Латвия се бори с имиджа си на хъб за пране на пари на фона на санкциите срещу Русия

Някои банки спряха да обработват транзакции, свързани с Русия, но клиентите пренасочват плащанията през други държави

09:02 | 4 май 2022
Автор: Галина Маринова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Банковият сектор на Латвия някога беше разглеждан като средище на мръсни пари, изтичащи от Русия. Сега, когато САЩ и Европа наложиха редица икономически санкции на Русия заради инвазията ѝ в Украйна, бившата съветска република е изправена пред ново предизвикателство: да докаже, че може да приложи наказателните мерки, пише The Wall Street Journal.

Страната е сред редица балтийски и скандинавски държави, които са на първа линия в икономическата война, водена срещу Русия. Много предприятия в тези държави имат дългогодишни връзки с източната си съседка, а банките, които ги обслужват, през последните седмици се сблъскват с трудни въпроси за това как да се справят с все по-сложния набор от забранени транзакции.

"Първите дни предизвикаха шок вероятно за всички", каза Улвис Янкавс, заместник-ръководител на отдела за борба с изпирането на пари в латвийското дъщерно дружество на Skandinaviska Enskilda Banken AB, една от най-големите финансови институции в страната.

Силно регулираната финансова индустрия функционира като защитна стена срещу финансовите престъпления. Подобно на колегите си в други страни, балтийските и скандинавските банки са задължени да преглеждат транзакциите на своите клиенти, за да се уверят, че те не нарушават санкциите срещу Русия и нейния регионален съюзник Беларус.

В Латвия банките имат основание да бъдат особено предпазливи, когато става въпрос за прилагане на санкциите. След разпадането на Съветския съюз новата независима държава си постави за цел да се превърне във финансов център за региона и бързо привлече пари от източници като богати руснаци, които видяха в Латвия транзитна точка към Запада.

Този бизнес доведе до поредица от скандали, които продължават да се стоварват върху банковия сектор на Латвия. През последните години страната предприе стъпки за възстановяване на репутацията си, а официални лица твърдят, че Латвия е намалила експозицията си към Русия и Беларус. В региона като цяло проверките принудиха банките да инвестират повече ресурси в предотвратяването на финансови престъпления.

Предстои да се разбере дали тези стъпки са подготвили напълно Латвия и нейните съседи за последната криза. Въпреки че скандинавските и балтийските банки са се сблъсквали със санкциите срещу Русия след анексирането на украинския регион Крим през 2014 г., последните мерки, наложени от САЩ и Европа, са много по-тежки и представляват почти безпрецедентно предизвикателство за спазването им за региона, казват експерти.

Riga

Ситуацията в Латвия се усложнява от факта, че Русия продължава да бъде важен търговски партньор в целия Балтийски регион, въпреки известно влошаване на отношенията от 2014 г. насам. В Латвия Русия доставя ключови стоки, използвани от местните производители, като горива, метали и дървесина. Междувременно руснаците и лицата от руски произход съставляват повече от 25% от населението на страната, което наброява малко под 2 млн. души. Много местни предприятия имат руски собственици, доставчици или клиенти, които често имат основателни причини да изпращат пари от или към Русия.

Усилията за спазване на санкциите през последните седмици натовариха с огромна тежест отделите за съответствие на скандинавските и балтийските банки, според висши ръководители и служители по съответствието на повече от половин дузина от най-големите финансови институции в региона. Служителите, отговарящи за спазването на законодателството, са се сблъскали с натрупани случаи, което е довело до забавяния и е разочаровало клиентите.

Рискът за банките не е малък. В рамките на първите две седмици от засиленото наблюдение на плащанията, свързани с Русия, отделът по съответствието на една скандинавска банка е установил, че поне две трети от прегледаните трансакции биха нарушили санкциите, наложени на Русия, ако не бяха спрени, според един от висшите ръководители по съответствието. Дори една грешна транзакция е достатъчна, за да бъдат наложени големи глоби от регулаторните органи.

"Проследяваме всички трансакции в [руски] рубли, без значение от коя страна на трансакцията [са]", каза Янкаус, който е базиран в Латвия. "Ние ги спираме и проверяваме тези клиенти и техните контрагенти."

Някои банки, след като прецениха разходите за подобен засилен мониторинг, просто решиха да прекратят по-голямата част от свързания с Русия бизнес в рамките на процес, известен като снемане на риска. Swedbank AB, най-голямата банка в Латвия, в началото на април заяви, че ще спре транзакциите към Русия и Беларус от края на април, а тези с произход от Русия - от май.

Други банки се опитаха да възприемат по-нюансиран подход в стремежа си да продължат да предоставят услуги на компании с доставчици или клиенти в Русия или Беларус. Базираната в Латвия Rietumu Banka посочи, че ще продължи да обработва плащания, въпреки че предупреди клиентите, че може да се наложи да предоставят на отдела за съответствие на банката допълнителна документация за своите трансакции.

Проверката на банковия сектор на Латвия и отношенията му с Русия продължава десетилетия. През 2018 г. Министерството на финансите на САЩ обяви ABLV Bank AS, тогава една от най-големите частни банки в Латвия, за "институционализирана организация за пране на пари" и прекрати достъпа ѝ до щатския долар. Длъжностните лица заявиха, че банката е изпирала пари за корумпирани клиенти в Русия, Азербайджан и Украйна, както и за ядрената ракетна програма на Северна Корея.

Riga 02

В друг скандал през 2019 г. няколко скандинавски банки признаха, че стотици милиарди долари са потекли безконтролно от Русия и други бивши съветски държави чрез операциите им в Естония.

Финансовият регулатор на Латвия провежда редовни кръгли маси с банките относно санкциите срещу Русия и работи с Европейската комисия за разрешаване на неяснотите около техническите аспекти на забраните. Латвия изисква от дружествата да спазват и санкциите, издадени от САЩ, които могат да се различават от санкциите на Европейския съюз, което създава неясноти.

"Подобно на много от големите западни банки, това беше въпрос на постоянно наваксване, защото правилата се променяха толкова често и толкова бързо", каза Тайлър Нилсен, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ, който сега консултира спазването на законодателството от Копенхаген. " Бяхме изправени пред всички тези въпроси и дори компетентните органи се стараеха да наваксат."

През последните седмици властите в Латвия заявиха, че са забелязали опити за заобикаляне на санкциите от лица, свързани с руското правителство. Засега няма доказателства, че тези опити са били успешни, заяви Илзе Знотина, директор на звеното за финансово разузнаване на Латвия.

Според служителите по съответствието един от червените сигнали е, когато корпоративен клиент, който традиционно има много контрагенти в Русия, внезапно премине към използване на контрагенти в друга държава, например Унгария, която може да се разглежда като страна с по-слаб надзор.

Ръководителите и регулаторните органи твърдят, че страната е засилила контрола си върху борбата с изпирането на пари след скандала с ABLV.

"Изчистихме латвийския финансов сектор наистина до степен, до която никоя друга европейска държава не го е направила", каза Знотина. "Нямам никакви притеснения по отношение на банковия сектор тук", добави тя. "Те са най-опитната част от целия режим на санкции."