Япония прекратява последния експеримент с отрицателни лихви

Очаква се през следващите седмици Японската централна банка да се откаже от последния в света отрицателен лихвен процент, с което ще приключи големият експеримент на световните централни банки с неортодоксални политики.

Според икономисти и търговци на облигации управителят на банката Казуо Уеда ще повиши краткосрочната лихва от -0,1% или следващата седмица, или през април, като това ще бъде първото повишение на лихвата в Япония от 2007 г. насам.

ЯЦБ обмисля края на отрицателните лихвени проценти | Този ход би приближил паричната политика на Япония към основните тенденции

Този ход би означавал стъпка към основната политика, след като в продължение на десетилетия на експерименти ЯЦБ натрупа планина от облигации и акции, увеличавайки баланса си до 127% от брутния вътрешен продукт на страната. Макар че всички тези количествени улеснения и отрицателната лихва помогнаха за отслабването на йената и предотвратиха задълбочаването на дефлацията, едва след шоковете в предлагането, предизвикани от Covid-19 и войната на Русия в Украйна, инфлацията се покачи над 2% и се задържа там.

Още по темата

ЕЦБ има желание за намаление на лихвите, но ще изчака ход на Фед

Членове на ЕЦБ подкрепят намаление на лихвите от юни, а някои не изключват и април

Иво Коларов, FactSet: Няма ситуация, в която ЕЦБ ще намали лихвите преди Фед

За света това ще представлява закриване на епохата на отрицателните лихвени проценти - радикален подход при формирането на политиката, който беше възприет и от Европейската централна банка и някои други техни партньори в битките им срещу спада на цените през 2010 г. И както мнозина там се питаха дали отрицателните лихви са си стрували стреса, който предизвикаха в банките и хората с фиксирани доходи, така и в случая с Япония оценките на икономистите са разнопосочни.

"Отрицателният лихвен процент не допринесе с нищо, абсолютно с нищо" за стимулиране на инфлацията, каза Казуо Мома, бивш изпълнителен директор на ЯЦБ. "Инфлацията в Япония беше предизвикана от ценовия натиск, идващ от чужбина".

Последният облигационер с отрицателна доходност напуска клуба | Броят на облигациите с под нулата е намалял до нула

Приложена първо в Дания, отрицателна лихва беше въведена в Швейцария, Швеция и еврозоната с различни мотиви, които варираха от спиране на огромните притоци на средства в швейцарския франк до стимулиране на ценовия растеж след кризата с държавния дълг в случая на ЕЦБ.

След повече от десетилетие на дефлация през 2016 г. ЯЦБ премина към отрицателен лихвен процент, само няколко дни след като тогавашният управител Харухико Курода публично отрече да обмисля този ход.

"Това беше много въздействащо", казва Хироши Йошикава, бивш съветник в ключовия икономически панел на министър-председателя и почетен професор по икономика в Токийския университет. "Хората бяха шокирани и осъзнаха колко зле е японската икономика".

По това време Курода заяви, че отрицателната лихва може да се понижи, ако е необходимо. Но след обществения отпор, съпротивата на банките, чиито маржовете намаляха, и от мениджърите на пенсионните и застрахователните фондове, които трябваше да инвестират в чужбина, за да намерят активи с достатъчна доходност, ставката така и не отиде по-дълбоко в червено. Шест месеца след трудния старт централната банка обяви преразглеждане на политиката, тъй като се опитваше да намери начин да контролира доходността на облигациите, като същевременно запази отрицателната лихва.

Отрицателните лихви сринаха доходността в Япония | Въвеждането на отрицателни лихви от страна на ЯЦБ през 2016 г. понижи цялата крива на доходността

Глобалният експеримент с лихви под нулата проценти също продължи. Запасът от облигации, по които инвеститорите получиха отрицателна доходност, в крайна сметка достигна своя връх от 18,4 трлн. долара в края на 2020 г., според глобалния агрегатен индекс на Bloomberg. След това инфлацията започна да се раздвижва и европейските централни банки излязоха от отрицателната територия, като ходът на Швейцарската централна банка от септември 2022 г. превърна ЯЦБ в последната с отрицателни лихви.

Крайната оценка за ефективността на тази политика все още е неясна.

ЕЦБ твърди, че отрицателните лихвени проценти са успешни, като според изследванията те са подкрепили банковото кредитиране, подобрили са предаването на политическите импулси във финансовата система, стимулирали са икономиката и са повишили инфлацията.

В Швейцария ръководителят на централната банка Томас Джордан отиде по-далеч, като миналата година заяви, че политиката "е доказала своята стойност" и ще бъде пренасочена при необходимост. За разлика от тях шведската Риксбанк прекрати политиката в края на 2019 г., преценявайки, че последиците за финансовата ѝ система са прекомерни.

Експериментът на Европа с отрицателните лихвени проценти |

Федералният резерв така и не премина към отрицателни лихвени проценти, достигайки дъното в диапазона от 0 до 0,25% през март 2020 г., докато бушуваше пандемията от Covid. Макар че могат да бъдат полезни в краткосрочен план, отрицателните лихвени проценти могат да бъдат "контрапродуктивни, ако се прилагат в дълъг времеви хоризонт", пишат изследователите там в статия през септември.

"Основното нещо, което научихме за отрицателните лихвени проценти, е, че те са изключително ограничени", казва Джоузеф Ганьон, старши сътрудник в Института за международна икономика "Питърсън" във Вашингтон, който преди това е работил във Фед.

Анализаторите на Фед отбелязаха, че отрицателните лихвени проценти могат да бъдат полезни за отслабване на валутата - нещо, към което се стремят централните банки в Швейцария и Дания.

През последните няколко години, когато лихвените проценти в САЩ се повишиха, йената се срина до най-слабата си стойност от три десетилетия насам. Това натежа на домакинствата и малките предприятия, тъй като разходите за внос се повишиха, но също така помогна за повишаване на общите корпоративни печалби в Япония до най-високите в историята.

Този ръст на печалбите помогна на борсовия индекс Nikkei 225 да достигне нов рекорд за пръв път от 1989 г. насам през тази година. Банките са водещи в залаганията, че преминаването от отрицателни лихвени проценти ще подобри маржовете, като някои от най-големите кредитори се подготвят за старта.

Още по темата

Земетресението може да отложи края на отрицателните лихви в Япония

Япония не е готова за прощален реквием на ерата на отрицателните лихви

Но една от ключовите заинтересовани страни ще се стреми да запази разходите по заемите ниски: Премиерът Фумио Кишида обеща увеличаване на разходите за детски градини и национална отбрана и ще разчита на евтин дълг, за да ги плати. Япония има най-големия държавен дълг в развития свят, съотнесен към брутния вътрешен продукт, който възлиза на 255%.

Уеда все още държи възможностите си отворени, тъй като преговорите за заплатите, които ще приключат този месец, са от ключово значение за потвърждаване на това дали икономиката се намира в така наречения от него благоприятен цикъл. Членовете на управителния му съвет сигнализираха, че предстои повишение.

Но дори и дните на отрицателните лихвени проценти в Япония да са явно преброени, икономистите очакват, че разходите по заемите ще останат близки до нулата още доста време.

Още по темата

Централните банкери предупреждават за несигурни перспективи на паричната политика

Паричната маса във Великобритания спада за първи път от 13 години и намеква за рецесия