Китай напредва с плана си за новия най-голям язовир в света
Проектът поражда значителни екологични рискове и геополитическо напрежение
Редактор: Антон Груев
Огромният икономически стимул и увеличаването на чистата енергия от мегаязовир в Тибет на стойност 167 млрд. долара (1,2 трилиона юана) се оказаха достатъчно примамливи за китайските лидери, за да пренебрегнат опасенията за потенциални щети върху биоразнообразието и въздействието върху отношенията с Индия.
В събота китайският премиер Ли Цян даде старт на строителството на хидроенергийния проект, който е три пъти по-голям от язовира „Три клисури“, в долното течение на река Ярлун Цанпо. Според официалната информационна агенция Синхуа той е представил и новата компания China Yajiang Group, която ще управлява развитието на язовира.
Макар че все още много неща не са известни за проекта, самата му цена показва грандиозните мащаби, които инженерите предвиждат, като оценката е повече от четири пъти по-голяма от 37-те милиарда долара, които струваше язовир „Три клисури“ при завършването му през 2009 г. Това обещава икономически сътресения за сектори като строителството, цимента и стоманодобива, както и голям нов източник на чиста енергия, който в крайна сметка може да помогне на страната да постигне целта си за нулеви нетни емисии до 2060 г.
Книжата на Power Construction Corp. of China и China Energy Engineering Corp. поскъпнаха с 10% в Шанхай, а акциите на China Energy Engineering в Хонконг нараснаха с 51%. Акциите на Huaxin Cement Co. поскъпнаха повече от два пъти в Хонконг, преди да изтрият част от тях, докато дяловете на Anhui Conch Cement Co. добавиха цели 7,6% на континенталния пазар. Желязната руда и китайските фючърси на стоманеното арматурно желязо и горещо валцувана стомана също се повишиха.
Проектът носи и рискове. Язовирът може да се превърне в източник на напрежение между Китай и Индия, тъй като река Ярлун Цанпо минава през щата Аруначал Прадеш в Североизточна Индия и се влива в река Брахмапутра, която след това влиза в територията на Бангладеш.
Напрежение между Индия и Китай
Индия официално „изрази своята загриженост пред Китай“ през декември миналата година, заяви министърът на външните работи на страната пред депутатите през март, като добави, че проектът е заемал важно място в дискусиите между двете страни през януари.
Полагането на основите на проекта в събота се случва в сложен момент в отношенията между двете най-големи държави в света. Двустранните връзки се стабилизираха донякъде след четиригодишна безизходица заради граничния сблъсък през юни 2020 г., при който загинаха около 20 индийци и най-малко четирима китайци. Пекин назначи нов посланик в Индия през 2024 г., а по-рано тази година страните се споразумяха да възобновят преките полети и да улеснят визовите процедури.
Въпреки това остават много точки на напрежение. Индия се стреми да се позиционира като основна алтернатива на Китай в Азия като производствен център, а по-близките ѝ отношения със САЩ през последните години се подхранват до голяма степен с цел да се противодейства на влиянието на Пекин в региона. Ню Делхи поддържа инвестиционни ограничения за китайските компании, които навлизат в страната, а китайските компании наскоро започнаха да изтеглят персонала си от някои фабрики в Индия.
Конфликтът между Индия и Пакистан по-рано тази година допълнително обтегна отношенията, след като Исламабад заяви, че е свалил няколко индийски самолета с помощта на изтребители китайско производство, а изследователска група към Министерството на отбраната на Индия заяви, че Пекин е предоставил на Пакистан въздушна отбрана и сателитна подкрепа по време на сблъсъка. Пакистан, дългогодишен съперник на Индия, е един от най-близките регионални партньори на Китай.
Съществуват и опасения за околната среда относно необратимото въздействие на строителството на язовири в дефилето Ярлун Цанпо, където реката се спуска на 2000 метра надморска височина в рамките на 50-километров участък. В района се намира национален природен резерват и е една от зоните с най-голямо биоразнообразие в страната.
Проектът се усложнява и от предизвикателствата, свързани с доставката на материали и работници до толкова отдалечено място, както и от високите разходи за прокарване на електропроводи, които да доставят електричество до по-гъсто населените източни части на Китай. Пекин заяви, че няма да има отрицателно въздействие върху районите по течението на реката и обеща да въведе мерки за осигуряване на безопасност и опазване на околната среда.
Повече електроенергия, отколкото в Полша
Проектът ще се състои от пет каскадни язовира и ще бъде разположен около град Нинчи в югоизточната част на Тибетския автономен регион, съобщи Синхуа. Инженерите ще измислят начини да изправят някои от завоите на реката и за отклоняване на водата чрез тунели, според доклада.
Китайските инженери твърдят, че дефилето има потенциал за производство на 70 гигавата електроенергия, което е повече от общия енергиен капацитет на Полша и би го превърнало в най-големия енергиен проект в света.
Не е ясно как Yajiang Group ще финансира строежа, който вероятно ще бъде един от най-скъпите инфраструктурни проекти в света, но като се има предвид историята на кредитиране на язовири в Китай и способността на бъдещите продажби на водноелектрическа енергия да помогнат за изплащането на заемите, това изглежда малко вероятно да бъде проблем.
Обявяването на проекта накара фючърсите на китайските държавни облигации да паднат в понеделник поради залозите, че този ход ще доведе до подобряване на икономиката, което ще подкопае привлекателността на сигурни активи като държавния дълг. Тридесетгодишните контракти се понижиха с 0,5% до най-ниската си стойност от началото на юни.
По-рано тази година Националната комисия за развитие и реформи включи изграждането на язовир в долното течение на река Ярлун Цанпо в Тибет и проект за пренос на електроенергия оттам до района на Хонконг в годишния си доклад до Националния народен конгрес.