От гледна точка на Вашингтон европейците са достатъчно големи и богати и способни да започнат да се грижат сами за себе си. Убийството на Навални направи много трудно да се защитава идеята, че трябва да спрем да въоръжаваме Украйна и да седнем да преговаряме веднага. Тази идея беше започнала да обикаля, но в Мюнхен стана ясно, че трябва да има някаква друга точка на равновесие. Че не могат да бъдат оставяни руснаците да завземат територии и след това да се седне на масата за преговори. Това каза Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейски съвет за външна политика, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

За смъртта на Навални събеседничката каза: “Не мисля, че това беше логично. При Навални особеното беше, че той създаваше впечатление, че никой не може да го счупи. Освен това ние имаме примери от миналото за политически затворници, които не винаги са приключвали трагично. Беше ясно, че Навални няма да излезе от затвора докато Путин е жив, но чисто политически Навални не представляваше никаква заплаха за Путин”. 

“Заплахата, която той представляваше, беше моралната. Той даваше на хората надеждата, че може да има една друга Русия”. 

На въпроса дали тази морална сила не е многократно по-голяма след като той вече не е между живите, гостенката предупреди: “Тази сила трябва някой да я наследи. Иначе тя сама по себе си не може да съществува. Просто така. Някой трябва да я олицетворява. Иначе тя с времето ще угасне така, както с времето угасна славата на Немцов, на самия Магнитски, който се превърна в метафора”.

“Тази сила трябва да бъде носена от някого. Според мен в Мюнхен много силно впечатление направи речта на Юлия Навалная. Нейното поведение, нейното присъствие. Тя имаше силата да излезе и да говори, че трябва да има правосъдие в Русия, че някой трябва да понесе отговорност за това, което се случва там. Надявам се това да е стъпка в оформянето на някакъв опозиционен полюс, но би било жалко, ако паметта за Навални остане просто като една икона”. 

Проблемът с Путин е, от една страна, че той е непредвидим, а от друга, че има ядрено оръжие. За това реакцията срещу него не може да бъде радикална. Западните лидери се притесняват, че той може да прибегне към по-големи крайности. За това се налага и балансиране в Украйна - колко оръжие да се дава, кога да става това, за да няма много сериозен дисбаланс на силите, обясни Чернева.

Двустранните договори на Украйна с трите най-големи сили в Европа - Германия, Франция и Великобритания - целят да се дадат онези липсващи гаранции за Украйна, от които тя има нужда, особено като се има предвид, че членството на Украйна в НАТО не може да настъпи, когато Украйна е във война, коментира Весела Чернева.

“Трябва да правим разлика между краткосрочните мерки и по-дългия хоризонт.  Краткосрочните са свързани с военната помощ за Украйна, която е нужна на фронта сега и веднага, а също и с финансовата помощ, която да позволи на украинската икономика да продължи да функционира и във военно време”.

А дългият хоризонт се отнася до това с какви партньори, с какви съюзници влиза Украйна в една бъдеща архитектура на сигурност в Европа, добави Чернева. “Казано по-просто - как може да се предотврати следващата война”.

Защото за всички е ясно, че дори и сега да има някакъв тип договорено примирие, някакъв тип международно охранявано споразумение, на Путин ще му трябват от три до пет години, за да се прегрупира и може отново да започне да атакува, каза още гостенката. “Всъщност това е въпросът - как може да бъде предотвратена една бъдеща война и отговорът отчасти е в тази мрежа от споразумения, която трите най големи европейски сили подписаха”. 

Ролята на САЩ в осигуряването на европейската сигурност, както и в осигуряването на помощ за Украйна продължава да бъде голяма. Не можем да кажем, че вече се е случило оттеглянето на САЩ от ангажиментите за защита на Европа, но то вече започва да се случва и ще продължи, независимо от това кой е в Белия дом, каза още дипломатът. Тя добави, че от гледна точка на Вашингтон европейците са достатъчно големи, богати и достатъчно стратегически способни да започнат да се грижат сами за себе си. 

Какво е бъдещето на зелените политики на Европа? Как ЕС ще се бори срещу китайските електромобили? Как можем да тълкуваме силното българско участие в Мюнхен и какви резултати можем да очакваме от него?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.