Беларус - между Изтока и Запада, авторитаризма и свободата

Анексията на територии на Беларус от Русия е реална заплаха и затова властта в Минск се обръща към Запада

11:20 | 14 ноември 2019
Минск, Беларус. Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg
Минск, Беларус. Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

Западните лидери обмислят да подкрепят авторитарния лидер на Беларус Александър Лукашенко. На пръв поглед всичко това звучи нелогично. Но този план е провокиран от потенциалната опасност от анексия на части от Беларус от Русия, което би променило баланса на силите в Европа.

Подкрепата засега е силно ограничена заради страхове, че прекалената близост на Запада би довела до военна интервенция на Русия. Командири от НАТО предупреждават, че службите за сигурност и отбрана на Беларус са вече под контрола на Москва.

Лукашенко, който е на власт от 1994 г., отказва да приеме нарастващите искания на Кремъл за по-силна интеграция на двете страни и формирането на Съюзна държава. Ето защо дългогодишният лидер на Беларус не разреши установяването на руски военни бази на територията на източноевропейската страна и остана неутрален по отношение на военния конфликт в съседна Украйна. Опасенията за анексия или военна интервенция от Русия са напълно реални заради горчивия опит на останалите страни в региона като Украйна, Грузия и Молдова.

„Ситуацията е сериозна, тъй като Русия може да принуди Беларус двете страни да се обединят. Властите в Минск са под натиск и сега е ред на Европейския съюз, Полша и други държави да защитават суверенитета на Беларус“, коментира външният министър на Полша Яцек Чапутович, цитиран от The Wall Street Journal. 

САЩ и ЕС, които от години изолират беларуския президент заради авторитарния модел на управление в страната и нарушаването на човешки права, бавно и уверено възстановяват отношенията си с Минск. През август тогавашният съветник по националната сигурност на САЩ Джон Болтън се срещна с Лукашенко на беларуска територия. А този вторник държавният лидер стъпи на територия на Европейския съюз за първи път от над три години, за да търси подкрепа от икономическата общност.

Лукашенко се срещна с президента на Австрия Александър Ван дер Белен, като двамата обсъдиха важни геополитически въпроси, включително и войната в Източна Украйна. Едно от важните условия на ЕС за каквото и да е сътрудничество с бившата съветска република е възстановяването на демокрацията и прекратяването на репресиите по политически причини. Ето защо Австрия препоръча на Беларус да се откаже от смъртното наказание. Но Лукашенко отговори лаконично и не даде заявка за подобни действия.

Жаждата на Путин за власт минава през Беларус

През 1999 г. Русия и Беларус подписаха споразумение за Съюзна държава. През годините то носеше по-скоро символичен характер, но сега Кремъл настоява за по-силна интеграция между двете държави. Исканията на Москва са за монетарен съюз, единна правна система и обща политика по външните работи и сигурността, но Лукашенко ги отхвърля. Според някои анализатори и политици, близки до Кремъл, идеята за Съюзна държава е на преден план, тъй като Путин търси начини да остане на власт и след 2024 г., тъй като тогава изтича вторият му президентски мандат, а по Конституция няма право на трети. За да се задържи на върха на държавата през последните 20 години, Путин бе и два пъти министър-председател.

Разбира се, Русия не би позволила на Беларус да се отклони на Запад, тъй като това е най-лоялният ѝ съюзник в региона. Балтийските републики Литва, Латвия, Естония са членки на НАТО. Украйна е в силно влошени отношения с Русия след анексията на полуостров Крим и войната в източната част на страната, Грузия помни бомбардировките от 2008 г., а обществото в Молдова остава силно поляризирано по отношение на руската политика.

Но ако Беларус си позволи да бъде прекалено ухажвана от ЕС и САЩ и отхвърли плановете за по-задълбочена интеграция, Москва би предприела твърди действие и не е изключена военна интервенция. Нестихващата война в Украйна и окупираните територии на Грузия и Молдова са пресен пример за имперските амбиции на Москва. Ето защо САЩ и ЕС трябва да са нащрек, за да не се повторят поредните трагични събития в региона.