МАЕ: Делът на Русия на световните пазари на нефт и газ ще намалее наполовина до 2030 г.

Нахлуването на Русия в Украйна предвещава повратна точка за световните енергийни пазари, която ще намали влиянието на Москва и ще ускори прехода към възобновяеми енергийни източници, според Международната агенция по енергетика.

Търсенето на каквито и да било изкопаеми горива ще достигне плато към средата на това десетилетие, тъй като правителствата ще се опитат да се предпазят от кризата, като се диверсифицират към чиста енергия, заяви базираната в Париж агенция в своята Световна енергийна прогноза. Делът на Русия на световните пазари на нефт и газ ще намалее наполовина до 2030 г., прогнозира тя.

"Енергийните пазари и политики се промениха в резултат на нахлуването на Русия в Украйна не само за момента, но и за десетилетия напред", заяви изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол. "Енергийният свят се променя драматично пред очите ни."

В началото на тази година световните енергийни пазари вече бяха подложени на напрежение, като цените рязко се повишиха, тъй като доставките не успяха да се справят с възстановяването на потреблението след края на пандемията. Но нападението на президента Владимир Путин срещу съседката му през февруари засили сътресенията, като изпрати цените на природния газ до рекордни нива и трайно преначерта картата на енергийните потоци.

Кремъл ограничи, а след това и спря газовите потоци по своя газопровод "Северен поток" към Европа. Смущенията на енергийните пазари вероятно ще се задълбочат тази зима, когато влязат в сила санкциите на ЕС върху руските петролни доставки.

Членовете на МАЕ, сред които са повечето големи потребители, прибегнаха до рядко използваните извънредни запаси от петрол два пъти след нахлуването на Русия, а миналата седмица президентът Джо Байдън използва повече от американските резерви, за да ограничи разходите за гориво.

Тъй като страните търсят алтернативи на руската енергия, трайните последици могат да бъдат дълбоки.

Бързото нарастване на търсенето на природен газ - често разглеждано като мостово гориво в прехода към нисковъглеродна енергия - ще спре. Потреблението ще се увеличи с по-малко от 5 % до края на това десетилетие, а след това ще остане в застой до средата на века. Дори ръстът на търсенето на газ в Китай ще се забави до 2 % през това десетилетие, в сравнение с 12 %, наблюдавани от 2010 г. насам, тъй като страната ще започне да използва електрификация и възобновяеми енергийни източници.

Според доклада световното търсене на петрол ще достигне своя връх от 103 млн. барела дневно в средата на следващото десетилетие - малко по-късно, отколкото се предполагаше в последните прогнози на МАЕ - и след това ще намалее "много плавно" до 2050 г.

Русия, най-големият износител на изкопаеми горива в света преди настоящата криза, досега е получила част от извънредните приходи от 2 трилиона долара, на които се радват производителите. Въпреки това нейната централна роля на световните пазари е на път да отстъпи драстично, като износът на въглеводороди никога повече няма да достигне нивата от миналата година.

Делът на Москва в международната търговия с газ ще намалее наполовина до 15 % до края на десетилетието, прогнозира МАЕ. Досега страната успяваше да пренасочи доставките на петрол от Европа към Азия, но този вид заместване има своите граници и износът вероятно ще намалее с 25% от сегашното ниво от 7 млн. барела дневно до края на десетилетието.

Трудни прогнози

През тази година световните енергийни пазари преживяха безпрецедентни сътресения и прогнозите на МАЕ понякога се разминаваха с целта.

Няколко седмици след нахлуването в Украйна агенцията прогнозира, че износът на руски петрол незабавно ще спадне с една четвърт, тъй като купувачите избягват страната. Москва успя да се противопостави на тази прогноза, главно като пренасочи доставките към купувачи в Азия.

Преструктурирането на енергийните пазари, прогнозирано от МАЕ, би означавало, че световните въглеродни емисии ще достигнат своя връх през 2025 г., около пет години по-рано от очакваното досега. Но това няма да е достатъчно, за да отклони света от сегашния му път към екологична катастрофа.

Въпреки че годишните емисии на въглероден диоксид ще се забавят до 2050 г. - от 37 млрд. тона на 32 млрд. тона - световните температури ще се повишат с 2,5 °C през този век, което е достатъчно, за да предизвика "тежки последици от изменението на климата", предупреди МАЕ. Инвестициите в чиста енергия ще достигнат само половината от необходимите 4 трилиона долара годишно.

Междувременно кризата засяга най-силно най-уязвимите. Инфлационният шок от по-високите цени означава, че 70 млн. души, които съвсем наскоро са получили достъп до електричество, няма да могат да си го позволят, заяви МАЕ. Други 100 млн. души може да не могат да си позволят чисти горива за готвене.

Според агенцията последиците от тази криза само засилват необходимостта от енергиен преход.

"Това може да бъде историческа повратна точка към по-чиста и по-сигурна енергийна система", заяви МАЕ. "Днешната криза ясно показва защо трябва да продължим напред."