Москва направи икономиката си устойчива на санкции и отслаби позицията на Запада

Енергийната система на Запада обаче остава все така зависима от Русия

19:30 | 19 януари 2022
Автор: Антон Груев
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Усилията на Русия да намали зависимостта си от световната финансова система са я подготвили добре за санкциите, които ЕС и САЩ смятат да ѝ наложат, ако отново нападне Украйна. Относителният успех на стратегия, която инвеститорите наричат „Крепост Русия“ вероятно ще намали възпиращата сила на заплахите на Запад, пишат Макс Седън и Полина Иванова за Financial Times.

Същевременно, ЕС не е намерил заместител на руския газ, което значи, че всякакви ограничения върху руския износ на енергия може да навредят повече на блока и оставят възможността на Москва да отвърне чрез ограничаване на доставките на синьо гориво.

Санкциите, които Западът обсъжда вероятно ще бъдат по-сурови от тези, приети след като през 2014 Русия анексира украинския полуостров Крим от Русия през 2014 г. Те биха могли да приличат на наказателни мерки, използвани срещу Иран и Северна Корея, които почти отрязват страните от глобалната икономика.

Но руското министерство на финансите, което от години е тествало най-лошите сценарии и е създало звено, работещо за противодействие на възможни мерки от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ, казва, че руската икономика може да издържи дори на тези видове мерки.

„Очевидно би било неприятно, но е постижимо. Мисля, че нашите финансови институции могат да се справят, [ако] се появят тези рискове“, каза миналата седмица финансовият министър Антон Силуанов.

Възможността за руска агресия срещу Украйна и последващо финансово отмъщение от САЩ и Европа се увеличи, след като преговорите проведени в Женева и Брюксел през миналата седмица за намаляване на напрежението бяха определени от Кремъл като „неуспешни“.

Руският президент Владимир Путин разположи над 100 000 войници по украинската граница и заплаши с военни действия, освен ако Западът не изпълни серия от изисквания за сигурност.

„Когато Путин попита какво да правим, ако бъдем наказани със санкции за военни действия, неговите служители могат да поздравят и да кажат: „Да, Владимир Владимирович, ние знаем точно какво да правим“. И това им дава чувство на увереност, че санкциите не са причина за притеснение“, казва Александър Габуев, старши научен сътрудник в Московския център Карнеги.

От 2014 г. Русия увеличи резервите си в чуждестранна валута и се опита да започне да „дедоларизира“ икономиката си.

Резервите на централната банка нараснаха с над 70% спрямо края на 2015 година и надминават 620 млрд. долара. Съотношението на доларите през 2021 година е било около 16,4%, което е по-малко отколкото през 2020 година. Тогава те са представлявали 22,2% от общите резерви. Около 30% от тях са в евро, 21,7% в злато и 13,1% са в юани. През 2017 година, Русия сля резервите си с новосъздаден фонд за Национално богатство, където се събират приходи от нефт и газ.

Рязкото поскъпване на петрола, който надмина бюджетната равновесна стойност от 43 долара за барел подкрепи фонда. Русия очаква той да достигне 300 милиарда долара до 2024 година. Междувременно, правителственият дълг представлява около 20% от БВП и по прогнози на рейтинговата агенция Fitch се очаква да спадне до 18,5%.

Русия се научи да разчита по-малко на чуждестранните инвеститори. Държателите на руски правителствени облигации са спаднали до 20% след като в края на миналата година Вашингтон забрани на американски инвеститори да търгуват с новоемитиран дълг. Мерките намалиха чуждестранните инвестиции, но увеличиха устойчивостта на страната от външни шокове или внезапна разпродажба. След забраната, финансовото министерство пласира повечето емисии на притежавани от държавата банки.

Руските компании научиха урока си от първите санкции, когато много от тях изпитваха затруднения да набират средства, за да изплащат заеми от западни банки. Корпоративните кредити намаляха от 150 млрд. през март 2014 до 80 млрд. през миналата година.

Санкциите от 2014 и усилията икономиката да стане по-устойчива на бъдеши ограничения имаха своята цена – икономиката на страната нараства средно с едва 0,8% годишно от 2013 година насам, в сравнение с 3% ръст на глобалната икономика. Консервативната фискална политика е ограничила социалните разходи и инвестициите в инфраструктура. Реалните доходи се сринаха, а Путин отказа да харчи от Националния фонд за преодоляване на последиците от пандемията, инжектира много по-малко стимули в икономиката и разхлаби ограниченията за борба с COVID-19 по-бързо от западните страни. Епидемиолози смятат, че това е една от причините Русия да е сред държавите с най-голяма смъртност на глава от населението.

Стабилността на руската стратегия Крепост Русия „изглежда като пост-съветски тип стабилност, при която се жертва икономическия растеж в името на стабилността,“ казва Мария Шагина, хоноруван лектор във финландския институт за Международни работи.

Русия направи много, за да намали своята зависимост от чуждестранното финансиране, но ЕС не направи почти нищо, за да намали своята зависимост от енергийните продукти които Русия изнася и така рискува да пострада от санкциите, които ще наложи на Русия.

Блокът внася над 40% от газа и над 25% от петрола си от Русия, което го прави уязвим на шокове.

Западът зависи от Русия и за други важни природни ресурси, като титана. Това може да предпази от санкции VSMPO-Avisma, най-големят доставчик на титан за самолетите на Boeing.

Тази взаимозависимост може да затрудни още повече Запада в опитите му да наложи по-всеобхватни санкции срещу руския финансов сектор. САЩ и ЕС обсъждат забрана на трансакциите с големи руски държавни банки или изхвърлянето на страната от системата за глобални плащания SWIFT, но тези мерки ще бъдат ефективни само ако те спрат да купуват това, което Русия изнася.