Преди четири години Русия мобилизира около 200 000 войници като част от военни учения със своя съюзник Беларус. Месеци по-късно президентът Владимир Путин нареди на войските си да нахлуят в Украйна.
Тазгодишната част от маневрите – известни като „Запад“ – вероятно ще бъде много по-малка, предвид разтегнатите военни сили на Русия в Украйна. Но напрежението се засили, след като залп от руски дронове наруши полското въздушно пространство тази седмица, което накара правителството във Варшава да потърси отговор от НАТО.
Доналд Туск, полският премиер, обвини Москва в умишлено нарушаване на въздушното пространство на страната, за да разпалва напрежение, свързвайки го с военните учения, които се провеждат от 12 до 16 септември. Часове след като силите на НАТО свалиха дроновете при най-сериозното руско нахлуване от началото на войната в Украйна през 2022 г., Туск отправи остри нападки към Кремъл.
„Нямаме съмнения, че подбуждането към безредици и задълбочаването на политическите разделения, както и времето на учението „Запад“, е нещо повече от позиране или провокация“, каза Туск пред законодателите в сряда, заявявайки, че „значителен“ брой дронове са дошли от територията на Беларус. Нови обещания за подкрепа на противовъздушната отбрана дойдоха от Германия, Франция, Великобритания и Нидерландия.
Първите учения „Запад“ след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна се провеждат на фона на най-голямата война в Европа от Втората световна война насам, която е в четвъртата си година, и задълбочаващите се опасения, че Москва може да тества способността на НАТО да защитава своите държави членки.
Маневрите, източник на напрежение със Запада много преди войната, придобиха ново значение, докато военните на НАТО наблюдават.
Според латвийското и литовското правителство, „Запад“ ще се проведе в Беларус и в западните военни окръзи на Русия, Москва и Ленинград, и ще включва операции в балтийския анклав Калининград и арктическия север. Според оценки на Министерството на отбраната на Литва, водената от Русия операция ще разполага с около 30 000 войници.
НАТО е в готовност, тъй като Русия провежда военни учения със съюзника Беларус | Съвместните учения, макар и с намален мащаб, обтегнаха отношенията със съседите
Русия не е направила много коментари относно операцията. Секретарят на Съвета за сигурност на Беларус Александър Волфович заяви, че ученията са „строго отбранителни“, съобщи държавната информационна агенция Белта на 27 август.
Лидерите на Организацията на Северноатлантическия договор вече се подготвяха за потенциална провокация, като алиансът провежда свои собствени военни учения в балтийските държави, Германия, Полша и Финландия. Тези комбинирани маневри биха могли да мобилизират над 60 000 души персонал като част от маневрите, провеждани в продължение на седмици от август насам.
Бой със сенки
Западни представители многократно са заявявали, че не очакват остра заплаха или тайни планове за атака. Вместо това, дуелните учения ще послужат за тестване на способностите, като НАТО ще прецени оборудването, човешките ресурси и оперативната готовност на Русия.
„Можем да го наречем форма на военен бой със сенки, но мотивите и последиците са много различни от двете страни“, каза Агния Григас, външен сътрудник в Атлантическия съвет. „Русия заплашва реда, основан на правила; НАТО се стреми да го поддържа.“
Ученията „Запад“ отдавна се разглеждат от НАТО като платформа, чрез която Москва да проектира сила – у дома и в чужбина – и начин да използва регионалните тревоги чрез учения, които включват сценарии за ядрени удари.
От своя страна Западът ще се стреми да демонстрира способността си да отблъсква всякакви агресивни действия от страна на Москва.
„Нашата цел е да покажем на обществото си и на себе си, както и на Русия, че ще бъдем готови“, каза в интервю Каспарс Пуданс, висш генерал на Латвия. „Русия очевидно иска да покаже, че е силна“, каза той.
Операции се провеждат в Латвия и Литва, включително близо 30 000 местни и натовски войски, през октомври, докато Полша е домакин на маневри този месец с подобен брой. Германия допринася с около 8000 войници за учение, известно като „Квадрига 2025“, което се провежда в Балтийския регион и Финландия.
Най-високопоставеният генерал на Германия, Карстен Бройер, отбеляза този месец, че ученията на НАТО ще се припокриват със „Запад“, отправяйки предупреждение към Москва да не ескалира напрежението. Той каза, че дори да няма остра заплаха от нападение, правителството на Путин вероятно ще се възползва от събитието.
Туск се фокусира върху постиженията на мисията в симулирането на нападение над Сувалкския проход, полско-литовска гранична зона, която се простира на по-малко от 100 километра, вклинена между Беларус и Калининград. Военните плановици я разглеждат като потенциална точка на атака, която би откъснала балтийските държави от останалата част на Европа в случай на нападение.
Но други европейски лидери подчертаха асиметричната заплаха на Русия, а не демонстрацията на военна мощ. Латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс заяви, че усилията на Кремъл са били свързани и с дейност извън бойното поле, целяща да сее разделение.
„Не става въпрос само за учения като военно учение, но и за информационна кампания“, каза Спрудс в интервю. „Става въпрос за подкопаване на чувството за сигурност сред хората.“
Литовските военни обвиниха Русия в провеждане на публична информационна кампания през август с неверни твърдения, че балтийските държави извършват атаки с дронове срещу цели на руска територия.
Държавите, граничещи с Беларус, предприемат мерки. Полша заяви, че планира да затвори границата си с бившата съветска република, най-близкия съюзник на Путин, преди ученията „Запад“, позовавайки се на „много агресивния характер“ на усилията на Русия. Заедно с Латвия и Литва, тя също така затвори части от въздушното си пространство.
„Не очакваме и нямаме информация, че тези учения „Запад“ ще бъдат използвани за каквато и да е агресия“, каза литовският президент Гитанас Науседа пред репортери тази седмица. „Но както при всяко събитие на засилена военна активност, може да има провокации, дронове може да прелетят на наша територия.“
В контраст с напрежението, беларуският президент Александър Лукашенко освободи 52 политически затворници в четвъртък, вторият подобен ход тази година.