Светът започва да мрази Фед

Един френски лидер веднъж нарече долара „прекомерна привилегия“ на Америка. Днешният свят може да използва по-прям език. Източник на болка? Зелено чудовище?

Независимо как наричаме долара, за неговите жертви има един виновник – Федералният резерв, пише Financial Times. Дори Жозеп Борел, който ръководи външната политика на Европейския съюз, се присъедини. Тази седмица той предупреди, че Фед е виновник за рецесията извън САЩ по същия начин, по който Германия го направи при кризата с еврото след 2008 г. Голяма част от света сега е в опасност да се превърне в следващата Гърция.

Подобно посочване с пръст е нечестно спрямо Фед. Централната банка на САЩ твърде дълго се придържаше към очакванията си инфлацията да е „преходна“, което доведе до необходимостта от бързо затягане на политиката сега, за да възстанови доверието си. Но това значи само придържане към правилата. Достатъчно трудно е да се постигне пълна заетост в САЩ с ниска инфлация. Добавянето на благосъстоянието на чужденците към мандата на Фед би направило работата му парализиращо сложна. Въпреки това именно Фед е двигателят на глобалното свиване. Паричната болка е нещото, което Америка изнася с най-бърз темп на растеж.

Голямото неизвестно е кой ще сглоби парчетата. Като водеща сила в света САЩ често са склонни да пренебрегват. В днешния свят на множество кризи Америка също рискува да пропусне шанса си да възстанови своя бранд. Фед има един инструмент – паричната политика. По-високите лихвени проценти в САЩ се разпространяват с пандемична скорост.

Като цяло САЩ имат много възможности. Един такъв лост са институциите от Бретън Уудс – Международния валутен фонд и Световната банка, които провеждат своите годишни срещи във Вашингтон тази седмица. Въпросът е дали САЩ искат да омекотят удара върху развиващия се свят, тъй като разходите за обслужване на дълга му се повишават прекомерно?

Историята може да покаже на президента Джо Байдън по кой път да не поема. Последният период на рязко затягане на Фед започна при Пол Волкър в края на 70-те години на миналия век. По-високите проценти в САЩ предизвикаха много по-дълбоки рецесии в глобалния юг. Африка и Латинска Америка претърпяха загубено десетилетие на растеж, което беше усложнено от условията на МВФ за спасяването им. Структурното приспособяване беше лек, по-лош от болестта.

Слаба утеха може да предостави фактът, че инфлацията днес не е така буйна, както преди 40 години. В някои отношения обаче ситуацията на развиващите се пазари е по-тежка този път. Африка не е виновна нито за пандемията, нито за войната в Украйна. Тя обаче ще понесе тежък удар.

Междувременно Фед добавя потенциална криза за обслужване на дълга към коктейла. Тези катаклизми не произхождат от глобалния юг, но разходите ще бъдат поети главно там. Това са фактите, без да се споменава изменението на климата, което също е най-сурово в онези части на света, които са най-малко отговорни за неговото създаване.

Досега Байдън намери малко начини да се справи с тези предизвикателства. Той имаше шанс да направи американската технология за ваксини достъпна за развиващия се свят. Всъщност, първоначално той обеща да спре издаването на патенти за ваксините срещу Covid. Жестът му обаче сега изглежда напразен, тъй като администрацията му не го последва.

В резултат на това една трета от световното население все още няма поставена една доза от ваксините, докато повечето представители на западния свят имат поставени поне по две дози – някои дори по пет. Ако САЩ бяха поели водеща роля, инфлацията – предизвикана от трусовете по веригите на доставка, сега нямаше да е толкова хронична.

Стимулите на Байдън за 1,9 трилиона долара (American Rescue Plan) наляха гориво в инфлационния пожар, който сега отново тежи на плещите на демократите. Ако загубят контрол над Конгреса следващия месец, този законопроект отчасти ще бъде виновен. Същото се отнася и за около половин трилион долара опрощаване на студентските заеми – мярка, която Байдън обяви през август.

Отново обаче основната тежест се усеща от останалия свят чрез "внесените" строги икономии. Пътят към ада е постлан с добри намерения. Не за първи път прогресивните стъпки за подпомагане на американците в неравностойно положение са регресивни за хората в неравностойно положение в света.

Фед си спечели част от недоволството, което получава. Централната банка трябваше да реагира по-рано на инфлацията, което би означавало по-малко агресивен отговор. По тази причина Джером Пауъл – гуверньорът на Фед – има известна вина.

Но големият недостатък на Америка е политически, а не технократичен. Глобалното лице на проблема е могъщият долар, но причините за него са по-дълбоки. САЩ могат да забравят във важни моменти страничните ефекти от това, което правят у дом. Да го наречем прекомерно безразличие.

Още по темата

Фед: Инфлацията е корозивна болест

Булърд от Фед: Има риск за доверието в методите на Фед за постигане на целта на инфлацията

Ако Фед постигне целта си, може да не се стигне до стаглфация