Войната на Путин е начинът, по който Съветският съюз най-накрая приключва

Войните, които са причинени от хора, също могат да бъдат причинени от дълбоки исторически процеси. За доказателство вижте боевете в Украйна. Този конфликт е дело на руския президент Владимир Путин, владетел, решен да потвърди отново величието на Русия, като унищожи независима Украйна. И все пак това е и част от една по-голяма история за това какво се случва, когато империите се разпаднат, пише Хал Брандс в свой коментар за Bloomberg.

Боевете в Украйна са най-новите и най-гибелните войни, водени за останките от Съветския съюз, империя, чиито смъртни мъки продължават около тридесет години след като самият съюз престана да съществува. За съжаление няма да са последните

20-и век видя разпадането на големите евразийски империи, които някога са доминирали в глобалните дела. Първата световна война унищожава Руската, Австро-Унгарската, Османската и Германската империи. Втората световна война срина империи, управлявани от Токио, Рим и (отново) Берлин. Деколонизацията впоследствие довърши Британската, Френската и Португалската империи. А краят на Студената война уби Съветския съюз, който първо загуби своите сатрапии в Източна Европа, а след това се разпадна на 15 независими държави.

И все пак империите не умират бързо: техният колапс, пише историкът Сергей Плохи, е „по-скоро процес, отколкото събитие“. Когато едно огромно образувание, държано някога заедно от желязната дисциплина на метрополията-център, отстъпи, не очаквайте ново, стабилно статукво за една нощ.

Продължаващото напрежение на Балканите и в Близкия изток ни напомня, че наследството на Австро-Унгарската и Османската империя все още се развива. Отношенията между Великобритания и нейните бивши колонии продължават да се развиват.

Тъй като Съветският съюз беше управляван толкова брутално, разпадането му беше особено объркано. Краят на съветската държава премахна ограниченията, които бяха потиснали етническите напрежения и националните съперничества между съставните части на империята. Тя роди нови, политически нестабилни държави. Това ускори продължаващата борба между страната, която доминираше в империята, Русия, и държавите и народите, които сега опитваха да избягат от хватката на Москва.

Резултатът беше това, което учените нарекоха "войните за съветското наследство" - поредица от кървави конфликти за оспорвани области от Източна Европа до Централна Азия.

През 90-те години войните разтърсиха Нагорни Карабах, Приднестровието, Чечня, Абхазия, Южна Осетия и Таджикистан, често привличайки съседни държави и международни мироопазващи сили. Някои от тези конфликти оттогава тлеят; други, като спора за Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан или битката между Грузия и подкрепяните от Москва отцепнически провинции Южна Осетия и Абхазия, прераснаха отново в големи международни конфликти. Краят на Съветския съюз беше геополитическо земетресение, чиито вторични трусове дестабилизират международната система дори и днес.

Украйна претърпя най-разтърсващия от тези трусове: настоящата война се отличава с ожесточението на битките и цялостните усилия на Путин да заличи друга страна от картата. Нейният най-непосредствен произход може да се открие във все по-тоталитарния характер на режима на Путин, който му позволява да бъде по-агресивен, като същевременно изисква от него да намери външни врагове; както и по въпроса дали Киев ще се присъедини към Москва или към Запада.

И все пак това също е част от по-голямата постсъветска вълна. Декларацията за независимост на Украйна в края на 1991 г. помогна за унищожаването на съветската държава и ускори разпадането на империята, което последва. Следователно не е изненадващо и за съжаление символично, че Украйна е в центъра на усилията на Путин да консолидира господството, което Москва някога е притежавала.

Още по темата

Трезвият поглед към фактите по Коледа, може да е смъртоносен за Европа

Войната на Путин връща руската икономика с четири години назад за три месеца

Руските оръжейни системи в Украйна разчитат в голяма степен на западни технологии

Япония се опасява, че ако падне Тайван, ще е следващата цел на Китай

Предстоящата атака в Украйна може да спечели или да загуби войната

Войната не се разви по плановете на Путин: Украйна се защити възхитително и дълго ще се съпротивлява да бъде насилствено включена в руска сфера на влияние. Стремежът на Путин към възкресение на империята в този случай засили формирането на украинския национализъм. И все пак, ако Русия е платила висока цена за проблемите си на бойното поле, това не означава, че войните за съветското наследство са приключили.

Когато и да приключи конфликтът между Русия и Украйна, разделителната линия между двете армии може просто да се превърне в друга оспорвана постсъветска граница, където честото напрежение причинява периодично насилие. Независимо дали Русия печели или губи, резултатът ще промени баланса на силите в бившия Съветски съюз, като може би ще предизвика повторно засилване на старите спорове с Молдова, Грузия или други държави.

Потенциалът за насилие в Централна Азия остава висок, както се вижда от антиправителствения бунт в Казахстан, който ускори руската намеса по-рано тази година. Смяна на правителството или военен бунт в Беларус - нито едно от двете не може да бъде изключено поради силното недоволство от автократичния режим на Александър Лукашенко - може да започне битка за мястото на тази страна между Русия и Запада.

В началото на 1992 г. един американски вестник предупреди, че проблемите, причинени от „все още раздробяващите се фрагменти с ядрено оръжие на последната велика империя в света“ едва започват. Дори когато настоящата война приключи, дългият, изпълнен с насилие отвъден живот на тази империя ще продължи.

Хал Брандс е колумнист в Bloomberg Opinion. Той е професор в Училището за напреднали международни изследвания на университета "Джон Хопкинс" и член на Съвета по външни работи на Държавния департамент на САЩ.