Войната на Путин връща руската икономика с четири години назад за три месеца

Инвазията на президента Владимир Путин в Украйна върна икономиката на Русия четири години назад през първото пълно тримесечие след атаката, поставяйки я напът към един от най-дългите спадове в историята, пише Bloomberg.

В един мрачен резултат от войната за Русия, икономика, която набираше скорост в началото на 2022 г., започна да се свива през второто тримесечие. Данните, които трябва да бъдат публикувани в петък, ще покажат, че брутният вътрешен продукт е намалял за първи път от повече от година, спадайки с 4,7% на годишна база, според средната прогноза на 12 анализатори, анкетирани от Bloomberg.

„Икономиката ще загуби четири години растеж, връщайки се към размера си от 2018 г. през второто тримесечие. Очакваме свиването да се забави през четвъртото тримесечие заради по-разхлабената парична политика в подкрепа на търсенето. Все пак икономиката ще загуби още 2% през 2023 г., тъй като европейската енергийна забрана ще намали износа" коментира Александър Исаков от Bloomberg Economics.

Ударите на международните санкции заради войната нарушиха търговията и парализираха индустрии като автомобилостроенето, докато потребителите рязко намалиха своите харчове. Въпреки че засега спадът на икономиката се оказва по-малко рязък от първоначалните опасения, централната банка прогнозира, че той ще се задълбочи през следващите тримесечия и не очаква възстановяване до втората половина на следващата година.

„Кризата се движи по много плавна траектория“, каза Евгений Суворов, водещ руски икономист в CentroCredit Bank. „Икономиката ще достигне най-ниската си точка до средата на 2023 г. в най-добрия случай.“

Централната банка на Русия предприема действия, за да овладее катаклизмите на пазарите и рублата с капиталов контрол и рязко повишаване на лихвените проценти. Върна се достатъчно спокойствие, за да се отменят много от тези мерки.

В петък централната банка публикува проект на своята политическа перспектива за следващите три години, като прогнозира, че на икономиката ще ѝ отнеме до 2025 г., за да се върне към своя потенциален темп на растеж от 1,5%-2,5%. Прогнозите на банката за 2022-2024 г. останаха непроменени, като прогнозата за БВП е за свиване, съответно с 4%-6% и 1%-4% през тази и следващата година.

Докладът също така включва така наречения рисков сценарий, при който глобалните икономически условия се влошават допълнително и руският износ попада под допълнителни санкции. Ако това се случи, икономическият спад на Русия през следващата година може да бъде по-дълбок, отколкото по време на световната финансова криза през 2009 г., а растежът ще се възобнови едва през 2025 г.

Фискалните стимули и постоянните монетарни облекчения през последните месеци също започнаха да действат, притъпявайки въздействието на международните санкции. Добивът на петрол се възстановява и разходите на домакинствата показват признаци на стабилизиране.

Мерките осигуриха по-меко кацане за икономика, която анализаторите в един момент очакваха да се свие с 10% през второто тримесечие. Икономисти от банки, включително JPMorgan Chase & Co. и Citigroup Inc. оттогава подобриха перспективите си и сега виждат спад на продукцията само с 3,5% през цялата година.

Въпреки това Руската централна банка прогнозира, че БВП ще се свие със 7% през това тримесечие и вероятно дори повече през последните три месеца на годината. Според нея икономиката се е свила с 4,3% през второто тримесечие.

Още по темата

Иран е започнал да обучава Русия да използва неговите модерни дронове

Путин печели с петрол войната на енергийните пазари

Русия вече разглобява самолети за части под удара на западните санкции

Турция предлага "склад и мост" за търговия с метали към Русия

Конфликтът около енергийните доставки за Европа поражда нови рискове за икономиката. Месечните спадове в добива на петрол ще започнат още през август, според Международната агенция по енергетика, която прогнозира, че производството на суров петрол в Русия ще намалее с около 20% до началото на следващата година.

„Спадът през 2022 г. ще бъде по-малко от очакваното през април“, каза централната банка в доклад за паричната политика този месец. „В същото време въздействието на шоковете в предлагането може да бъде по-продължително с течение на времето.“

Юани, рупии, турски лири за суверенния фонд

Русия обмисля да купува валутите на „приятелски“ страни като Китай, Индия и Турция, за да ги държи в своя Фонд за национално благосъстояние (NWF), след като загуби възможността да купува долари или евро поради санкции, каза централната банка в петък.

„Руското министерство на финансите работи върху възможността за прилагане на оперативен механизъм на механизма на бюджетните правила за попълване/разходване на NWF във валути на приятелски страни (юан, рупии, турска лира и други)“, каза централната банка.

Съгласно бюджетното правило Русия преди това е купувала долари и евро за NWF, но не и другите валути. Москва спря ежедневните покупки на валута за фонда в началото на 2022 г. на фона на повишената волатилност на рублата.

NWF се управлява от министерството на финансите, но е част от международните резерви на централната банка, които включват и юани. Резервите възлизаха на около 640 милиарда долара към февруари, от които почти половината са замразени под санкциите на Запада.