Европа остава вратата на Путин за руския петрол към Китай

Новият свят, създаден от нахлуването на Владимир Путин в Украйна, породи нов център за търговия с петрол: град Сеута – малък испански анклав в Мароко на Средиземно море.

Там, в спокойни морета, далеч от любопитни очи, Русия сменя петролни танкери, техника, която ѝ позволява да намали разходите за корабоплаване, да заобиколи ограниченията и да улесни логистиката за останалите си клиенти. Резултатът? Руският петрол все още тече на световния пазар в големи количества, малко по-ниски от предвоенните нива, въпреки санкциите на САЩ и Европейския съюз. Да, Кремъл трябва да продава своя петрол с отстъпка, но все още доставя много от него.

Докато не нахлу в Украйна, Русия рядко използваше водите близо до Сеута като междинна спирка за петрола си. Тогава Москва доставяше суровия петрол директно до европейските рафинерии с малки танкери. Но Кремъл започна да използва морето край испанския град като база за трансфери от кораб на кораб, първо спорадично, а сега рутинно.

Маршрутът работи по следния начин: Русия товари суров петрол в малки танкери, наречени Aframax, на своите експортни терминали в Балтийско море, като Приморск и Уст-Луга. Корабите са подсилени, за да пробият арктическия лед през зимата, и превозват суровия петрол към Сеута. Близо до града съдовете Aframax, които превозват около 700 000 барела, чакат, докато пристигне гигантски т.нар. "много голям превозвач на суров петрол" или VLCC. Афрамаксите се приближават до VLCC и прехвърлят товара от кораб на кораб. Обикновено са необходими до три от тези операции, за да се зареди един VLCC, който може да транспортира най-малко 2 милиона барела. След това VLCC започва своето пътуване към Азия, обикаляйки Африка.

От декември шест VLCC са направили точно това, вземайки суров петрол от повече от 15 Aframax. Някои от тях са ветерани на черния пазар на петрол, като в миналото са превозвали ирански и венецуелски суров петрол, според Vortexa Ltd., консултантска компания, която проследява танкери. А Русия и Китай изглежда подготвят повече спирки за обмяна на товар в Сеута. В момента два VLCC са там и чакат да пристигнат танкери-совалки.

Изглежда, че Москва не нарушава международното право: танкерите остават до голяма степен на 12 морски мили от брега, границата на териториалните води - въпреки че понякога изглежда, че са се приближили до Сеута, в това, което Испания счита за свои териториални води, според данни за проследяване на съдовете на Bloomberg. Руснаците също спазват международните норми, като държат маяците на корабите включени. Но това е рискован бизнес; повечето от танкерите, посещаващи Сеута от декември, са виждали по-добри дни. Най-възрастният е на 26 години, което в човешки план се равнява на човек на 70 години. Собствеността е предимно руска и китайска, а застрахователното им покритие е в най-добрия случай мъгляво. Рискът от разлив е голям.

Испания би постъпила добре, ако патрулира наблизо с нейния флот, за да се увери, че нищо не се обърка. Има причина Русия да не използва други типични зони за трансфер на товари от кораб до кораб, включително Скау в Дания и Саутуолд в Англия. Всичко сочи, че местните власти са дали ясно да се разбере, че няма да приветстват маневрите за трансфер от кораб на кораб.

Водите около Сеута са полезни по три причини.

Първо, въпреки че харчи стотици милиони долари за изграждането на призрачен флот от кораби Aframax - чиято собственост е непрозрачна - Русия няма достъп до много кораби от ледови клас, които са една от най-горещите стоки в корабната индустрия. Ако трябваше да премести товара по целия път от Балтийско море до Китай или Индия с Aframax, Моксва бързо щеше да се окаже без свободни ледови танкери поради продължителността на пътуването. Маршрутът от Балтийско море до Сеута отнема 10 дни; продължаването до Китай ще добави 40 дни.

Второ, това значително намалява разходите: икономиите от мащаба означават, че е много по-евтино да превозвате суров петрол във VLCC, отколкото в Aframax. Тъй като има повече налични VLCC, те също са по-евтини в момента. Наемането на VLCC струва по-малко от $20 000 на ден, докато Aframax струва $55 000 на ден.

Още по темата

Какво рискува Европа с по-широки санкции срещу руския петрол

Новата карта на петрола: Как Индия превръща руския суров петрол в гориво за Запада

Trafigura: "Сенчестият флот" от танкери, превозващи руски петрол, набъбва до 600 кораба

Трето, Сеута е точно на правилното място: вътре в Средиземно море, тя е защитена от бурните ветрове и зимното вълнение на Северния Атлантик. Но е толкова близо до Гибралтар, че VLCC, които взимат товарите, могат бързо да се върнат в открити води, за да плават около Африка и към Азия, без да губят много време. Другото местоположение, което Русия използва, крайбрежието на Каламата (Гърция), принуждава танкерите да навлизат много по-навътре в Средиземно море и е удобно само за полунатоварени VLCC, които могат да пресекат Суецкия канал (водният път е твърде плитък за пълно зареден VLCC).

Така че водите около Сеута остават натоварени с руски трафик. С отстъпка или не, всеки петролен долар е от значение за Кремъл. Европа трябва да обърне внимание на това, което се случва пред нейната врата.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.