Глобалните кредитори рискуват удар по капитала заради стрес при небанковите играчи

Степента на връзките - и произтичащите рискове - е илюстрирана чрез преглед на 471 традиционни банки в САЩ и еврозоната

16 October 2025 | 13:50
Автор: Лора Нунън
Редактор: Емил Соколов
Снимка: Bloomberg.com
Снимка: Bloomberg.com
  • МВФ предупреждава, че стрес при небанкови институции може значително да намали капиталовите коефициенти на банките, особено в Европа.
  • В стрес сценарий CET1 спада с >100 б.п. при ~10% от банките в САЩ и ~30% в Европа; експозициите към NBFI често надхвърлят Tier 1 капитала.
  • Ликвидността е уязвима: част от банките не биха посрещнали пълни тегления по договорени линии, като рискът е по-висок за малки американски и големи банки в еврозоната.

Банките могат да понесат „значителен“ удар по капитала, ако се появят пукнатини в други части на глобалната финансова система като хедж фондове и алтернативни управляващи активи, предупреди във вторник Международният валутен фонд.

По-дълбока обвързаност с небанкови институции увеличава системния риск

В полугодишния си доклад за финансовата стабилност МВФ подчертава нарастващото преплитане на традиционните кредитори с т.нар. небанкови финансови институции (NBFI) - разнообразна група, която включва и застрахователи и вече държи около 50% от финансовите активи. Според фонда най-изложени биха били европейските банки.

Степента на връзките - и произтичащите рискове - е илюстрирана чрез преглед на 471 традиционни банки в САЩ и еврозоната. Установено е, че европейските банки са предоставили толкова много кредит на други финансови фирми, че стрес при небанковите играчи би изчерпал техните най-качествени капиталови коефициенти със средно 120 базисни пункта. За американските кредитори потенциалният удар по коефициента Common Equity Tier 1 (CET1) е 65 базисни пункта.

Експозиции към частни финанси и стрес сценарий на МВФ

През последните години частният кредит и застрахователите навлязоха в широки сегменти на кредитния пазар, които преди бяха запазена територия за банките, а дялово финансиране все по-често запълва финансиращи празнини за бизнеса. Банки, преследващи „по-висока възвръщаемост на собствения капитал от традиционното търговско и индустриално кредитиране“, от своя страна насочват огромни суми към частните финанси, посочва МВФ.

Ръстът е бърз на пазари като фондове за дялово финансиране и кредит, с експозиции от почти 500 млн. долара към края на юни - увеличение с 59% само за шест месеца.

Стрес сценарият е дефиниран като ситуация, в която небанковите институции усвояват напълно неизползваните си кредитни линии и ангажименти, а рисковите тегла/такси по техните заеми се увеличават със 150%.

„Растящите експозиции на банките към NBFI означават, че неблагоприятни развития при тези институции - като понижения на рейтинги или спад в стойността на обезпеченията - могат значително да засегнат капиталовите коефициенти на банките“, казва МВФ. Финансови лидери се събират във Вашингтон за есенните срещи на фонда.

Изследователите посочват, че ударът за европейските банки е по-голям, „отразявайки по-висока експозиция към NBFI спрямо рисково-претеглените активи“.

Солвентност и ликвидност: къде са най-уязвимите

Повишената експозиция на традиционните кредитори означава, че тяхното здраве се преплита с компании, които са и техни конкуренти. Прегледът на МВФ установява експозиции към NBFI, надхвърлящи Tier 1 капитала - „който позволява на банка да поема загуби и да остане стабилна в криза“ - при банки, държащи почти 50% от активите в извадката.

Тези високи експозиции означават, че ако нещата се влошат при небанковите играчи, и традиционният финансов сектор ще бъде силно ударен.

„Резултатите подсказват, че ефектът върху коефициентите на платежоспособност на банките може да е съществен“, посочва МВФ. „CET1 коефициентите биха спаднали с над 100 базисни пункта при около 10% от банките в САЩ и 30% от европейските банки.“

Ликвидността на банките също би била засегната, ако NBFI изтеглят всички средства по договорените, но още неусвоени линии. МВФ казва, че 4% от анализираните американски банки не биха имали достатъчно ликвидни активи, за да посрещнат тези нужди, а други биха попаднали под „тежък“ ликвиден стрес.

„Ефектът от тези изтичания е концентриран сред по-малките банки в САЩ и големите банки от еврозоната, които предоставят големи ликвидни и кредитни линии спрямо размера си“, добавя МВФ.

„Тези банки също имат по-ниски ликвидни коефициенти, по-висока обремененост на активите в еврозоната и, в САЩ, по-висок дял на неосновни депозити и по-нисък начален CET1 коефициент спрямо сходни институции.“