Скокът в акциите на европейските банки започва да прилича на балон
Графика на деня, 07.10.2025 г.
Обновен: 7 October 2025 | 21:06
Автор: Bloomberg TV Bulgaria
Скокът от над 1 трилион евро (160%) в пазарната капитализация на водещите европейски банки за три години показва условия, подобни на балон: това е четирикратно увеличение в сравнение с разширяването на по-широкия пазар и повишава оценките до 17-годишен връх.
По-оптимистичните перспективи за печалбите, които водят до повишаване на прогнозите, нарастващите изплащания на акционерите и поредицата от сливания и придобивания са в основата на това и остават ключови за поддържането на ралито.
Скокът от 160% в пазарната капитализация на европейските банки, въз основа на индекса Stoxx 600, до 17-годишен връх от края на 2022 г. – когато ЕЦБ започна да повишава лихвите – има белезите на балон, но също така има силна структурна подкрепа.
Поскъпването, подкрепено от повишаването на лихвите и устойчивото кредитно качество, укрепените баланси, стабилните капиталови позиции, нарастващите изплащания на акционерите и ескалацията на сливанията и придобиванията, са основните движещи сили.
Повишението на цените на акциите се води от италианските и испанските банки – акциите на UniCredit са поскъпнали с повече от 500% – а тези на германските Deutsche Bank и Commerzbank с 300% или повече, подпомогнати от амбициите на страната за фискална експанзия.
Съществуват обаче рискове, било то от нови данъци за банките или от намаляване на приходите в резултат на понижаването на лихвите, а политическите, фискалните и кредитните проблеми също заплашват устойчивостта на възхода.
Намаляването на лихвените проценти и възможността за увеличение на кредитните загуби от настоящите неустойчиви ниски нива все още не са се отразили на прогнозите на анализаторите, като общата консенсусна прогноза за сектора се повишава от началото на годината.
Компенсирайки понижените очаквания за нетния лихвен доход, приходите от такси – подкрепени от растящите фондови пазари и оптимистичните условия за глобална търговия – допринесоха за леко повишение на прогнозите за приходите за 2025/26 г.
Ниската цена на риска през първото и второто тримесечие, без непосредствени признаци за влошаване, ограничи очакваното повишение на кредитните разходи, които сега се очакват да бъдат с 5% по-ниски от прогнозираните в началото на годината.
Взети заедно, тези фактори са повишили прогнозите на анализаторите за печалбата преди данъци за сектора с 3% за 2025 г. и с по-значителните 7% за 2026 г., което би допринесло за силното представяне на акциите в сектора през тази година.
Скокът в цените на акциите на най-големите кредитори в Европа е повишил оценката на сектора на база цена/балансова стойност до 1,2 пъти, най-високата от финансовата криза през 2007-08 г. и 3 пъти по-висока от най-ниските нива през 2020 г.
Това се подкрепя от значително подобрените перспективи за печалбите в целия сектор, заедно с нарастващите дивиденти за акционерите и завръщането на трансграничните сливания и придобивания, което допринася за нагласите на инвеститорите.
Въпреки това рисковете остават, като политическите сътресения във Франция, фискалното затягане, което може да доведе до нови банкови данъци, и войната на Русия с Украйна. Устойчивостта – или липсата на такава – на възхода зависи от баланса между двете, но с „лесните печалби“, които вече са отразени в цените на акциите, може да са необходими нови катализатори, за да се добави нов етап към възхода.
BNP Paribas, Societe Generale и Credit Agricole притежават общо 37 милиарда евро френски държавен дълг, което при 5% (SocGen) до 21% (CredAgricole) от собствения капитал е управляем риск. Това отчасти изолира кредиторите от пряко влияние на опасенията относно фискалната позиция на Франция или суверенния риск.
Включвайки облигациите, държани в рамките на застрахователните операции, експозицията на трите банки заедно се увеличава до 84 млрд. евро (24% от собствения капитал).
Европейският банков орган използва по-широко определение за суверенна експозиция в своята инициатива за прозрачност, включващо експозиция към регионални активи. На тази основа общата експозиция на френските банки се увеличава до 166 млрд. евро (47% от собствения капитал).
Ранните признаци за натиск върху приходите на европейските банки са очевидни, въпреки че те отново опровергаха очакванията с резултатите си за второто тримесечие, опровергавайки и прогнозите за понижение на нетните оценки.
От големите банки 8% значително не достигнаха консенсуса за второто тримесечие, което е увеличение спрямо нула през четвъртото тримесечие на 2024 г. и първото тримесечие. Делът на надхвърлените приходи спадна до 36%, което е по-малко от половината от този през предходните две тримесечия, показвайки, че натискът от пониженията на основните лихвени проценти и слабия растеж на кредитирането започва да се отразява.
В компенсация на това, разходната ефективност се подобри, като нито един голям кредитор не пропусна прогнозите, а делът на надхвърлените резултати се повиши до 40% спрямо 7% през предходните две тримесечия.
Качеството на кредитите остава устойчиво. Подпомогнати от разходите и устойчивостта на рисковите разходи, прогнозите за основната печалба на акция, банките, които представиха по-добър резултат бяха 68%, а тези, които не удволетвориха очакванията само 8%.
Очакванията за бъдещите лихвени проценти се повишиха в еврозоната и Обединеното кралство през последните месеци, като икономистите сега очакват лихвените проценти в еврозоната да спаднат с не повече от 25 базисни пункта през следващите 12 месеца, преди да започнат да се повишават.
Очаква се тези предвиждани повишения да доведат лихвите до 2,6% за три години (спрямо 2% днес) в еврозоната и до около 4% във Великобритания – в съответствие с текущата лихва, но с повишение от ниското ниво от около 3,5%, наблюдавано преди една година. Краят на цикъла на понижаване на лихвите, последван от ново повишение, следва да подкрепи перспективите за приходите на банките през 2026-28 г.