От Д-р Пламен Димитров
В началото на 2022 делът на „Газпром“ на газовия пазар в ЕС доближаваше 40%. Газовата търговия си вървеше, въпреки обтегнатите политически отношения между Брюксел и Москва. На дневен ред бе пускането на новия тръбопровод „Северен поток-2“, който можеше да обвърже още по-здраво европейските икономики с руския газ.
Нападението на Русия срещу Украйна от 24 февруари обаче преобърна всичко. Европа се стресна и осъзна, че е в газова зависимост от една непредсказуема, опасна и агресивна държава. Две седмици след началото на войната в Украйна Европейската комисия обяви план, според който ЕС трябва да стане независим от руските енергийни доставки до 2030, като целта бе още до края на 2022 вносът на газ от Русия да бъде намален с две трети. Замяната на руския газ обаче не може да стане лесно и бързо. Затова ЕС реши да наложи санкции срещу въглищата, петрола и петролните продукти от Русия, но не и срещу доставките на газ.
Още в края на април се случи нещо изненадващо - инициативата за скъсването на газовата връзка между Русия и Европа бе поета не от Брюксел, а от Москва. Владимир Путин поиска европейците да плащат за руския газ в рубли, вместо в долари или евро, както бе досега. „Газпром“ спря доставките за няколко държави под предлог, че те отказват да изпълнят ултимативното искане за плащане в рубли. Най-напред това се случи с България и Полша, а след това – и с Финландия, Нидерландия, Дания.
През лятото нещата станаха още по-сериозни, след като „Газпром“ започна постепенно да намалява подаването на газ по „Северен поток“ за своя най-голям клиент – Германия. Като оправдание за това действие бяха посочени проблеми с компресорната станция в началната точка на газопровода, които не могат да бъдат отстранени поради санкциите на ЕС срещу Русия. Наложи се Германия да поиска от Канада да върне в Европа една от турбините за въпросната компресорна станция, която бе изпратена от „Сименс“ за ремонт отвъд океана. Турбината бе доставена в Германия, лично канцлерът Олаф Шолц я показа и покани „Газпром“ да си я вземе, но руснаците отказаха. Стана ясно, че Москва играе ва банк. Или, ако използваме терминологията на Кремъл – Русия започна провеждането на специална енергийна операция срещу ЕС. Казано по-директно – това е газова война.
Две цели мотивират руската специална енергийна операция срещу ЕС. Първо, чрез намаляване на физическия обем на доставките, Москва предизвиква недостиг на европейския газов пазар, а това тласка цените на газовите хъбове нагоре. Ключовият момент е, че от 2-3 години цената на руския газ за клиентите в ЕС вече до голяма степен е обвързана с котировките на хъбовете. Така „Газпром“ може да запази приходите си дори и ако продава много по-малко газ в ЕС, защото цената ще бъде по-висока. Втората цел на Кремъл обаче е стратегическа – да предизвика енергийна паника в Европа и страхове, че през зимата европейците може да останат без отопление. На тази база е възможно да избухнат недоволство и масови протести, които да принудят политиците в ЕС да отменят санкциите срещу Русия в името на енергийната стабилност. Програмата максимум на Кремъл е Германия и Брюксел да дадат зелена светлина за използването на вече готовия газопровод „Северен поток-2“.
В изпълнение на своя рискован план, в края на юли Русия спря 80% от газовите доставки по „Северен поток-1“, а от началото на септември този тръбопровод пресъхна напълно. Германия остана без руски газ, а в други европейски държави като Франция, Италия и Австрия той постъпва в силно намален обем. В края на август делът на „Газпром“ на пазара в ЕС падна до 10%, а от септември вече е едноцифрен процент.
Европа нямаше друг избор, освен да приеме газовото предизвикателство на Кремъл. И към началото на есента изглежда, че ЕС е на път да овладее газовата криза. Успокоение внася един ключов показател – запълняемостта на европейските газови хранилища. Още в края на август тя достигна 80% - цел, която Европейската комисия беше поставила за 1 ноември. Към средата на септември европейските хранилища са пълни на 85%, а българското в Чирен – на 68%. Цените на газовите хъбове също тръгнаха надолу. След като в края на август те бяха над €300 за мгвч. , в средата на септември вече са около €200. Това също е много високо ниво, но най-вероятно след като през втората половина на зимата стане ясно, че наличните запаси ще позволят на Европа да се справи през отоплителния сезон, цените ще паднат още.
Няколко фактора работят срещу руския газов шантаж. Първо, абсурдно високите цени на газа натискат потреблението надолу. Европейската комисия постави за цел намаляване на потреблението в ЕС с 15% през тази година. Това ще бъде постигнато без никакви административни мерки, а под въздействието на пазарните сили. При цена на газа около и над €300 мгвч. голяма част от индустриалните производства, зависими от тази суровина, просто спират, защото продукцията им става непродаваема. Освен това редица страни в ЕС отвориха вече консервирани мощности за производство на ток от въглища, за да заместят газа. Германия пък взе решение да отложи закриването на последните три атомни централи, които са в експлоатация в страната.
Другата линия на спешни действия бе осигуряването на алтернативни газови доставки. Най-голям доставчик за ЕС сега е Норвегия, нейните производствени мощности заработиха с пълен капацитет. Бързо бе повишена натовареността на съществуващите терминали за прием на втечнен газ. Започна и строителството на нови такива съоръжения. През септември в Нидерландия заработи нов плаващ LNG терминал със сериозния капацитет от 8 млрд. куб. м годишно. Той е построен само за 6 месеца. Очаква се през януари да бъдат въведени в действие и първите два терминала в Германия. Проблемът е, че глобалното предлагане на втечнен газ не може да се увеличи светкавично. При високите цени в ЕС обаче се получи ефектът на прахосмукачката – европейските купувачи започнаха да засмукват всички свободни обеми втечнен газ за сметка на бедните страни от Южна Азия. Все пак окончателното преодоляване на газовата криза в Европа ще се случи след 2-3 години, когато ще заработят големи нови мощности за производство на втечнен газ в Катар и САЩ.
Макар, че за момента отчита тактически успех, в дългосрочен план Русия ще загуби газовата война с ЕС. Износът на „Газпром“ ще намалее рязко. Газът, който досега отиваше в Европа, не може да бъде пренасочен към Китай поради чисто географски причини. Разстоянието от северозападен Сибир до китайските крайбрежни райони е няколко хиляди километра. Огромен тръбопровод с такава дължина не може да бъде построен за по-малко от 7-8 години, а по-вероятно това би отнело цяло десетилетие. И то само, ако има съгласие от страна на Китай, а засега го няма. „Газпром“ не може да изнася своя газ от Сибир и с танкери, защото едва ли ще се справи със строежа на терминали за втечняване на газа без западни технологии и инвестиции. Единственият голям пазар, който ще продължи да поема руски газ, ще бъде Турция. А също и Унгария, Сърбия и вероятно Гърция.
Много скоро може да се окаже, че газопроводите „Северен поток“ 1 и 2 трябва да бъдат нарязани за скрап. Европа също плаща висока цена в газовата война с Кремъл и в дългосрочен план ще трябва да разчита предимно на втечнен газ.
В РЕЗЮМЕ Русия започна провеждането на специална енергийна операция срещу ЕС. Казано по-директно – това е газова война.
