Има ли "балон" при дроновете? Rheinmetall бие тревога, но вероятно прибързва

Въпреки че военните дронове са отговорни за по-голямата част от жертвите на фронта в Украйна, а безпилотни летателни апарати на Русия навлизат в европейското въздушно пространство, шефът на най-голямата германска компания в областта на отбраната предупреждава, че тази революционна технология „може да се окаже голям балон”.

Изпълнителният директор на Rheinmetall AG Армин Папергер може да има право по отношение на сложната икономическа обосновка на мащабното производство на ултраевтини безпилотни летателни апарати и потенциала на технологиите за противодействие на дроновете да намалят тяхното въздействие. Но настоящите военни подизпълнители като Rheinmetall се сблъскват с ожесточена конкуренция от страна на стартиращи компании за осигуряване на доходоносни договори в областта на отбраната. Много зависи от това дали дроновете ще бъдат в центъра на бъдещите военни конфликти или са надценени.

Способността на Украйна да произвежда милиони дронове с минимални средства и да ги използва за унищожаване на руски танкове, струващи многократно повече, е била от съществено значение за удържането на агресора. Москва обаче е усъвършенствала собствените си дронови способности, което оставя Организацията на Северноатлантическия договор в опасна уязвима позиция.

Ще бъдат ли дроновете консуматив?

Наричайки дроновете „най-голямата иновация на бойното поле за едно поколение“, американският министър на отбраната Пит Хегсет обеща през юли да ускори закупуването на дронове и да одобри стотици американски модели за закупуване от американската армия. „Те трябва да са евтини, бързо заменяеми и да се категоризират като консумативи“, каза той в меморандум. През предходния месец правителството на Обединеното кралство обяви финансиране в размер на над 4 милиарда лири (5,4 милиарда долара) за безпилотни и автономни системи, за да позволи много по-фокусиран върху дроновете подход към бъдещите военни действия.

Макар големите отбранителни компании да доминират на пазара на големи дронове, повечето от тях не са добре подготвени да произвеждат по-евтини безпилотни летателни апарати, което оставя вратата на военното ведомство отворена за стартиращи компании, обещаващи по-бързи иновации на ниска цена.

Инвестициите в европейски стартиращи компании в областта на отбраната се увеличават | Финансирането с рисков капитал се е удвоило в сравнение с 2021 г.

Американската компания за оръжейни дронове Anduril Industries Inc., чийто съосновател е изобретателят Палмър Луки през 2017 г., е начело в класацията, след като беше оценена на повече от 30 милиарда долара в неотдавнашен кръг на частно финансиране на стойност 2,5 милиарда долара – което се равнява на около 30 пъти приходите от миналата година.

Европа вече има поне три военни дрона „еднорога“: Tekever Ltd. от Португалия и Quantum Systems и Helsing от Германия. Основана през 2021 г., Helsing вече има оценка от 12 милиарда евро (14,2 милиарда долара).

Въпреки че започва като компания за изкуствен интелект на бойното поле, Helsing оттогава се преориентира към производството на свои собствени дронове; придобиването на производителя на леки самолети Grob Aircraft SE през юни подсказва амбициите й в областта на хардуера, които според информациите включват способност за дълбоки удари. Въпреки че новосъздаденото партньорство между Helsing и Rheinmetall се разпадна миналата година, последната продължава да работи с Anduril.

Акциите на компаниите, произвеждащи дронове и противодронови системи, се изстрелват нагоре | Необходимостта да се навакса изоставането в областта на безпилотните системи е от полза за тези компании

Основателно ли е съмнението?

Затова е интересно, че главният изпълнителен директор на Rheinmetall – една от най-влиятелните фигури в усилията за превъоръжаване на Европа – заяви пред Wall Street Journal на международното изложение за отбрана и сигурност в Лондон този месец, че „лично не е убеден, че бизнесът с безпилотни летателни апарати е толкова голям, колкото много хора мислят“.

Правителствата не се нуждаят от стотици хиляди безпилотни летателни апарати, а цените им бързо падат, каза той, като се позова на относително нискотехнологичните, стандартизирани дронове с къс и дълъг обсег, които сега струват съответно около 1000 и 2500 евро – типът, в производството на който Украйна се отличава. (Дроновете от по-висок клас на Anduril и Helsing струват многократно повече.)

Стартиращите компании се нуждаят от големи поръчки, за да разширят фабриките си, да реализират адекватна възвръщаемост и да оправдаят високите си оценки; но макар Берлин да увеличава значително разходите за отбрана, все още не е закупил много безпилотни летателни апарати. Независимо от възможността за актуализиране на софтуера, натрупването на евтини безпилотни летателни апарати може да доведе до остаряване, което според наличните данни тревожи германските военни власти.

Това не е толкова голям проблем за Rheinmetall, чиято пазарна капитализация се е увеличила около 20 пъти от началото на войната в Украйна до 88 милиарда евро, поради очакванията, че до края на десетилетието компанията може да привлече около една четвърт от разходите за отбрана на европейските членове на НАТО.

Въпреки че доставя части за фюзелажа на бойните самолети F-35 и според информациите се състезава за изграждането на безпилотния самолет за дълбоки удари на Берлин, нейният опит е предимно в наземни системи като бронирани превозни средства и артилерийски снаряди. Този фокус върху продукти от старото поколение може един ден да се превърне в пречка, ако инвеститорите в отбраната започнат да предпочитат по-голяма експозиция към софтуера.

Но засега Rheinmetall е в силна позиция и прогнозира поръчки на стойност милиарди евро за мобилна система за борба с дронове, наречена Skyranger, чиито боеприпаси експлодират във въздуха пред целта. Това е една от редицата технологии за противодействие на дронове, включително лазери и електронни смутители, които изпълнителите промотират, за да решат проблема с необходимостта да се свалят евтини дронове с много по-скъпи ракети или оръжия, пренасяни от изтребители, както Полша трябваше да направи по-рано този месец.

Крис Брайънт е колумнист в Bloomberg Opinion, който пише за индустриални компании в Европа. Преди това е бил репортер за Financial Times.

Още по темата

НАТО трябва да създаде зона без полети, за да спаси Украйна

Киев и Москва ще въведат бойни роботи, ако войната продължи по същия начин

НАТО реагира неефективно при нахлуването на руски дронове в Полша и Румъния