В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

Компания от Полша има намерение да строи вагони в България

Петър Мутафчиев, председател на Форум за Балкански Транспорт и Инфраструктура и бивш министър на транспорта, в ефира на предаването “В развитие”, 02.09.2021

13:56 | 2 септември 2021
Обновен: 14:37 | 2 септември 2021
Автор: Георги Карамфилов

Тази година не е празник, но тя е перспектива за железопътния транспорт в цяла Европа. Тя е знак за пътя, по който трябва да се развива железницата и начина, по който железопътният транспорт може да даде своя принос за справяне с екологичните проблеми. Железницата има огромни възможности да помогне за по-бързата доставка на товари и превоз на пътници. Има нужда да се работи и в посока сигурността на железопътния транспорт. Всичко изброено са все задачи, които стоят пред целия Европейски съюз, включително и България. Това заяви Петър Мутафчиев, председател на Форум за Балкански Транспорт и Инфраструктура и бивш министър на транспорта, в ефира на предаването “В развитие” с водещ Делян Петришки. 

“Имайте предвид, че голяма част от обновяване на железния път е по оперативна програма “Транспорт” и “Свързана Европа”, също така се отделят средства, които са заделени в капиталното строителство. Това касае най-вече сигнализацията, ремонти на определени участъци и т.н.” 

Петър Мутафчиев сподели в ефира на “В развитие”, че в България се забелязват някои положителни тенденции, които се дължат на инвестициите в железопътния транспорт. Въпреки това, казва той, не трябва да си затваряме очите за негативното. Европейската асоциация на превозвачите отчита 10% спад при превозите на товари 2021 г., което е пряко свързано с пандемията от Covid-19. Докладът от България обаче отчита 6% ръст при товарите, което основно се дължи на разликата в методите на транспортиране, както и различията в икономиката на България с тази на други страни. 

Две от основните железопътни линии се модернизират в момента. Това е линията от сръбската до турската граница.

“В момента се разработват няколкото проекта. Това са линия София - Елин Пелин - Костенец - Септември. Това е една голяма инвестиция и независимо от закъснението в сроковете се надявам изпълнителите да успеят. Другата приоритетна линия е тази от София до Бургас, която се реализира с бързи темпове. Много е важно, че необходима подмяна на подвижния състав - влакове, локомотиви, мотрисни влакове.” 

Мутафчиев посочи, че вече в България има железопътни линии, които позволяват влакът да се движи със скорост от 160 км/ч, което означава, че трябва да се набави и подвижен състав, които може да експлоатира тези железопътни линии и да развива такава скорост. 

Петър Мутафчиев е на мнение, че не трябва да се разделя железопътния превоз на две - превоз на пътници и превоз на стоки. Услугата трябва да е еднакво добра и за двете страни и подобрението в едната сфера да не е за сметка на другата. Според него, пътническите влакове трябва да са удобни, да има подходящо обслужване и интернет. Подобряването на тази услуга ще бъде в плюс за операторите, но и ще покаже отношението на държавата към железопътния транспорт. От друга страна товарните влакове са много добра предпоставка да се развие смесен транспорт на стоки. Автомобилните превозвачи ще могат да изпълняват целта си, но чрез добавянето на влакове към логистиката ще може да се избегнат големи задръствания по границите, а самите железници ще се радват на по-голяма заетост. 

“Интемодалният терминал в Пловдив не е единственият такъв, има един и в Драгоман, към който вече има сключен договор за наем. Има някакви проблеми свръзани с качеството на железопътната инфраструктура, но това е поправимо.”

От гледна точка за развитие на интермодалността в България Петър Мутафчиев смята, че пристанищата са естествените интермодални центрове. Друго място, където такива проекти могат да бъдат осъществени са граничните пунктове, където могат да се товарят стоките от тировете на влаковете и така да се избегне чакането. Това ще спести време и разходи. Край София в момента не е планиран интермодален терминал, но към момента и се изчаква да се види дългосрочната политика на Министерството на транспорта. Мутафчиев отново спомена темринала в Драгоман, който може да изпълнява такава дейност и има възможност да бъде разширен.  

“Пристанище Солун създаде в Илиянци също един терминал за контейнери, като сключи договор с компания. Това е сухото пристанище на Солун. Надваме се това ще увеличи превозите на товари в посока Гърция.” 

Петър Мутафчиев пожела да акцентира върху проекта за развитие на балканския железен път. През 2008 г. този проект е подписан от министрите на транспорта в присъствието на всички премиери. В него вземат участие всички балкански страни - всички държави от бивша Югославия, Турция, Молдова и Словения. 

“Там ние приехме кои са основните железопътни пътища и на какви условия трябва да отговарят, за да може да се извърши интегрирани на железопътния превоз на Балканите.” 

Тази инициатива, по думите на Петър Мутафчиев, още 2009 г. вече е била забравена и до момента не е направено особено много по нея. Мутафчиев е на мнение, че ефективен железопътен превоз не може да се получи само от индивидуалните усилия на България. Нужни са комбинирани усилия на всички балкански страни. 

“Мога да Ви дам един пример с Русия. Там има сериозен дисбаланс във вноса и износа на България за Русия. Но има един сериозен износ от Сърбия, който може да се компенсира при комбиниране на тези превози, включително с помощта на фериботния комплекс.” 

Петър Мутафчиев коментира и мерките, които са заложени за железопътния транспорт в Плана за устойчиво възстановяване. Те са предложени от предишното правителство и Мутафчиев определя голяма част от тях за ефективни. Те касаят железопътната инфраструктура, както и развитието на превозвачи. Той смята, че не е редно да не се инвестират средства в железопътния транспорт с електрическа тяга, защото той вече заема 93% от този тип превози и са постигнати достатъчно добри резултати. Бившият министър на транспорта смята, че трябва да се направи точно обратното. Да се инвестира още в този транспорт, за да може да се компенсират замърсяванията, които се получават от автомобилния транспорт, както и от морския. 

“Забелязва се една тенденция покрай ковид пандемията да се набляга на морския и на въздушния транспорт, което трябва да ни бъде като червена лампа.” 

Към момента няма индикатори, че в България ще има скоро смесени предприятия, които ще произвеждат вагони, но Мутафчиев е на мнение, че желаещи да се включат в такъв бизнес има. За да се случи това, казва той, трябва да има ясна и дългосрочна перспектива и приемственост.

Вижте повече във видеото