НАТО трябва да създаде зона без полети, за да спаси Украйна

Повече от три години украинският президент Володимир Зеленски отчаяно моли западните съюзници да „затворят небето“ над неговата страна. Руснаците изстрелват вълна след вълна от все по-способни дронове, пилотирани бомбардировачи и крилати ракети, включително хиперзвуковата "Искандер", която удари централата на правителството в Киев миналата седмица.

Кремъл отдавна се основава на стратегията си от минали войни в Чечня и Сирия: брутални бомбардировки, които не правят разлика между легитимни военни цели и цивилни населени места. Целта на президента Владимир Путин е да пречупи волята на украинците. Въпреки бруталната му тактика, Организацията на Северноатлантическия договор отказва да създаде зона без полети над Украйна.

Причината за тази сдържаност е проста: страх от ескалация до директен бой между руските и натовските сили. Зона, забранена за полети, би изисквала самолети на НАТО да патрулират над украинска територия. Поддържането на безопасността на тези пилотирани летателни апарати може дори да изисква неутрализиране на усъвършенствани руски противовъздушни комплекси С-400 както в Русия, така и в Беларус.

Вероятно ще са необходими правила за битка, които позволяват на изтребителите на НАТО да свалят не само руски дронове и ракети, но и пилотираните бомбардировачи и изтребители на Кремъл.

По време на цялата война опасенията бяха, че подобни директни бойни действия между НАТО и Русия биха могли да доведат до по-широки военни действия на земята и във водите на Черно море, заедно с по-широки кибератаки срещу западните държави от Москва. В тъмния край на спектъра, разбира се, би бил тактически ядрен удар - заплаха, която Путин и неговите лейтенанти често отправят. Разбираемо е, че НАТО се ограничава до предоставянето на все по-смъртоносни оръжия на украинците и оказването на дипломатически и икономически натиск върху Москва.

Промяна на уравнението

Но от миналата седмица тази сметка може би се е променила със значително нахлуване на руски дронове в членката на НАТО Полша. Дали това нахлуване, което беше предмет на интензивни консултации по член 4 в централата на НАТО в Брюксел, представлява повратна точка? (Член 4 се задейства, когато държава членка смята, че нейната териториална цялост или политическа независимост са застрашени.)

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че случилото се в Полша не е „изолиран инцидент“. Всъщност румънските власти твърдят, че подобно нахлуване в тяхното въздушно пространство е станало в събота. В понеделник полският външен министър заяви, че съюзниците от НАТО трябва да имат правомощия да свалят „дронове и други летящи обекти“ над украинска територия.

Предвид всичко това, трябва ли НАТО сега да установи пълна зона, забранена за полети? И какви други варианти можем да разгледаме, за да окажем натиск върху Москва да се откаже от атаките?

По време на мандата ми като върховен главнокомандващ на НАТО, прекарах доста време в огромната военновъздушна база Рамщайн в югозападна Германия, където са разположени над 15 000 американски войници. Това е щабът на всички американски въздушни операции в Европа и Африка и центърът за всички въздушни операции на НАТО в световен мащаб.

Как ще изглежда зона без полети

НАТО разполага със собствено пълно въздушно крило от над дузина самолети за ранно предупреждение (AWACS) E-3, достатъчни за поддържане на 24/7 видимост над украинското въздушно пространство и източната граница на НАТО. Новообявената от алианса операция „Източен страж“ – инициатива за укрепване на източния му фланг – ще включва бойни самолети F-35 Lightning на американските военновъздушни сили, най-модерните изтребители от пето поколение в света.

Освен това ще участват усъвършенствани бойни самолети от Полша, Великобритания, Франция и балтийските страни – включително шведските JAS 39 Gripen, френските Dassault Rafales и Eurofighter Typhoon. Спомням си как преди повече от десетилетие ръководех съвместни въздушни учения и се възхищавах на безпроблемното командване и контрол, преминаващи от Рамщайн до системите AWACS и след това към изтребителите на фронтовата линия. НАТО е много, много добър в този вид високотехнологични операции.

Въпросът е дали сме стигнали до точката на преместване на операция „Източен страж“ над Украйна. Това може да е част от комбинация от нови мерки, които са на масата от месеци, в очакване на решения от Вашингтон и Брюксел.

Нови санкции

Президентът Доналд Тръмп през уикенда сигнализира за готовност да наложи тежки вторични санкции на държави, търгуващи с Москва, и силно призова европейците да спрат да купуват руски петрол и газ, което те би трябвало да направят. Крайно време е да се конфискуват 300-те милиарда долара руски „замразени активи“, които са до голяма степен в европейски финансови институции. А даването на украинците на още по-далекобойни ракети и дронове – заедно с технология за насочване – за да се справят с руското производство, съхранение, поддръжка и оперативни центрове на дронове, има смисъл.

Нека си го кажем: Зона, забранена за полети, е много агресивен ход и носи реален риск от по-нататъшна ескалация. Но предвид безразсъдството, безмилостността и непримиримостта на Путин – най-ясно демонстрирани от игнорирането на личните дипломатически усилия на Тръмп – стигнахме до момента, в който трябва да затворим небето над Украйна. В съчетание с други икономически и дипломатически инструменти, това може да е единственият начин да убедим Москва, че опитите ѝ да завладее цяла Украйна ще се окажат напразни.

Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа, и почетен декан на Училището по право и дипломация "Флетчър" в университета "Тъфтс".

Още по темата

Нима Западът е най-накрая готов да накаже Путин за войната в Украйна? Не съвсем

Киев и Москва ще въведат бойни роботи, ако войната продължи по същия начин

Най-ефективните санкции са украинските „санкции“ - атаките по рафинерии с дронове

Полша поиска спешни консултации с НАТО след свалените руски дронове