Ердоган ще използва САЩ в ролята на лошите на фона на задаващите се избори

Турският президент остава с един познат коз, който може да използва в популистката си кампания: Запада

17:11 | 17 юни 2022
Обновен: 21:17 | 17 юни 2022
Автор: Николета Рилска
Снимка: Moe Zoyari/Bloomberg
Снимка: Moe Zoyari/Bloomberg

Президентът Реджеп Ердоган стартира предизборната кампания в Турция, като потвърди, че гласуването ще се проведе следващия юни и че ще се стреми да удължи управлението си в рамките на трето десетилетие. „Сега, казвам, че съм кандидат на Народния алианс“, посочи той пред репортери в Измир миналата седмица. Ердоган имаше предвид управляващата коалиция на неговата Партия на справедливостта и развитието и Партията на националистическото действие, пише Боби Гош за Bloomberg.

Съюзниците и съперниците на Турция, заедно със самите турци, може би искат да закопчаят коланите си на фона на задаващите се 12 месеца на турболенция. САЩ и Европа трябва да се приготвят за още критики и противоречия от страна на Ердоган в момент, в който имат нуждата от неговата подкрепа за ограничаване на действията на Русия.

Ердоган насочи още повече усилия в споровете си със Запада, след като стана политически уязвим у дома. Той и партията му не се радват на голяма подкрепа в проучванията на общественото мнение през последните няколко години, тъй като страната беше ударена от пандемията и икономическите политики на президента.

Въпреки че лирата отслабва, а инфлацията се ускорява, Ердоган упорито се противопоставя на призивите за увеличаване на лихвените проценти.

„Турция отново е в порочен кръг. Високата инфлация кара лирата да отслабне, което води до още по-висока инфлация“, коментира Зиад Дауд, главен икономист за развиващите се пазари в Bloomberg Economics. „Повишаването на лихвените проценти би прекъснало този цикъл, но е малко вероятно това да се случи“, добавя той.

На фона на слабите изгледи за икономически обрат, който да стане факт навреме за изборите, президентът трябва да намери друг начин да аргументира преизбирането си. Всички ранни признаци са, че той ще заложи на популизма за целта.

Някои от любимите похвати на Ердоган вече не вършат работа: икономическите проблеми на Турция накараха президента да се държи любезно със страните от Персийския залив, които преди атакуваше публично, за да спечели симпатиите на народа. Той не би могъл да представя управляващите семейства на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства като коварни личности, докато ги моли за инвестиции и търговски сделки.

Ердоган също така смекчи тона спрямо Израел, което до голяма степен се дължи на приятелството му с президента Исаак Херцог.

Това го оставя с един познат коз, който може да използва: Запада. Той вече започна да насочва усилията си в тази насока. Във внимателно дирижирана среща с млади турци миналата седмица той заклейми Запада като неискрен и ненадежден. Ердоган поднови исканията си Гърция да демилитаризира островите в Егейско море, като добави, че „не се шегува“.

В следващите месеци може да се очаква Ердоган да развие темата за двуличността на Запада и да продължи да проповядва своята теория на конспирацията, че бедите на Турция са причинени от умишлена кампания „на глобалните политически и финансови лидери“. Турците, засегнати от двойното бреме на инфлацията и обезценяващата се лира, ще бъдат насърчени да обвиняват за това САЩ и Европа, а не своя президент.

В допълнение към използването на все по-остър тон, президентът ще бъде все по-малко склонен да сътрудничи на Запада. Това вече се вижда в отказа му за разширяване на НАТО: очертавайки несъгласието си с Швеция и Финландия по въпроси от националната сигурност (той обвинява страните, че укриват кюрдски терористи), Ердоган преувеличава заплахата, представяйки съпротивата си като патриотична борба срещу чуждестранните искания.

Няма смисъл да се очаква проява на разум от всеки политик, който е притиснат към стената, и със сигурност не от такъв, който е решил, че непримиримостта е в негов интерес. Колкото и да е разочароващо за американския президент Джо Байдън и за европейските лидери, те трябва да осъзнаят намеренията на Ердоган и да действат спрямо тях. Заплахите няма да сработят, тъй като той ще ги представи за героично неподчинение.

Най-доброто, което могат да направят, може да е да сигнализират, че ако Турция не стане част от консенсуса, те ще намерят заобиколни решения. Това може да наложи силите на НАТО да изградят отделна архитектура за сигурност за Швеция и Финландия - поне до следващото лято, когато те ще имат работа или с нов турски президент, или с победил Ердоган, който вече няма нужда от тях в ролята на лошите.