Извършваме проучвания на нови находища в България и в Сърбия, като проучвателният бюджет за тази година общо за двете страни е почти 30 млн. долара. Експлоатацията на находището в Крумовград ще приключи до края на 2026 година. Това каза проф. д-р инж. Илия Гърков, старши вицепрезидент на Dundee Precious Metals Inc. и изпълнителен директор на дружествата в България, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Плановете на "Дънди Прешъс Металс" в България за 2023 година включват регистрация на „търговско откритие“ в проучвателна площ „Св. Петка“, намираща се в района на Челопеч и включена в настоящата концесионна площ. До края на януари 2024 година трябва да бъде приключена регистрацията на „геоложко откритие“ в площ Бревене, която е съседна до района на Челопеч зона, като следващата стъпка е „търговско откритие“, разкри Гърков.

Усилията на компанията са насочени и към удължаване на живота на проекта в Крумовград - проекта Ада Тепе, каза още гостът. „Това е малко рудно тяло. Независимо кой какво говори, до края на 2026 година по настоящите запаси, добивът и експлоатацията на това рудно находище приключва. В момента ние извършваме проучвателня за нови находища, като проучвателният бюджет за тази година, общо в двете страни (България и Сърбия – бел. ред.) е в рамките на почти 30 млн. долара“. 

Ще се работи и в проучвателната площ Чока Ракита в община Жагубица, Сърбия, като до края на годината се планира регистрация на „геоложко откритие“, а след това и на търговско, за да се пристъпи към строителство на рудници, разкри събеседникът. „Нашият бизнес е такъв. Търсиш, проучваш, откриваш, доказваш, че съществуват запаси“. 

Помолен да сравни бизнес средата в България и Сърбия гостът каза, че „от гледна точка на бизнес, там, поне на първи прочит,„концесионер“ не е лоша дума. Това, че в България беше изпълнена с лошо съдържание и негативна емоция, донякъде е и проблем и вина на бизнеса, но не на всички. Не на целия частен бизнес“. 

Общото между двете страни е, че хората, живеещи в индустриалните региони и в България, и в Сърбия „лесно приемат новите индустрии, но знаят, че минната индустрия има ясно начало и ясен край и се притесняват какво ще се случи след това, когато компанията се изтегли от там“.

„В това отношеине, тъй като тук, в България, ние сме по-напред с проектите, имаме какво да покажем. Доста голям брой хора от Сърбия, заинтересовани страни, посетиха дружествата ни тук и вече знаят, че подкрепяме основаването на бизнеси, които нямат нищо общо с минната индустрия, за да може, когато се изнесем, общината да остане устойчива и жизнеспособна", подчерта Гърков. „Те вече го очакват“.

Събеседникът акцентира върху факта, че в Крумовград вече са постигнали „обръщане на тенденцията“ и се отчита положителен прираст на населението, което е рядкост за малките общини, които обикновено страдат от обезлюдяване. Това е валидно, както за България, така и за Сърбия. „Младите хора остават там. Младите хора остават там, където има бъдеще, има хляб“. 

„Българският национален инетрес, изказан с няколко прости думички, е младите хора да останат в нашата държава и да си раждат децата тук. А те ще останат, когато има хляб, когато има образование за децата им и когато има здравеопазване“. 

Какво показват актуалните отчети на компанията за 2022 година? Как са се променили разходите за производство на тройунция злато в концентрат в следствие на пандемията, енергийната криза, войната в Украйна и инфлацията? Как иновациите, въвеждани през годините са помогнали на компанията да преодолеят успешно пандемичните кризисни времена? Каква е средната заплата на работещите в компанията на различните позиции? Как се използват дроновете, въведени в минно-геоложката работа и каква степен на ефективност се постига? Каква е следващата крачка във въвеждането на интелигентни машини в работата и как изкуственият интелект ще бъде използван, за да се създаде „интелиентен челен товарач“?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.