Параноята на Путин се отклонява от съветските си корени

Много хора, които са израснали в Съветския съюз, намират познати, мрачни прилики в днешна Русия, включително по отношение на разцъфтяваща широка параноя, основана на обсаден манталитет. Но както може да каже (Лев) Толстой, всеки параноичен режим е параноичен по свой начин, пише Леонид Бершидски в коментар за Bloomberg.

Непоколебимият възглед на руския държавен глава Владимир Путин за Запада като циничен, трансакционен противник има повече общо с предпазливостта на гангстерския бос в лицето на съперниците, отколкото с идеологическата конкуренция, която все още се разиграваше дори в последните сравнително спокойни години на Съветския съюз. Но страхът на Путин от собствения му народ заплашва да достигне „сталинистка треска“.

Арестът на журналиста на Wall Street Journal Евън Гершкович и затягането на ограниченията за пътуване за служители на режима са симптоми на първия от тези два модела. Смъртта на провоенния блогър Максим Фомин, чийто псевдоним е Владлен Татарски, и мерките относно бомбената атака, която го уби, са ясен знак за второто.

На пръв поглед арестът на Гершкович, за който се твърди, че е шпионирал, напомня на събитие, което Бершидски наблюдава, когато е бил още в гимназията - сагата с Никълъс Данилоф.

Данилоф, подобно на Гершкович, син на руски имигрант в САЩ, ръководи московското бюро за US News and World Report през 1986 г., когато бива набеден от съветски контакт, който му подава плик, съдържащ класифицирани документи. КГБ веднага пристига, за да го арестува, доста прозрачно, за да може да бъде разменен за руския разузнавач Генадий Захаров, арестуван няколко дни по-рано в Ню Йорк. И Данилоф, и Захаров са освободени по едно и също време в посолствата на страните си две седмици по-късно.

Арестът на Гершкович изглежда следва подобен модел. Няколко дни преди руското контраразузнаване да залови Гершкович, САЩ обвиниха и арестуваха Евгений Черкасов, който е учил в САЩ под фалшива бразилска самоличност. Размяната на затворници със Запада не е нищо ново за Кремъл на Путин. Още през 2010 г. Москва получи група руски „нелегални“ от САЩ в замяна на четирима души, осъдени за шпионаж в Русия, включително Сергей Скрипал, когото

Русия по-късно се опита да отрови във Великобритания; в края на миналата година размени американската баскетболистка Бритни Грийнър, обвинена в контрабанда на малко количество масло от канабис в Русия, за търговеца на оръжие Виктор Бут, който лежа в затвор в САЩ.

Неспособен да преговаря със Запада, където лидерите вече се отказаха да се опитват да говорят с него и където се появи консенсус, че той трябва да бъде третиран като военнопрестъпник, Путин изглежда започна да вижда в заложниците единствения си лост. Той отчита желанието на Запада да търгува като доказателство, че враговете му следват същата логика. Това продиктува затягането на ограниченията за пътуване за руски държавни служители, съобщено в понеделник от Макс Седън от Financial Times, на пръв поглед още една препратка към съветското време.

Полицията и други служители на режима нямат право да пътуват до повечето страни от 2017 г.; те са изправени пред ограничения относно напускането на Русия от началото на войната в Украйна през 2014 г. Дори тогава страхът от незаконни арести от западните специални служби беше официалната причина за ограниченията. Но сега, когато спортистите и журналистите са на прицел в Русия, както никога не са били в Съветския съюз - случаят с Данилоф е изключително рядък, тъй като съветските власти предпочитат да експулсират, а не да затварят западни журналисти - всеки, който работи за режима, в очите на Путин е потенциален заложник, ако му бъде позволено да пътува на Запад.

Доброволното дезертиране вероятно е само второстепенно безпокойство: Повече от година след настоящата фаза на войната в Украйна не е известно нито един висш руски служител или правоприлагащ орган да е избягал на Запад, въпреки че някои от тях - особено тези с имоти, пари и контакти в западните страни - имаха по-големи шансове да го направят от съветските им предшественици. Рисковете от подобен ход надвишават тези от придържането към режима, дори ако човек не вярва на антиукраинската пропаганда и е песимист за бъдещето на Русия.

Така че изглежда, че Путин не подозира нелоялност сред длъжностните лица. Откакто започна масираната инвазия в Украйна, не е имало показни процеси срещу предатели или саботьори в държавни предприятия, няма обвинения в държавна измяна срещу генерали, губернатори или правителствени служители и малцината дисиденти сред руския елит - по-специално Анатолий Чубайс, ветеранът бюрократ, който беше един от ранните пропагандатори на Путин — им беше разрешено да напуснат страната. Слугите на режима като група се подредиха или поне замълчаха толкова покорно, че Путин нямаше причина да всява страх у тях.

Друга работа са обикновените руснаци. Само през 2022 г. около 5000 души са били осъдени за „дискредитиране на руските въоръжени сили“ – тоест за протест под различни форми, най-вече в социалните мрежи, срещу инвазията. Някои от тях получиха тежки присъди в съответствие със сталинската практика - един блогър например беше осъден на 8,5 години затвор. Въпреки че по-голямата част от политическата опозиция е хвърлена в затвора или е в изгнание, режимът продължава да води безмилостна война дори срещу своите редови членове. И докато на провоенната опозиция, която смята Путин за твърде мек и твърде голям роб на корумпираната си котерия, както и на пропагандистите, свързани с наемната армия „Вагнер“, беше до голяма степен позволено да действат, всяка от тези групи получи мощен сигнал, че Кремъл не е заинтересован да ги пази. Убийството на националистическата активистка Дария Дугина миналата година и убийството на блогъра Татарски, подкрепящ Вагнер, показват, че в Кремъл са по-заинтересовани да използват смъртта им за пропагандни цели, отколкото да залага на превенцията.

Украинка беше обвинена, че е взривила Дугина с кола бомба; в случая с Татарски, 26-годишната жена от Санкт Петербург, Даря Трепова, е арестувана за това, че е предала на Татарски статуетка, пълна с експлозив, преди срещата му с фенове в кафене в Санкт Петербург, собственост на основателя на „Вагнер“ Евгений Пригожин.

Трепова казва, че е била принудена. Във всеки случай руският Национален антитерористичен комитет, държавен орган, координиращ антитерористичните действия, бързо я обяви за привърженик на забранената Фондация за борба с корупцията на опозиционния лидер Алексей Навални. Всъщност името на Трепова може да бъде намерено в изтекла база данни на поддръжници на Навални, които полицията е използвала, за да тормози дисиденти.
Нищо от това, което режимът е предприел досега, не се сравнява дори и малко с ужасяващия мащаб на сталинските репресии - и, разбира се, дори елитът, и особено висшите служители, не са имунизирани от тях. Путин обаче изглежда готов да покаже на нацията, че може да тръгне по този път, ако се сблъска с по-видимо несъгласие от сегашния спорадичен, доста плах антивоенен протест. Ултрапатриотите и хората около Пригожин също имат всички основания да се тревожат: за Путин само държавата и хората, които я представляват, стоят зад Русия; всички останали автоматично са заподозрени, дори ако понякога могат да бъдат полезни.

Ако параноята на Путин не е толкова ужасна, колкото тази на Сталин, тя изглежда безнадеждно мрачна по свой особен начин. В книга, документираща кариерата му като репортер от Студената война, Николас Данилоф пише: „Съветската Русия, която опознах, беше много по-сложна от обикновен генератор на зло“. 

Още по темата

Дяволът в детайлите обезсилва съкращаването на добива на петрол на Путин

На границата партньорството между Си и Путин показва признаци на провал

Ядрени оръжия в Беларус са отговорът на Путин на всички идеи за мир в Украйна

Най-накрая изгря сериозно предложение за освобождаване на Русия от Путин