Нима Западът е най-накрая готов да накаже Путин за войната в Украйна? Не съвсем

Прекали ли руският президент Владимир Путин с провокациите си към НАТО? Твърде рано е да се каже, но се появяват някои признаци, че САЩ и Европа може би са готови да упражнят устойчив натиск, за да го убедят в това - и че собствените му интереси са да прекрати войната в Украйна.

Първият признак е, че Доналд Тръмп, след обезпокоителната проява на безразличие миналата седмица, когато Русия изстреля безпилотни самолети към Полша, е поставил условията, при които заявява, че ще засили санкциите срещу Москва. На второ място изглежда, че Европейската комисия най-накрая ще подкрепи план за пълноценно използване на замразените активи на руската централна банка - на стойност около 330 млрд. долара - в нейна вреда.

Тръмп посочи условията си в писмо, което написа до членовете на НАТО и публикува в социалната си мрежа Truth Social в неделя, като заяви, че всички държави от НАТО трябва първо да прекратят потреблението си на руски петрол, а след това да се присъединят към него и да наложат санкции на Китай и Индия, за да възпрат техните несравнимо по-големи покупки до края на войната.

Трудно е да се разбере дали Тръмп е искрен, или поставяйки летвата толкова високо, просто търси още един начин да избегне отговорността за фактическото предаване на Украйна. Постът от неделя не звучи толкова като заплаха към Москва, колкото като оплакване срещу съюзниците на САЩ. Путин, както обикновено, не беше споменат.

Независимо от всичко, това се счита за напредък. Тръмп вече е поставил ясни условия за оказване на натиск върху Москва, за да я принуди да седне на масата за преговори, и съюзниците може да се опитат да ги изпълнят. Европейският съюз вече драстично намали зависимостта си от руския суров петрол от началото на войната през 2022 г., но беше принуден да направи отстъпки за Унгария и Словакия - и двете ръководени от съюзници на Тръмп, които също играят в полза на Кремъл. Двете страни остават неразривно свързани с доставките на руски суров петрол чрез трагикомично наречения тръбопровод „Дружба“.

Още по темата

Приятелите на Америка никога повече няма да се доверят на САЩ

Тръмп бил готов за сериозни санкции срещу Русия, ако НАТО се присъедини

Руското учение "Запад" подхранва тревогата на НАТО след дроновете в Полша

Тръмп е прав, че санкциите срещу петролните продукти не работят и че са уязвимо звено в политиката на Кремъл, което трябва да се използва по-добре. Дори в мирно време постъпленията от петрол осигуряваха от 30 до 50% от държавния бюджет на Русия. Елиминирайте по-голямата част или всички тези приходи и за Путин ще стане много по-трудно да води войната си, без да налага много по-сериозни финансови разходи на собственото си население.

Икономиката на Русия се справи доста по-добре със западните санкции, които бяха изпълнени с пропуски, но сега САЩ и Европа биха могли да увеличат усилията си. Тъй като Путин пренастрои икономиката, за да обслужва военната си кампания, започнаха да се натрупват изкривявания, които я правят по-уязвима на натиск. Банките са претоварени с лоши дългове, голяма част от които не са оповестени, за да се поддържа оръжейното производство. Това е явление, което Крейг Кенеди, бивш американски банкер, който се занимава с руската енергетика, проследява от известно време, като изчислява, че между 42% и 54% от руските разходи за отбрана са извън бюджета, а корпоративният дълг е нараснал със 71%, или 446 млрд. долара, през първите три години на войната.

Размерът на кредитите, вложени в отбранителната промишленост, в съчетание с недостига на работна ръка, след като мъжете са били наети на фронта или са напуснали страната, доведе до повишаване на инфлацията, което принуди руската централна банка да повиши основния си лихвен процент до 21%. Това сега забавя растежа, дори когато бюджетният дефицит на правителството се увеличава. 

В същото време продължаващата украинска кампания с дронове и ракети с далечен обсег на действие срещу резервоари и рафинерии значително, макар и с променлив интензитет, намали руския добив на петрол. Заедно с решителните действия от страна на САЩ и Европа за намаляване на приходите от износ на руски петрол и политически жизнеспособния начин Европа да финансира отбраната на Украйна през следващите няколко години, това би могло да доведе до голяма промяна в сметките на Путин.

Всичко това обаче остава хипотетично. Тръмп все още не е изпълнил нито една от заплахите си да се противопостави на Русия. А за Европа е лесно да се каже, отколкото да се направи, както установи самият Тръмп, да наложи 100% мита върху износа от Китай и Индия. Също така ЕС остава в конфликт по въпроса дали да конфискува руски активи, защитени от държавен имунитет. Това важи с особена сила за Белгия, където се намират повечето от замразените капитали.

Още по темата

ЕС се чуди как да се справи с исканията на Тръмп за руския петрол

НАТО реагира неефективно при нахлуването на руски дронове в Полша и Румъния

Ще подкрепят ли Г-7 вторични санкции за руския петрол

Сигналите, че Европейската комисия най-накрая е разработила механизъм за използването им, са все пак окуражаващи. Предложението, което насърчих през юли, има потенциала да заобиколи някои от сложните правни въпроси, които биха съпътствали всяко пряко изземване на защитени държавни активи. Планът предвижда парите да се превърнат в заеми, които да бъдат изплатени на Русия веднага след като тя изплати репарациите, които назначената от ООН комисия неизбежно ще определи като дължими през следващите години.

Опасенията обаче остават, че нищо от това не изглежда да е част от последователна, целенасочена стратегия за справяне с Путин в Източна Украйна, а нещо по-скоро инцидентно и следователно крехко. Защото, за да бъде убеден Путин, че няма смисъл да се опитва да продължи войната си, той трябва да вярва, че ангажиментите на Европа и САЩ да подкрепят Киев „толкова дълго, колкото е необходимо“, са непоклатими.

Тръмп не се справя с това. Европа не разполага с необходимите ресурси и е подложена на политически ограничения, тъй като центристките лидери, които осъзнават реалността на руската заплаха, са измествани от популисти от крайната десница, които не я осъзнават, като вместо това си въобразяват, че Путин е съюзник в единствения конфликт, от който са истински загрижени - собствената им културна война с либерализма. Сред тези популисти са не само унгарският премиер Виктор Орбан и словашкият му колега Роберт Фицо, но и лидерите на Народния сбор във Франция, на партията на Найджъл Фараж във Великобритания и „Алтернатива за Германия“.

Путин е прав, че часовникът за Украйна тиктака. Той може да тиктака и за него, но само ако Тръмп и Европа най-накрая се решат това да се случи. 

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.

Още по темата

Хайнрихс: НАТО е толкова силна, колкото безопасен е Източният фронт

ЕС води по-активни консултации със САЩ за санкциите за Русия

Нерешителността на Тръмп дава кураж на Путин да провокира страните от НАТО