Китай планира да емитира свръхдългосрочни специални облигации на стойност 1 трилион юана (139 млрд. долара) на централното правителство през тази година, тъй като властите обещават да увеличат фискалните стимули за втората по големина икономика в света. Премиерът Ли Цян изложи предложението във вторник в доклад за работата на правителството, представен на Националния народен конгрес - годишното събрание на китайския парламент в Пекин. Това коментира Антоанет Василева, Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.

Това е едва четвъртата подобна продажба през последните 26 години, като последната е през 2020 г., когато властите емитират тези облигации на стойност 1 трилион юана, за да платят за мерки за реакция при пандемия.

Китай се стреми да емитира такива ултра дългосрочни специални облигации в продължение на няколко последователни години, въпреки че в доклада на Ли не е включена цел за периода след 2024 г. Ли заяви, че правителството ще „засили по подходящ начин интензивността на китайската проактивна фискална политика“.

Емитирането на облигации през тази година - за което Bloomberg News съобщи през януари, е сигнал, че правителството на президента Си Дзинпин тази година се фокусира върху използването на фискална подкрепа за подпомагане на икономиката, която е изправена пред натиска на дефлацията, кризата с недвижимите имоти и пониженото потребителско доверие. Емитирането на специални държавни облигации показва усилията за централизиране на разходите в момент, когато местните власти се борят с планина от дългове.

„Това е много необходим ход, логично погледнато. Местните власти очевидно не разполагат с фискални ресурси, ако се погледне цялостната картина на фискалното финансиране“, заяви Яо Вей, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в Societe Generale SA. „Бъдещата тенденция би трябвало да бъде страната да взема заеми с доверието на централното правителство“.

Широкият дефицит на Китай е малко по-висок от миналата година

Китайските акции, листвани в Хонконг, поевтиняха във вторник, след като на Националния народен конгрес бяха обявени ключови цели - включително цел за икономически растеж от около 5% за 2024 г. Индексът Hang Seng China Enterprises Index се понижи с 3%, което е най-големият спад от повече от един месец. Континенталният индекс CSI 300 се колебаеше между положителна и отрицателна територия, преди да се повиши леко в следобедната сесия.

Във вторник курсът на юана се промени слабо както на борсата, така и в чужбина на фона на подкрепата на държавните банки. Доходността на 10-годишните държавни облигации на Китай спадна с 2 базисни пункта до 2,34%. Доходността на 30-годишните държавни облигации остана стабилна на ниво от 2,48%, като се колебаеше около двугодишно дъно, тъй като инвеститорите залагаха на още облекчения от страна на Пекин.

Средствата, набрани чрез емитирането на специални държавни облигации през тази година, ще бъдат използвани за финансиране на „основни национални стратегии и изграждане на капацитет за сигурност в ключови области“, според бюджетния доклад на Министерството на финансите от вторник.

Според доклада наред със специалния централен дълг на местните власти ще бъде разрешено да продадат нови специални облигации на стойност 3,9 трилиона юана (542 млрд. долара).

Китай поставя цел за фискален дефицит от 3% от БВП

Пекин определи целта си за фискален дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт. Това е същата цел като заложената в миналогодишния доклад за бюджета, която беше увеличена на 3,8% през октомври заедно със съобщението за допълнително емитиране на дълг. Специалната емисия облигации от местните и централните власти не се отчита в рамките на официалното съотношение на дефицита.

Общото равнище на дефицита е „подходящо“, заяви на брифинг във вторник Хуанг Шухун, директор на изследователската служба към Държавния съвет, който е помогнал за изготвянето на доклада за работата на правителството.

„То изпраща положителен сигнал към външния свят, спомага за контролиране на съотношението на държавния дълг и може да подобри фискалната устойчивост. Той запазва политическото пространство за справяне с потенциални рискове и предизвикателства в бъдеще“, коментира още Шухун.

В допълнение към фискалната подкрепа някои икономисти изтъкнаха продължаващата необходимост от по-хлабава парична политика, ако правителството се надява да постигне целта си за икономически растеж през тази година. Целта е огледална на миналогодишната, но ще бъде по-трудно постижима предвид по-неблагоприятната база за сравнение.

Повече от водещите теми от Терминала на Bloomberg гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.