, Фед наводни системата чрез това, което нарече „количествено облекчаване“. Той също така предостави стотици милиарди в суапови линии, които позволиха на други големи централни банки да разменят своите валути срещу долари. Развиващите се пазари се изправиха на крака за по-малко от година. „Справиха се много добре“, каза Калво.

Не всички са съгласни с този начин на гледане на нещата. Кармен Райнхарт, бивш главен икономист в Световната банка и колега експерт по кризите на платежния баланс, твърди, че Фед е отворил ликвидния кран едва когато е счел, че финансовата система на САЩ е в опасност: по време на световната финансова криза, Covid и потъването на Silicon Valley Bank. Той няма да направи всичко, което е нужно, за да осигури спасителен пояс за развиващия се свят.

Разбира се, политиката на Фед няма да бъде толкова сурова, колкото беше по времето на Волкър, каза Райнхарт. Но това е главно защото Пауъл не се бори с 14% инфлация, както беше при Волкър. Ако искаше да помогне на Белия дом в противопоставянето му с Пекин, можеше да отвори суап линии към Пакистан, Турция и Аржентина, страни, които се възползват от суапове с Народната банка на Китай. Но не е така.

Федералният резерв е независим, не се подчинява на геополитически заговори другаде в администрацията. За Пауъл доброволно да предложи финансова помощ за стратегия за възпрепятстване на навлизането на Китай в развиващия се свят би изглеждало невероятно рискован залог.

Всъщност в миналото Федералният резерв защитаваше политиките си срещу критики, че не отчита тяхното въздействие върху развиващия се свят. Рейнхарт не вижда доказателства, че Фед го е грижа за Глобалния юг. „Когато Фед започна да затяга мерките, много от развиващите се страни все още не се бяха възстановили от Covid“, каза тя. „Не виждам много синхронизация.“

Брад Сетсер от Съвета за международни отношения също е скептичен. „Сега Фед доставя долари в световен мащаб, за да помогне на централните банки от Г-10 да доставят долари на собствените си глобални банки, но тези суапове са за защита на глобалната банкова ликвидност, а не за подпомагане на нововъзникващите пазари“, каза той. Например, той отбеляза, че Фед не коригира лихвите, за да смекчи въздействието на силата на долара миналото лято. И много страни имаха проблеми с набирането на пари на дълговите пазари поради нарастващите лихви в САЩ.

Дори ако Пауъл трябваше да вземе предвид съдбата на развиващия се свят, той може да заключи, че той може да понесе повече наказание, отколкото в миналото. „Мисля, че всъщност има нещо в идеята, че повишената устойчивост на много големи нововъзникващи пазари означава, че Федералният резерв може в известен смисъл да повиши лихвата повече без същия вид ефект като през 80-те години“, твърди Сетсер.

И все пак Калво вижда признаци, че Федералният резерв иска да избегне подобни последици. Например затягането на паричната политика се забави, въпреки че реалните лихвени проценти все още са отрицателни. Пауъл и компанията може да се опасяват, че вече са насочили икономиката към рецесия. Те несъмнено се тревожат за банковите баланси. И, твърди Калво, те се тревожат за света.

„Те знаят, че ще създадат сериозен проблем. Те ще имат геополитически проблем“, твърди той. „Те са смъртно уплашени.“

Едуардо Портър е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ Латинска Америка, икономическата политика на САЩ и имиграцията

Още по темата

Първата лява вълна в Южна Америка се справи с бедността, но ще се успее ли и втората

Валутният съюз в Южна Америка няма да се случи, но е възможен литиев картел

Южна Америка не желае просто да изнася литий, а да произвежда батерии и е-коли

Нарастващата икономическа цена на протестите в Перу