Изграждаме киберполигон, в който иновативни компании, ученици и студенти могат да тестват своите продукти, своите умения, да ги доразвиват и да подготвим кадри, които да се влеят в пазара на труда. Но това да не бъдат познатите теоретични кадри, а такива, които имат практични умения. Това каза Светлин Илиев, председател на Европейски цифров иновационен хъб „Тракия“, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Иновационният хъб "Тракия" бе открит официално преди дни в Пловдив, въпреки че реално работи от месец декември. "Стъпките, които са извървени, за откриването на този иновационен хъб, са извървени в продължение на четири години, огромни усилия са хвърлени, много пари са инвестирани - било лични, било от компании, за да може да се осъществи тази инициатива". 

"По отношение на европейското финансиране, нашият проект е високо оценен в България - на 28-мо място от 140 в Европа. Ние носим значката, че сме най-добри. Имаме и предизвикателства. Парите, които до момента са инвестирани, са над 3 млн. евро, като се стремим до края на проекта да привлечем поне още толкова от компании и хора, които вярват в тази идея".

Икономическото чудо, което Япония постига след края на Втората световна война, се базира на стратегия, опираща се на три неща - верига на доставки, критична инфраструктура и цифровизация и иновации. Ние се фокусираме в третото звено на тази стратегия и целите, които имаме са да използваме целия наличен потенциал на държавата и региона, за да постигнем изпреварващо икономическо развитие, защото ние всичко правим с мисъл, за да сме в помощ на бизнеса и да има добавена стойност, каза Илиев. 

Ние тясно се фокусираме, не само върху иновациите, и върху киберсигурността, добави гостът. "Вече сме провели над 30 обучения на представители на общинската администрация Пловдив и на представителите на местния бизнес, които са в сферата на киберсигурността и изкуствения интелект. Варваме, че мисленето за цифровизация не е само технологичен процес и не само технологичен и иновационен продукт, а за да се случи в по-слабо автоматизираните бизнеси, ние трябва да променим мисленето и хората да не се страхуват от цифровизацията, а да я прегърнат". 

По отношение на иновативните решения събеседникът огласи, че "най-иновативното е да изградим киберполигон, в който иновативни компании, ученици и студенти могат да тестват своите продукти, своите умения, да ги доразвиват и да подготвим кадри, които да се влеят в пазара на труда. Но това да не бъдат познатите теоретични кадри, а такива, които имат практични умения. Да се върнем към едни малко забравени времена от дуалното обучение, защото иновацията стъпва на най-добрите практики, които вече са направени, а не на това да се заличи всичко, което е добро". 

"Изкуственият интелект в киберзащитата се използва от много години. Той внася изключително много несиугрност в бизнес средата и в общата среда на сигурност, защото позволява и дава възможност на неексперти в сферата, дори на ученици без технически умения, да осъществяват атаки. Точно тук се намесваме ние с нашите обучения, защото за сега атаките, които изкуственият интелект може да извърши, не са на високо ниво и могат да бъдат неутрализирани чрез киберхигиена". 

Щетите, които са предизвикани до момента в следствие на кибератаки с помощта на изкуствен интелект, във всяка атака, която се извършва на ежедневна база, а те са милиони, са огромни и трудно могат да се измерят, но са за милиарди, подчерта Светлин Илиев. Той добави, че изкуственият интелект участва във всички атаки, независимо под каква форма и в каква степен. Това е нещо, по което трябва да се работи в партньорство между държавата и големите компании. Защото тук решенията идват от големите компании - в помощ на по-малките.

Какво трябва да се случи, за да се направи този киберполигон? Колко време ще отнеме това? Кои са чуждестранните партньори, с които се работи, за да се осъществи идеята? Къде е разположен най-близкият до България киберполигон? Къде тренират своите способности експертите във висшия пилотаж в киберсигурността от НАТО? Какво показва естонският модел за изграждане и функциониране на киберполигони? Трябва ли да ни плаши бъдещето на изкуствения интелект и сравнително бавното му регулиране? Ще се работи ли в новия хъб по проблема с ниското ниво на дигитализация на бизнеса в България и как? Кое е било най-голямото предизвикателство в изграждането на иновативния хъб?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.