Украинският президент се опита постави двете независими антикорупционни институции под контрола на главния прокурор – политическо назначение, което веднага предизвика мащабен обществен и международен отпор. Тези органи се формират чрез конкурс под наблюдението на ЕС и международни институции, а не от политици, затова са постигнали относителна самостоятелност. Когато комисии, назначени извън политическата сфера, започнат разследвания срещу приближени на държавния глава, логично е самият държавен глава да иска повече контрол. Това каза Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество, в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Зеленски подцени реакцията – както вътрешна, така и европейска – срещу подобен закон. След като за едно денонощие текстът е минал през парламента и е подписан, президентът даде заден ход и обви нов проектозакон, който възстановява независимостта на агенциите. Впечатляваща е скоростта, с която първият текст е одобрен: знак колко решително е желанието за централизация на властта в условия на война и големи финансови потоци от чуждестранна помощ.

Част от моралния капитал, на който се крепи западната подкрепа за Украйна, зависи точно от демонстрацията на борба с корупцията. „С подобни стъпки Зеленски рискува да обезцени този капитал и дори да застраши помощта“, коментира гостът.

Според събеседника президентът Доналд Тръмп разглежда конфликта през призмата на сделката „какво печелят американците“. Затова лозунгът „НАТО ще плати“ означава всъщност европейските страни да заплатят оръжието, произведено в САЩ – от системите Patriot до HIMARS. Това е най‑логичната развръзка за бизнесмен, който не вижда войната през морален ракурс. Тръмп търси „компромис“: едновременно да не изглежда, че изоставя Киев, и все пак да намали американските разходи.

Руското ръководство също затяга редиците. Димитров припомни случая със самоубилия се руски министър и предупреди, че всеки, който изпада от „властовата лодка“, понася крайни последици. Паралелно властта криминализира дори онлайн търсенията на опозиционни теми; от септември, добави той, се очаква забрана на WhatsApp и други неконтролирани месинджъри.

По линия на мирните преговори между Москва и Киев, събеседникът отбеляза, че Русия участва формално, за да демонстрира диалог, но реално настоява за капитулация. Американският ултиматум от 50 дни за „политически жестове“ изтича, а „най‑вероятно няма да последва нищо съществено“. Ако Вашингтон въведе вторични санкции срещу купувачите на руски петрол, най‑засегнати биха били Китай, Индия и частично Турция. Анализаторът обаче напомни, че дори при санкциите срещу Иран Пекин е намирал начини да продължи вноса под чужди етикети.

Той обясни, че 12‑дневната война между Израел и Иран е утвърдила Израел като несъмнената военна суперсила в региона. Тежките удари по „Хизбула“ и „Хамас“, както и падането на режима на Башар Асад, са „разкъсали“ иранската логистична връзка до Ливан. „Израел вече действа с развързани ръце“, добави той, а САЩ не само одобряват, но и активно участват. Така Техеран и Дамаск остават с „ограничен военен суверенитет“, а всеки нов опит за обогатяване на уран или репресия срещу друзи, например, бива пресичан мигновено.

Военнополитическо надмощие позволява на Израел да изостри офанзивата в Газа. Единствената спирачка остава международното обществено мнение, което вече се променя. С почти 60 хиляди жертви сред палестинците и анонса на президента Еманюел Макрон за предстоящо признание на Палестина, Израел губи подкрепа навсякъде извън „най‑важната столица – Вашингтон“, коментира Димитров. В Европа вече 11 държави са признали Палестина, а след София, Стокхолм и Мадрид възможно е да се присъедини и Рим.

София следва общия курс на НАТО за повишаване на отбранителните разходи. Правителството възнамерява да кандидатства за около 3 млрд. евро от новия европейски отбранителен фонд с десетгодишен гратисен период и 35‑годишен срок за погасяване. Условието е средствата да се изразходват за европейско въоръжение; така парите не могат да покрият оставащите плащания за американските F‑16. Паралелно България иска дерогация да надвиши бюджетния дефицит с 1,5 % от БВП, ако сумата отиде за сигурност – опция, към която са се насочили над половината страни членки. „Не е въпрос само да вземем средствата, а да имаме ясна концепция за повишаване на военната ни способност“, заключи анализаторът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да гледате тук.

Още по темата

Зеленски рискува мечтата на Украйна за членство в ЕС с антикорупционния си закон

Украйна отслабва антикорупционните си органи

Новият премиер на Украйна иска заем от МВФ, за да попълни бюджета

Украйна е заплашена от нова руска атака от Беларус със сили на Северна Корея