Ще смаже ли енергийната криза европейската индустрия?

Намаляването на термостата не е просто въпрос на пестене на разходи за много от европейските производствени компании, които се готвят за тежка зима. Тъй като цените на енергията се повишиха до безпрецедентни върхове след нахлуването на Русия в Украйна, за тях това се превърна във въпрос на оцеляване, пише Financial Times.

В индустриалния сектор на Европа работят около 35 милиона души – приблизително 15-процентен дял от работещото население. Водещите индустриални икономики в блока предупредиха по-рано този месец за потенциално опустошителното икономическо въздействие на енергийната криза.

На пръв поглед европейските производители са смели и говорят за енергоспестяващите мерки, които прилагат, както  и за другите разходи, които могат да ограничат. Въпреки че някои се обърнаха към въглищата и други изкопаеми горива в опит да си помогнат за зимата, други все още говорят оптимистично за зеления преход, който иначе кризата насърчава.

Вече обаче са налице доказателства, че големите компании намаляват производството в някои сектори заради недостига на енергия – дори преди настъпването на зимата. Междувременно ръководители от редица бизнеси – от производството на химикали до торове и керамика – предупреждават, че рискуват постоянна загуба на пазарен дял и могат да се окажат принудени да изнесат производството си към други части на света, които предлагат по-евтина и по-надеждна енергия.

Мнозина намират гениални начини за намаляване на потреблението на енергия. Френският производител на автомобили Renault, например, намалява времето, през което поддържа боята гореща - процес, който генерира над 40% от търсенето на газ.

Подобни иновации обещават да осигурят по-ефективни процеси в заводите и в бъдеще. Първо обаче компаниите трябва да се справят със зимата.

Дружествата, които могат да си го позволят, увеличават цените. Базираната в Кьолн химическа компания Lanxess, която произвежда основни химикали и активни съставки за фармацевтичния пазар, повиши базовите цени с до 35%, когато разходите за енергия започнаха да растат.

Но увеличението на цените няма да реши проблема с недостига на газ. Групата за хартия и опаковки DS Smith нареди на своите фабрики да намалят потреблението с 15% - доброволна мярка, договорена от страните членки на Европейския съюз през юли. Машините, които преди са оставали на празен ход между производствените линии, сега ще бъдат изключени, заедно с термостатите. „Ако правим неща като това и намалим термостата от 20 на 18,5 градуса, намаляваме значително потреблението на газ“, коментира Майлс Робъртс, главен изпълнителен директор на компанията.

Не е толкова лесно обаче газът да се изключи от някои индустриални процеси. Приблизително 60-процентен дял от промишленото потребление на газ се използва за високотемпературни процеси от 500 градуса и повече, като производство на стъкло, цимент или керамика.

Поради тази причина някои компании се обръщат към изкопаемите горива, което е потенциална неуспех за плановете на ЕС за зелен преход. Bayer, германската фармацевтична и биотехнологична компания, през 2019 г. обяви плановете си да премине изцяло към възобновяема енергия. Сега обаче дружеството отново е активирало възможността за употреба на въглища „за всеки случай“, ако не е в състояние да задоволи нуждите от топлина за производството.

Дори за промишлените процеси, които не изискват толкова високи температури, алтернативите са оскъдни. Сушата през лятото изчерпа водноелектрическия капацитет, докато остарелите ядрени реактори на Франция не са в състояние да отговорят на търсенето поради продължителни спирания и проблеми с поддръжката.

Анализатори на Jefferies изчисляват, че близо 10 процента от европейския капацитет за производство на сурова стомана е бил неактивен през последните месеци. ArcelorMittal, най-големият производител на стомана в Европа, очаква производството от неговите европейски операции да бъде със 17% по-ниско през това тримесечие в сравнение с миналата година.

Органът за търговия с метали Eurometaux посочва, че всички заводи за цинк в ЕС е трябвало да намалят или дори напълно да спрат работата си, докато блокът е загубил 50 процента от производството на първичен алуминий.

Секторът на торовете, който разчита на газа като суровина, също е засегнат. 70-процентен дял от капацитета му остава неизползван, показват данни на Fertilizers Europe. Goldman Sachs изчислява, че 40-процентен дял от европейската химическа промишленост е „застрашена от постоянна рационализация“, освен ако цените на енергията не бъдат овладени.

Широко разпространените прекъсвания пораждат опасения, че кризата отваря вратите за конкуренти от региона с по-ниски енергийни разходи. „Намаляването или спирането на износа, макар и временно, рискува да се превърне в постоянна загуба на пазарен дял“, коментира Джовани Саворани, президент на Confindustria Ceramica – търговската организация за италианската керамична индустрия с годишен оборот от 7,5 млрд. евро.

Европейските производители отдавна се оплакват от неизгодното конкурентно положение, породено от фрагментирания енергиен пазар на блока. През десетте години до 2020 г. европейските цени на газа са били средно два до три пъти по-високи от тези в САЩ, според Международната агенция по енергетика.

Тази разлика се разшири с десет пъти, след като Русия започна да намалява доставките.

Заплахата е особено остра в Централна и Източна Европа, където много страни са силно зависими от руския газ. Европа произвежда 45 милиона тона тор годишно, като само в Полша се произвеждат шест милиона тона от тях, посочват източници от индустрията. И петте завода в Полша обаче не работят. Други три милиона тона капацитет остават затворени в Унгария, Румъния и Хърватия. В Източна Европа 20 процента от европейския капацитет е спрян.

Трайното въздействие на спиранията в цяла Европа няма да бъде известно много месеци. Но вече намаляването на производството на химикали, стомана и други критични, основни продукти тревожи хората по-надолу по веригата на стойността.

Компании като Volvo и Bayer започнаха да се запасяват с части и материали, в случай че доставчиците изпаднат в затруднение.

Германските компании, които генерират 27-процентен дял от продадената индустриална продукция на блока по стойност, са на предната линия. В началото на тази година повече от 50 процента от вноса на газ в Германия идваше от Русия, а промишлеността отговаряше за малко над една трета от търсенето.

Германското правителство наскоро обяви пакет за подкрепа от 200 милиарда евро, за да компенсира високите енергийни разходи за домакинствата и бизнеса. Но германските дружества като производителя на стомана ThyssenKrupp не изключват необходимостта от драстични действия, ако кризата продължи.

Други страни може и да нямат промишлената мощ на Германия, но техните икономики - и заетостта - са още по-зависими от производството. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие изчислява, че Полша, Чешката република, Словакия, Австрия, Словения, Швеция, Финландия и Северна Италия имат най-висок дял на заетост в уязвимите сектори с интензивно потребление на газ.

Всички тези държави се борят да предложат подкрепа на своите индустрии и граждани, тъй като времето става все по-хладно и търсенето на енергия нараства. Но много компании вече гледат отвъд тази зима към следващата и прогнозират още по-тежки условия.

Има обаче и хора, които вярват, че резултатът от кризата ще бъде по-силна, по-екологична индустриална база. Компании като Saint-Gobain, Solvay и Smurfit Kappa посочват пред Financial Times, че ускоряват плановете си за енергиен преход, които са били в сила преди инвазията на Русия. Така че има причини да сме оптимисти.

Още по темата

Новак: Европа води енергийна война със своите граждани

Извличаме грешен урок от третата енергийна криза

Руската специална енергийна операция срещу ЕС