Как Европа посреща украинските бежанци

Февруарската инвазия на Русия в Украйна прогони около една трета от 41-те милиона души население на Украйна от домовете им. Повече от 5 милиона от разселените са напуснали страната в посока други европейски държави. Това предизвиква най-бързо развиващата се бежанска криза след Втората световна война, според Върховния комисар на ООН за бежанците. Засега бежанците са приемани радушно в Европа. Европейският съюз им даде право да живеят, работят и получават социални услуги в която и да е от своите 27 държави-членки за срок от три години. Няма гаранция обаче, че позитивното посрещане няма да избледнее, както се случи за търсещите убежище от Близкия изток, Азия и Африка по време на кризата през 2015 г.

1. Къде отиват украинците?

Полша е дестинация №1. Полското правителство създаде приемни пунктове по 500-километровата обща граница с Украйна, като и гражданите се мобилизираха, за да помогнат. Поляците и украинците имат сходни култури и езици. Въпреки че беше агресор, Русия е втората най-предпочитана дестинация. Други гранични държави Румъния, Унгария, Молдова и Словакия също служат като основни транзитни дестинации. Но с продължаването на войната бежанците отиват все по-далеч от граничните райони, разпръсквайки се в цяла Европа, като засега Германия е най-популярното убежище. ООН регистрира повече от 2 милиона преминавания на границата с Украйна от началото на войната, но отбеляза, че хората може да се движат напред-назад на фона на нестабилната ситуация.

2. На какво се дължи положителното посрещане?

За европейците войната в Украйна не е много далеч. Тя предизвиква спомени от Студената война, когато Москва беше решена да доминира в източната част на континента. Освен това украинците са предимно бели и християни. По-ранната бежанска вълна беше съставена предимно от араби мюсюлмани и азиатци от Сирия, Ирак, Северна Африка и Афганистан и те пристигнаха във време, когато страховете на Европа от ислямския екстремизъм бяха големи. Украинските бежанци са предимно жени, деца и възрастни хора, като се има предвид, че Украйна ограничава заминаването на мъже във възраст за военна повинност – от 18 до 60 години. Беежанците през 2015 г. бяха предимно мъже. Сега дори крайнодесни политици, които са против миграцията като Марин льо Пен, са положително настроени. Не всички бежанци обаче са третирани еднакво. Членовете на ромското малцинство в Украйна се сблъскаха с дискриминация, след като избягаха в съседни страни.

3. Ще продължи ли положителното отношение?

Това е неясно. Приливи на солидарност имаше и по време на кризата от 2015 г. в много страни, особено в началото. Даренията за хуманитарни агенции нараснаха, а населението засили натиска върху правителствата да направят повече, за да помогнат. Но докато бежанската криза продължаваше, крайнодесните националисти разпалиха антимигрантските настроения. Редица страни от ЕС временно затегнаха граничния контрол, докато други издигнаха огради по участъци от границите си, за да не допускат бежанците от Близкия Изток. Този път обаче е различно и споделената култура може да не е единственият фактор. Друг елемент е намаляващото население на ЕС. Още преди началото на войната Полша и Чехия се опираха на украинците като източник на работна ръка. Някои украински компании вече започнаха да преместват производството си в блока.

4. Какво предлага ЕС на бежанците?

Блокът за първи път активира своята Директива за временна закрила, механизъм, приет през 2001 г., за да отговори на масовия приток на разселени хора, идващи извън ЕС. Той позволява на украинските бежанци да останат до една година в държавите-членки, с възможност за две допълнителни годишни удължавания и се отказва от обичайното изискване за дълъг процес на кандидатстване за получаване на статут на бежанец. На бежанците се обещава достъп до разрешение за пребиваване, жилище, образование, работа, медицински грижи и социални помощи, включително средства за издръжка, ако е необходимо.

5. Какво правят другите страни?

В Обединеното кралство украинците, на които е предложено настаняване от одобрен местен спонсор, имат право да живеят и работят в страната до три години и имат достъп до здравни грижи, образование и държавни помощи. Канада, която е дом на голяма украинска диаспора, стартира процес по бързо приемане на молби за временно пребиваване на бежанци. САЩ се ангажираха да приемат до 100 000 души, бягащи от бойните действия, и въведоха опростен процес на кандидатстване за тези, които имат връзки с Америка.