Крайно време е британската политика да се върне на планетата Земя

След шест години на бурна политика и екстравагантни обещания за бъдещо величие, лидерите на двете големи партии в Обединеното кралство започнаха новата година, като се състезаваха кой ще бъде по-разумният човек в стаята.

И министър-председателят Риши Сунак, и лидерът на лейбъристите Кийр Стармър изложиха своите позиции във важни речи тази седмица. Ако съпартийците им са очаквали това, което президентът на САЩ Джордж Буш нарече "визията", те ще останат силно разочаровани. Междувременно медийни коментатори с различни политически убеждения осмиват техните усилия.

Но какво от това? Крайно време е британската политика да се върне на планетата Земя.

Вместо да обещае рай след Брекзит, изпълнен с възможности за търговски сделки, дерегулация и рязко намаляване на данъците, министър-председателят постави пет скромни цели за подобрение през следващата година. Сунак не подкрепя бутафорията на Борис Джонсън или философията на Лиз Тръс "движете се бързо и разрушавайте" - всъщност той се извини за политическите "трикове" на предшествениците си. Подходът на Стармър е също толкова земен - социалистическите утопии за публични разходи са извън менюто.

Лесно е да си представим как тези двама прагматични мъже на бизнеса сядат заедно на по безалкохолна бира през този сух януари, сравняват бележки и намират общ език - точно както правят скучните, но ефективни германски политици.

Така че представете си такъв разговор за здравната криза. При всички риторични различия по отношение на Националната здравна служба и двамата мъже очакват подобрение на парче. При една честна размяна на мнения Сунак може би би казал: "Знаеш ли, Кийр, всеки път, когато ние, торите, се опитваме да приложим някаква грандиозна схема за реформиране на здравната служба, това само влошава нещата. Аз съм син на фармацевт. Защо не можем просто да оставим аптеките да предписват лекарства и да оставим лекарите и медицинските сестри да се занимават с лечението на хората от сериозни заболявания?"

Стармър може би ще отговори: "Точно така, Риши. Нека не се притесняваме и за това, че ще позволим на частните болници да лекуват държавни пациенти. Аз не се интересувам от идеологията "държавата на първо място". Моят говорител по въпросите на здравеопазването Уес Стрийтинг винаги ми повтаря, че идеята Националната здравна служба да бъде третирана като религия е глупост и че трябва да се противопоставим на лекарския съюз, който иска да управлява нещата по свой начин."

В действителност и двамата мъже са съгласни, че няма вълшебно дърво на парите, което да плати огромните увеличения на разходите. Сунак: "Не можем да си позволим да плащаме за тези огромни искания на профсъюза за по-високи заплати. Ще трябва да се изправя срещу тях." Стармър: "Ти държиш линията, Риши, но ме извини, ако те нападнем за това. Без обиди, това е политиката. Както и да е, казвам на партията си, че не можем да ядосваме пазарите, като пръскаме пари, когато дойдем на власт. Вижте какво се случи с Тръс". Сунак: "Точно така. Предупредих Лиз, че необезпеченото с финансиране намаляване на данъците ще доведе до катастрофа. И това се случи. Сега и двамата сме оставени със сметката. Въпреки това ще се опитам да отложа необходимите съкращения на разходите, докато влезете на Даунинг стрийт след общите избори."

И двамата лидери вероятно ще подходят към темата за Брекзит по подобен начин, стремейки се да подобрят търговските споразумения с Европа въпреки различните си възгледи за референдума.

В една по-ранна епоха на британската политика през 50-те и 60-те години на ХХ век е имало консенсус по големите въпроси на политиката: Консерваторите подкрепиха следвоенното създаване на социална държава от лейбъристите, а лейбъристите приеха, че процъфтяващата пазарна икономика, а не социализмът, е от съществено значение за просперитета на Обединеното кралство.

Несъмнено преди следващите парламентарни избори ще има остри разделителни линии между партиите. И нито Сунак, нито Стармър са предложили нещо като печеливша формула за възстановяване на икономическия растеж. Но един прагматичен консенсус между консерваторите и лейбъристите по някои важни въпроси ще бъде приветстван от много избиратели - и може да започне да разрешава по-дълбоките проблеми на Обединеното кралство.

След шума и яростта на последното десетилетие малко скромност може би е от полза. 

Още по темата

Новият план на Сунак за развитие на Великобритания

От Джонсън до Сунак през Тръс: Една хаотичната година за Великобритания в цифри

Във Великобритания се разгръща най-лошият възможен сценарий след Brexit