Имотният пазар изконсумира новината за еврото, резки ценови промени не се очакват
Николай Георгиев, директор „Пазарни оценки и анализи“ в консултантската компания Colliers, във „В развитие“, 28.10.2025 г.
28 October 2025 | 14:40 Обновен:
29 October 2025 | 08:52
Автор:
Божидарка Чобалигова
Не очакваме рязко движение на цените на жилищата в посока нагоре или надолу след приемането на еврото от 1 януари догодина. Новината за присъединяването на страната ни към валутния съюз до голяма степен вече е изконсумирана от пазара. Това каза Николай Георгиев, директор „Пазарни оценки и анализи“ в консултантската компания Colliers, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Според него все още има покупки, които се осъществяват под влиянието на може би ирационалния страх, че нещо ще се промени след 1 януари, но това не означава, че стойността на имотите ще се придвижи в посока нагоре или надолу. Той очаква активността леко да намалее, но да остане с положителен темп, а преломният момент с официалното приемане на еврото, вероятно ще успокои страховете на хората.
Ръстът на цените за строителство изпреварва покачването на жилищните цени
Георгиев констатира покачване както на продажните цени, така и на цените за строителство. Той цитира доклад на Colliers, според който през последните пет години цените за строителство са се повишили с по-високо темпо от продажните цени. „С оглед на това няма как продажните цени на новите проекти, които са и с по-високо качество, да не се покачат“, отбеляза гостът.
„В сегмента на къщите в комплекси продажните цени за самостоятелна къща надхвърлят 700 хил. евро. Цената на квадрат е 2300-2500 евро, но в комбинация с голямата площ на имотите се получава тази висока номинална стойност.“
Георгиев коментира, че от гледна точка на административна тежест при издаването на разрешения за строеж България е на средно ниво в региона и допълни, че според всички макропоказатели и статистически данни жилищният пазар е балансиран – има ново строителство, но същевременно всяка година в София идват между 10 хил. и 12 хил. нови жители.
„Освен това 75% от предлагането е старо, предимно панелни жилищни сгради, строени по времето на социализма, които са с ниско качество. В същото време наблюдаваме забогатяване на населението, съпътствано от желание за обитаване на по-качествено пространство“, отбеляза Георгиев.
Той обобщи, че за момента жилищният пазар е стабилен и това може да се промени само от външен шок, който няма как да бъде предвиден.
Наемите на офиси са под натиск към повишение
Офис пазарът в София също е в добра форма и отбелязва добра активност, каза гостът. Средните наемни нива се запазват спрямо предходното тримесечие, но има натиск към повишаването им, особено в по-новите и качествени проекти, които предлагат по-качествена работна среда на по-комуникативна локация, добави той.
„Наемателите предпочитат да платят по-високата цена, за да могат служителите им да работят на по-качествено място. Освен това през последните две години строителната себестойност се увеличава, особено на довършителните работи, и може да окаже силно влияние върху сметката на инвеститорите. Затова в качествените проекти нивото на наемите е по-високо от средното.“
Макар че почти половината от икономическата активност в страната е съсредоточена в София, офис пазарите в Пловдив и Варна също предизвикват интерес, но в по-малък мащаб. „Във Варна се изграждат нови офис проекти с много високо качество и за тях има предварително търсене - още преди да е започнало строителството вече е заявен интерес. Това е добър показател.“, коментира Георгиев.
Офис проектите във Варна, които отговарят изцяло на изискванията за клас А, са малко, а на местно ниво има търсене на такъв тип площи. В Пловдив, който е вторият по големина град в страната и е на второ място по икономическа активност, офисният пазар е около десет пъти по-малък от този в столицата, отбеляза гостът.
Хибридният модел на работа вече е наложен сред компаниите и те се съобразяват с него в новото си търсене на офис площи. „Ако една компания търси да наеме 1000 кв., на които да разположи 100 работни места, тя е наясно, че тези работни места ще могат да обслужат повече хора, т.е. винаги част от служителите ще работят от другаде – не само от вкъщи, а и от споделени работни пространства“, каза Георгиев.
През последните две-три години споделените работни пространства преживяват ренесанс, като предлагат гъвкавост на пазара в допълнение към традиционните офисни площи. Делът им от офис пазара в София е около 4%, което събеседникът определи като зряло ниво за офис пазарите в Европа. „Това показва, че този пазар може би достига точка на насищане“, допълни той.
Какво движи активността на офис пазара в София? Ще засили ли еврото интереса на чуждестранни инвеститори към него? Разполага ли страната ни с готов инвестиционен продукт, който да отговори на евентуалното ново търсене?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.