Путин не вижда път към победа и превърна войната си в ежедневие за руснаците

Голямата новина от почти двучасовото обръщение на Владимир Путин за състоянието на нацията във вторник не беше излизането на Русия от договора за "Нов СТАРТ". Този ход не представляваше нищо друго освен допълнително унижение за човека, подписал договора, бившият руски президент Дмитрий Медведев, който вече е сведен до лаене на ултранационалистически обиди в Telegram. Сега, когато Русия смята, че е във война с „колективния Запад“, нейната готовност да спазва всякакви предишни споразумения не бива да се надценява. Путин трябваше да спомене статута на Русия като ядрена сила и той избра да го направи по относително незаплашителен начин.

Истинската новина беше имплицитното послание, че войната в Украйна няма да свърши скоро и че руснаците трябва да свикнат да живеят с нея – особено след като, според думите на Путин, тя представлява икономическа възможност, която е по-голяма от жертвите, които изисква. Това, че Путин избра да предаде това съобщение една година след руското нахлуване в Украйна, означава, че той няма представа как Русия може да спечели - и че поради липса на по-добри възможности, той реши да покаже, че всъщност няма нищо против дълга война.

Ден преди речта на диктатора, неговият единствен надежден вътрешен опонент, Алексей Навални, изложи посланието си към руснаците и света в поредица от туитове – формат, наложен от продължаващият му престой в затвора. Нишката на размислите на Навални се основава на увереността, че Русия ще загуби войната. Но точно както Путин не вижда път към победа, нито Навални, нито някой друг, който е изразил мнение по темата, наистина разбира как Русия може да загуби.

Противоречивите послания за състоянието на нацията от владетеля и неговия враг в затвора описват страна, заседнала в безизходица между победа и поражение, колективна вина и колективно неподчинение, икономика, моделирана по западни примери и нарастваща зависимост от Китай. Казано просто, Русия на Путин не е в състояние да се избави от собственото си самопричинено нещастие.

Ако Русия наистина се е осмелила да извърши атака в Украйна през последните няколко седмици, както твърдят някои военни анализатори, тя е блокирана, без да е постигнала нищо освен превземането на няколко малки села и почти превземането на град Бахмут. Така че Путин нямаше победи за отчитане и единствената, която той спомена, беше създаването на „надежден сухопътен коридор“ към Крим, отнет от Украйна през 2014 г. За огорчение на националистически коментатори като Игор Гиркин (Стрелков), един от подстрекателите на войната от 2014 г. Путин дори не спомена военните неуспехи на Русия.

„Нито дума за грешки или за отговорни за тях държавни фигури“, написа с горчивина Стрелков в Telegram. „Всичко е наред, всичко работи ОК... Бла-бла-бла, няма смисъл да слушате.“

Допълнително разочаровайки Стрелков и подобните му, Путин не обяви нова мобилизация или преход от мирновременна, сравнително пазарна икономика към такава, която ще даде приоритет на военните цели: това, каза Путин, е нещото, което срина Съветския съюз и Русия ще се отклони от този път, опитвайки се вместо това да стимулира частните предприятия да инвестират в технологично тежки области, засегнати от западните санкции. Докато препратките на Путин към патриотизма и предполагаемата народна подкрепа за войната звучаха почти повърхностно, неговият единствен момент на истинска искреност беше „Казах ви“ – когато той напомни на руските бизнесмени неговото предупреждение през 2002 г., че всички активи, които придобият на Запад не са в безопасност и лесно може да бъдат конфискувани.

„Точно така се развиха нещата“, каза той и се усмихна – и добави съвсем искрено, че обикновените руснаци не съчувстват на магнатите заради загубените им санкционирани вили и яхти.

Още по темата

Защо САЩ и съюзниците им губят глобалната пропагандна война

Как Европа се отказа от руските изкопаеми горива със зрелищна скорост

Путин прекратява последния договор за ядрените арсенали на Русия и САЩ

Руската икономика се сви по-малко от очакваното миналата година

За „истинските бойци“ в руската бизнес общност, проповядва Путин, напускането на западните конкуренти ще отвори безброй нови пазарни ниши, с много евтини ресурси, осигурени от правителството, за да помогнат на тези, които се преместят в тях. Той също така обяви, че руската образователна система ще се отдели от европейските стандарти, за да осигури необходимата работна ръка за самодостатъчна икономика.

Това, че руският владетел прекарва толкова много време по въпроси, които не са свързани с войната, очевидно е предназначено да създаде впечатлението, че нещата вървят както обикновено - при нови постоянни или поне трайни обстоятелства. Това не беше спешна реч и Путин и неговите автори на речи не си направиха труда да я представят като историческа – всъщност като нещо различно от ежедневието. Диктаторът дори не намекна за мирно решение или призна предстоящото предложение за мир от Китай, въпреки че вероятно вече знае за съдържанието му. Вместо това, колкото и невъзмутимо да звучи това, той изрази усещането, че всъщност харесва това, което се случва.

Тази Русия, изолирана от Запада, съсредоточена върху самодостатъчност и връщане на „исторически територии“, страна, в която дисидентите се третират като предатели, а военните постоянно действат, е страната, която той може би отдавна е искал да управлява. В тази страна, както и в Океания на Оруел, вечната война на заден план е норма; това е необходимо, за да се поддържа населението покорно.

Мечтата на Путин да бъде император във война е несъстоятелна, ако той загуби войната - но Путин изглежда изключва всяка мисъл за победа на Украйна, твърдо вярвайки в предимството на Русия в размерите и легендарното търпение на руския народ, което се представя изключително добре тази година.

Изявлението на Навални от 15 точки, напротив, е призив за бързо прекратяване на войната - всъщност бърза руска капитулация, тъй като „комбинацията от агресивна война, корупция, неспособни генерали, слаба икономика и героизъм и висока мотивация на защитните сили могат да доведат само до поражение. Колкото по-бързо приключи войната, толкова по-скоро Русия може да „отскочи от дъното“ и да възстанови „нормалните икономически отношения с цивилизования свят“ – злощастен израз, който Путин, случайно или не, спомена в речта си, като посочи, че Западът няма монопол върху цивилизацията.

Това, което казва Навални, е точно това, което Западът би искал да чуе от руски лидер. Но това е смисълът: Навални не е руският лидер, а политически затворник, който, както стоят нещата, може да си върне свободата само ако Русия загуби войната и Путин по някакъв начин бъде изместен. Не е чудно, че той мечтае за поражение и сега се застъпва за безусловното връщане на Крим на Украйна - нещо, което той се поколеба да предложи, докато все още беше на свобода. Това, което липсва в посланието на Навални, е реалистичен път към поражението.

Имплицитно, от украинците зависи да нанесат поражение - и, в реалността на Путин, да се изтощят в безкрайна война на изтощение. И в двата случая бъдещето на Русия е в ръцете на украинците, неочакван резултат от една година на най-кървавите битки, виждани някъде през този век.

Леонид Бершидски е базиран в Берлин руски журналист, издател и колумнист за Bloomberg. Tой е първият главен редактор на руския вестник "Ведомости".