Банковите лидери и политици, събрани за пролетните срещи на Международния валутен фонд, омаловажиха перспективата за надвиснала финансова криза, въпреки предупрежденията, че водената от САЩ търговска война заплашва стабилността на световния пазар.
Хаотичната търговска война, предизвикана от поредица от обявени и понякога намалявани от администрацията на президента Доналд Тръмп мита, доведе до ескалираща волатилност на пазарите на акции, валути и държавни ценни книжа на САЩ. Прогнозите за глобалния растеж бяха намалени и някои, включително президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел, се опасяват от предстояща рецесия.
Експерти, включително анализатори от Scope Ratings, предупредиха, че сътресенията могат да предизвикат следващата финансова криза. Банкери, регулатори и лобисти, събрали се тази седмица във Вашингтон за пролетните срещи на МВФ, до голяма степен не бяха съгласни.
„Несигурността, която изпитваме, е много висока, но това може да не е уникално“, каза председателят на Standard Chartered Хосе Виналс пред Bloomberg Television, отбелязвайки, че светът е преживявал „сложни моменти“ и преди, включително пандемията от Covid-19.
Въпреки че „непредсказуемостта“ на траекторията на тарифите е „обезпокоителна“, което би могло да навреди на отделните икономики, ако бизнесът и потребителите отложат финансовите си решения, досега има малко „значителни финансови последици“ извън колебанията на фондовите пазари и пазарите на държавни ценни книжа, каза Виналс.
В САЩ 20-те най-големи банки навлязоха в кризата, след като добавиха капитал от над 170 милиарда долара през последните три години, съобщи Bloomberg News по-рано тази седмица. Европейските банки също така значително увеличиха капиталовите си нива, показват данни на Европейската централна банка.
Има няколко ключови разлики между настоящите финансови условия и тези, които предшестваха предишни кризи, каза Тобиас Адриан, директор на отдела за парични и капиталови пазари на МВФ и съавтор на прегледа на финансовата стабилност тази седмица.
Те включват липсата на „пазарна дисфункция или институционални провали“, както и факта, че не се очаква забавянето на растежа да бъде драматично, каза Адриан. Той също така посочи, че скорошният спад в стойностите на някои класове активи е дошъл от много висока база, така че спадът може да се счита за „нормализация“.
Политиците заявиха, че устойчивостта на пазарите сочи към ползите от високите стандарти, наложени след финансовата криза от 2008 г. – стандарти, които сега са под атака от глобален дерегулаторен натиск.
В частни разговори регулаторите се възхищаваха на това колко добре финансовата индустрия е устояла на историческите промени в цените на активите през последните седмици. Някои се опасяват, че безупречното състояние на индустрията би могло да окуражи призивите за пауза в бъдещите реформи и облекчаване на вече направените, като един от тях предполага, че в дългосрочен план може би е било по-добре, ако банките се бяха представили по-зле, тъй като една мини-криза би могла да бъде полезен катализатор за напомняне на заинтересованите страни за необходимостта от високи стандарти.
„Докато членовете на Г-20 гледат към несигурно бъдеще, най-добрият ни начин да предотвратим финансовата нестабилност, като същевременно подкрепим икономическия растеж, е да предприемем мерки за защита и повишаване на устойчивостта на световната финансова система“, написа тази седмица в писмо до Г-20 Клаас Нот, президент на холандската централна банка и председател на Съвета за финансова стабилност.
Междувременно във финансовия сектор лобистите казват, че надеждите им за облекчаване на правилата остават големи.
„Нещата се успокоиха днес. Пазарите не са се сринали“, каза Кристин Форбс, професор по глобална икономика и мениджмънт в Масачузетския технологичен институт, на панел на МВФ в четвъртък. „Добрата новина е, че досега всичко се случи гладко, но е предупреждение, че искаме да запазим интелигентни регулации във финансовия сектор. Бих казала, че трябва да бъдем предпазливи по отношение на всяка дерегулация във финансовия сектор.“