Rheinmetall прекроява съветската отбранителна индустрия в Източна Европа

ЕС залага милиарди евро, че наследството на България и Румъния като сили за боеприпаси от съветската епоха може да бъде възродено и преоборудвано за бойното поле на бъдещето.

Rheinmetall AG, германският отбранителен гигант, ръководи серия от многомилиардни инвестиции, подкрепени от ЕС, за изграждане на авангардни производствени мощности в двете страни - където работниците все още работят с машини, които почти не са се променили от 70-те години на миналия век - като част от по-широки усилия за запълване на критичния недостиг на снаряди в Европа.

Главният изпълнителен директор на Rheinmetall, Армин Папергер, подписа във вторник споразумение с Иван Гецов, изпълнителен директор на българските „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, или ВМЗ, за изграждане на фабрика за боеприпаси и съоръжение за производство на барут на стойност около 1 милиард евро (1,2 милиарда долара).

Още по темата

Rheinmetall прекроява съветската отбранителна индустрия в Източна Европа

България и Rheinmetall подписаха договор за завод за барут и боеприпаси

Държавният ВМЗ, вторият по големина отбранителен завод в България, който от десетилетия произвежда боеприпаси по съветски стандарт, ще притежава 49% от новото съвместно предприятие с Rheinmetall и ще осигури около 500 милиона евро чрез заеми, подкрепени от ЕС, за производство на снаряди и барут по стандарта на НАТО.

През август беше подписано споразумение с румънското министерство на икономиката за нова фабрика за барут на стойност 550 милиона евро, от която Rheinmetall ще притежава 51%. Планирани са по-малки съоръжения за боеприпаси в Литва и Латвия.

Отбранителната промишленост в региона вече отбеляза подем, благодарение на войната в Украйна. Но официални лица казват, че новите заводи, които се очаква да заработят през следващите три години, обещават да я трансформират допълнително.

Още по темата

Има ли "балон" при дроновете? Rheinmetall бие тревога, но вероятно прибързва

В. Шаламанов: Инвестицията на Rheinmetall задвижва технологичен скок за България

„Това е стратегически проект не само за България, но и за цяла Европа. Той ще ни даде възможност да изградим устойчив и независим капацитет, който ще подпомогне сигурността на целия регион“, каза българският министър на икономиката Петър Дилов на церемонията по подписването във вторник.

^{Държавните производители на оръжие процъфтяват по време на войната в Украйна | Приходите са нараснали след инвазията през 2022 г.}

Българската фабрика ще произвежда всяка година 150 000 модулни заряда с пълен капацитет, както и 100 000 155-милиметрови снаряда, повечето от които ще бъдат изнесени през следващите 10 години, каза Папергер, добавяйки, че строителството на съоръжението трябва да приключи след около 14 месеца.

В продължение на десетилетия бившите съветски републики в Балтийските страни и бившите членове на Варшавския договор оцеляваха благодарение на производственото наследство от Студената война. Произведени както в частни, така и в държавни фабрики в страни като България и Румъния, боеприпаси със съветски дизайн и варианти на легендарния АК-47 са били изпращани на клиенти предимно в Индия, Африка и Близкия изток, според правителствени данни.

Някога смятано за губеща индустрия, производството на боеприпаси получи тласък с руската инвазия в Украйна, тъй като тази страна се нуждаеше от 152-милиметрови и 122-милиметрови снаряди по съветски стандарт.

Още по темата

Rheinmetall открива най-голямата фабрика за боеприпаси в Европа след леко забавяне

Rheinmetall става част от EU Stoxx 50 на мястото на модния гигант Kering

Според председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, една трета от оръжията на Киев в ранните дни на войната са дошли от България. Балканската страна сега има най-високите приходи от отбранителната промишленост в ЕС като дял от икономическия продукт, каза тя през август.

С рязкото увеличаване на разходите за отбрана в Европа, включително за снаряди по стандарта на НАТО, индустрията за производство на боеприпаси в региона ще получи по-устойчив тласък.

Съоръженията са „шанс за българската отбранителна индустрия да интегрира производствените стандарти на НАТО, което би позволило на ВМЗ да стане доставчик на държавите-членки на НАТО и ЕС“, заяви министърът на отбраната Атанас Запрянов в телевизионно интервю през септември.

„Ако не модернизираме тази компания и войната в Украйна бъде разрешена по някакъв начин – което всички искаме – тогава търсенето на съветски боеприпаси ще спадне рязко и пазарната ниша за нашето производство ще се стесни.“

^{Производствени планове на Rheinmetall в Източна Европа | Нови производствени мощности, планирани и пуснати в експлоатация след нахлуването в Украйна}

Румънската отбранителна индустрия, чиито приходи се удвоиха до почти 460 милиона долара годишно от началото на войната в Украйна, може да се възползва още повече. Производството в малкия държавен производител на барут Pirochim, сгушен в сянката на най-високите върхове на Карпатите, беше спаднало почти до нула.

Самото съоръжение датира отпреди почти 100 години, когато страната е възложила на немска компания да проектира завода за гориво.

Но след няколко години там ще се разположи най-модерната фабрика за барут в ЕС, която ще наеме 700 души. Новият завод ще помогне за преодоляване на основна уязвимост за румънската армия - липсата на барут, който най-голямата румънска държавна отбранителна компания, Romarm, сега внася от България и Сърбия.

Този внос се осъществява „чрез ограничителни договори, на цени, установени за всеки отделен случай“, според най-новата отбранителна стратегия на румънското министерство на икономиката за периода 2024-2030 г.

„Укрепването на нашия индустриален капацитет в областта на отбраната е не само икономическа възможност, но и необходимост за националната и регионалната сигурност“, каза румънският министър на отбраната Йонут Мостяну. „Румъния трябва да действа с визия и последователност, за да се възползва напълно от стратегическия си потенциал.“

Мостяну каза, че страната ще произвежда барут, боеприпаси със среден и голям калибър, бойни машини на пехотата, гаубици и други оръжия. Корейската отбранителна компания Hanwha Aerospace Co. Ltd. ще произвежда компоненти за гаубиците на местно ниво, добави Мостяну.

Общо България и Румъния се стремят да получат над 20 милиарда евро евтини заеми по инструмента SAFE на ЕС, инструмент, предназначен от блока да ускори отбранителната готовност, без да хвърля държавите членки в наказуеми нива на бюджетен дефицит.

Още по темата

Военен план на ЕС предвижда проекти за дронове и ПВО за 2026 г.

Продажбите на военни продукти на Rheinmetall са нараснали със 73%

Модернизацията на оборудването ще привлече допълнителни инвестиции, казват министерствата на отбраната на страната, и ще стимулира допълнително производството.

В България разговорите за по-голямо производство продължават, а в Румъния Rheinmetall обяви отделен план за производство на боеприпаси със среден калибър за бойни машини на пехотата и противовъздушна отбрана.

„Това е само началото, в момента. Rheinmetall ще инвестира повече и съм сигурен, че други европейски партньори ще дойдат и ще инвестират в България“, каза Папергер.

Още по темата

България и Rheinmetall подписаха договор за завод за барут и боеприпаси

Българските компании за дронове минават на етап "отбрана"

ЕС не страда вече от липса на пари за отбрана, а от липса на иновации в сектора