Светът върви към нов империализъм

Политическият натиск подменя мностранността в международните отношения, установена след Втората световна война, с политика на силата, а съществуващият световен ред се разрушава. Следвоенният ред почива на два стълба: международните институции и международното право. И двете в момента ерозират. Но – важното – не се създава нищо ново на тяхно място, а се заменя с тенденция към един нов империализъм в света от страна на трите големи международни играчи – Русия, САЩ и Китай. Това каза Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в предаването „В развитие“ с водещ Ивайло Лаков.

Събеседникът нарича този процес „ретроимпериализъм“ – в който глобалната доминация се постига не чрез икономика и влияние, а с анексиране на територии – Русия в Украйна, амбиции на Китай към Тайван, дори риторика от Тръмп относно територии като Гренландия и Панама. Те вървят ръка за ръка с отслабването на международни институции като ООН. Според Кючуков ООН трябва да се реформира, но по-важният въпрос е: може ли да се реформира, а отговорът е не сега.

„За да остане универсална организация, ООН трябва да се реформира със съгласието на всички. Реформата не може да бъде наложена. Тя може да бъде съгласувана, но сега това, което липсва, и което я прави невъзможна е, че липсва диалог и взаимно доверие.“

Погледнато през тази призма последното изказване на Доналд Тръмп, който даде 50 дни срок на Русия за постигане на мир с Украйна, под заплаха от 100% мита, включително вторични санкции за държавите, които купуват руски стоки, е нова фаза в комуникацията – преминаване от неформално взаимодействие към политически натиск.

„Ако трябва да говорим за кардинална промяна в подхода на Тръмп спрямо Русия, то ще бъде, когато двете страни спрат да си говорят.“

Събеседникът коментира, че в момента по-скоро виждаме политическо маневриране от двете страни, а с по-острата реторика спрямо Москва Тръмп успява да отговори на критиците си.

„Това, което Тръмп прави в момента, е да отговори на критиките от няколко посоки. Първо – от страна на Европа, че се е дистанцирал от Украйна и че е взел проруска позиция. Второ – има вътрешно напрежение в САЩ, включително и в Републиканската партия, като там има същите обвинения. Квинтесенцията на това, което Тръмп каза, беше: „ние ще произвеждаме, НАТО ще плаща“.

Този извод предполага, че сегашната администрация вижда войната като бизнес и търговия с влияние, което да постави Вашингтон в по-изгодна позиция, смята международният анализатор. И въпреки това комуникацията между САЩ и Русия продължава, макар неформално.

„Това, което основно тече по линията Москва-Вашингтон, не е толкова войната в Украйна, а с темата, с която започнахме – бъдещия световен ред. Русия и САЩ реално разговарят за геополитика в момента. И войната в Украйна е част от тези неща.“

Тук идва друг голям проблем – Европа отсъства от тези разговори, защото ѝ липсва собствена визия и политика. А нейните предимства не са в твърдата сила, а в способността си да преговаря и да задава дневен ред. Засега обаче не го прави, констатира Любомир Кючуков.

„Това, което Европа може да сложи на масата, е бъдещите си отношения с тези основни играчи. Говоря с Русия на първо място, когато говорим за войната в Украйна, както и със САЩ и Китай. Защото Европа е фактор. И то бих казал незаобиколим фактор в света. Друг е въпросът, че не е играч.“

Още по темата

Митата вече далеч не са само въпрос на търговия

Възстановяването на Украйна е част от сигурността на Европа

"Бащицата" в Белия дом не може да бъде считан за истински приятел на НАТО

Тръмп търси баланс между Арабските монархии, с които иска да прави бизнес, и Израел

Преслав Райков: Войната в Украйна ще бъде приключена през цената на петрола