Паневропейският интермодален проект между Тракия Икономическа Зона (ТИЗ) и италианското дружество Gruppo UniRetiCon има стратегическо значение както за региона, така и за държавата. Логистиката, повечето инфраструктурни проекти и конкретни връзки с европейските страни, със сигурност ще подобрят привличането на инвеститори в България. Това заяви инж. Пламен Панчев, създател и директор на Тракия икономическа зона в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.

„Основната цел на съвместния проект е именно по-голямата свързаност. Ние заявихме интереса на нашата държава относно свързаността с пристанището в Александруполис, а това е още една възможност към проекта за подобряване на инфраструктурната свързаност на ТИЗ.“

Проектът предвижда в България да се изградят три интермодални терминала, които да подобрят свързаността – единият ще бъде в самата ТИЗ, а за другите два има интерес към Бургас и Русе. В района на Северна Италия има и сериозно земеделие освен силната индустрия, която ще се съедини с пловдивската. Свързаността, която може да използва пътуването на фуражи към Италия, ще подобри възможността за реализация на селскостопанската продукция, произведена в България, смята Панчев.

Транспортно и логистично връзките между балканските страни и Италия не са никак зле уредени, но свързаността е добра предимно в автомобилния транспорт. Железопътните връзки и приобщаването на пристанище към този проект за нас е от изключителна важност, тъй като това ще ни даде достъп до повече суровини и до по-лесен път за реализиране на произведената у нас продукция, изтъкна Панчев.

„Ние разбираме инвестициите в по-широкия смисъл, защото за нас е важно да има реализация на стоки, произвеждани при ТИЗ.“

Едни от първите инвеститори в Тракия Икономическа Зона бяха именно италиански компании. Виждайки, че районът на Мантуа има изключително силна високотехнологична индустрия, се надяваме, че в подобен общ проект компаниите, които работят в Италия, ще видят потенциала и по-добрата възможност чрез подобрената логистика да инвестират в ТИЗ, допълни още Панчев.

Според Панчев последните години изоставихме значението на регионите в България. В Италия регион като Ломбардия, който включва и Мантуа, има собствени проекти, финансиране за тях и икономика. По този начин те успяват да структурират общи междунационални проекти, които да потърсят финансиране директно в Брюксел. Докато съвместният проект на ТИЗ и Gruppo UniRetiCon е благодарение на инициативата на един регион.

По отношение на моделите на публично-частно партньорство Панчев отбеляза, че те не се използват достатъчно в България. Законът за публично-частно партньорство у нас не създава възможности за реализиране на успешни проекти. Фактът, че ние нямаме добри примери за публично-частно партньорство, е доказателство.

„У нас е изключително подценено използването на финансови средства от частни инвеститори, за да се реализират публични проекти. Това води до цялостно изоставане на България. Изгуби се доверието между бизнеса и публичния характер на един проект – било то съвместно с община или държавата.“

Изграждането на индустриален парк в България, който ще бъде част от ТИЗ, ще привлече първата милиардна инвестиция в страната. Това представлява проект на територията на две общини – Марица и Раковски. Инфраструктурата, необходима за реализирането на този проект е съвсем ясна. Работата на правителството през последните 9 месеца до голяма степен помогна за минаването една стъпка напред в този проект. В момента водим разговори с потенциален инвеститор за автомобилостроене, но е много важно да можем да му покажем конкретна инфраструктура с строителни разрешения, разказа Панчев.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Milara инвестира $22 милиона в завод за електромобили в Тракия икономическа зона

Заводи с термопомпи – пътят към въглеродна неутралност на „Тракия икономическа зона“

Германска компания ще инвестира впечатляваща сума в Тракия икономическа зона

Новият иновационен хъб "Тракия" подготвя отваряне на първия в България киберполигон