Българските компании, опериращи в сферата на дроновете, все по-смело се ориентират към отбранителния сектор, излизайки от традиционните граждански приложения като селско стопанство и товарни превози. Тази промяна е обусловена както от напредъка на изкуствения интелект, така и от нарастващото геополитическо значение на безпилотните летателни апарати (БЛА) като ключово средство във военни и отбранителни действия. Процесът на трансформация е ясно забележим, коментира Антон Пулийски, председател на Обединено дрон общество (собственик на системния дрон интегратор AeroPRO), в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

"Дроновете отдавна са технология, която надхвърли просто заснемане от въздух и доста бизнеси, които бяха базирани на това, започнаха да се ориентират към конструиране и преработка на дронове," заяви Пулийски. "С сигурност го има като процес."

От алгоритми до бордни решения

Напредъкът в областта на изкуствения интелект е основният катализатор за преминаване към по-сложните функции, необходими в отбраната. Докато преди фокусът е бил върху физическите предимства на дроновете, сега акцентът пада върху комбинацията от различни алгоритми и AI, които позволяват създаването на оптимизирани системи.

Пулийски даде пример с компании, които преди са се занимавали с алгоритми за разпознаване на обекти чрез анализ на кадри от наземни камери, а сега интегрират тези технологии върху летящи платформи. Целта е решенията да се взимат в реално време на борда на дрона.

Според него, броят на компаниите, които активно се занимават с конструиране и подготовка на дронове в България, е под 100, като "определено са над 40."

Критичен поглед към готовността

Въпреки местната инициатива, Пулийски изрази загриженост относно общата готовност, както на европейско, така и на глобално ниво, да се противодейства на дроновите атаки. Той припомни, че въпреки ранните индикации (например сваляне на евтини дронове с много скъпа военна техника)), реакцията е била забавена.

"В момента атакуващите са с превес пред защитаващите се. Антидронсистемите все още нямат 100% защита", каза Пулийски.

Той приветства повишеното внимание и средства от страна на Европейския съюз в тази посока, но добави, че ходът е можело да бъде направен и по-рано.

Българският капацитет и бъдещето

По отношение на производствения капацитет в България, Пулийски уточни, че докато има компании, които се занимават с цялостно производство, по-голямата част от бизнеса е насочен към т.нар. "Assemble Designing" – оценка, съчетаване и интегриране на елементи, тъй като производството на микроконтролери и други компоненти в страната все още е ограничено.

За да се ускори развитието на екосистемата, Обединеното дронно общество фокусира енергията си в образование и привличане на млади кадри чрез инициативи като "дронфутбол" в училища и университети.

Има нужда от "изпреварващо законодателство", което да отчита рисковете и ползите, преди да възникнат значими обществени проблеми, както се случи с тротинетките, добави Пулийски.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

ЕС не страда вече от липса на пари за отбрана, а от липса на иновации в сектора

Военен план на ЕС предвижда проекти за дронове и ПВО за 2026 г.

Българската Dronamics преговаря да стане част от „дрон стената“ на Европа

За да води войни с дронове, Европа трябва да преодолее хронична липса на финансиране